-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’-

- We have a chance even at the bottom -
 
ИндексИндекс  PortalPortal  FriendsFriends  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Метресата {GaaSaku} +18

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Метресата {GaaSaku} +18   Пет Мар 11, 2011 12:43 am

Надявам се да ви хареса фикчето ми smile
Част 1

Месец Август- най- топлият месец от лятото. Звездите блещукаха на небето и се усмихваха на целият свят, а луната осветяваше с пълната си сила и изящност пътищата на остров Сементе. Островът беше красив със своята разнообразна природа и Обграден от всякъде с вода, позволяваща му възмощности за туризъм и наслада на гостите му. Плажовете бяха големи и покрити с мек и ситен пясък, а на дъното на океана свободно щъкаха обитателите на водният свят- различни по вид и цвят рибки, мидички свободно се отваряха и показваха прелестните си перли, а рачетата ходеха по дъното и щракаха с малките си щипки. Живееха в мир, както и хората на земният свят... Горите на острова бяха гъсти, а дърветата зелени. Цветя растяха на всяка поляна и в дворовете на къщите. Красяха и радваха жителите.
Остров Сементе беше независима и свободна държава, която се управляваше от президент и неговите подчинени. Той бе богат на разнообразна история, както и останалите държави, но нека не се отплесваме от нашата история ХД...
На един от плажовете се извисяваше голяма и богато украсена двуетажна къща. Портите й бяха високи и надписани със стари и антични надписи. Къщата бе обградена с ограда, която беше на нивото на портата, а дворът бе наистина прекрасен. Стотици видове цветя сияеха под небесвода и даряваха красота и уют на къщата. Храстите бяха оформени в различни животни и създаваха приятна атмосфера... Отвътре тя беше обзаведена от най- известните и изкусни модератори, които съществуваха по света. Всичката тази красота беше създадена, за да се знае кой живее там. Даруй Гаара- син на най- богатият мъж на острова. Баща му имаше купища фабрики за: елктроника, платове, хранителни стоки; модни къщи, молове, ресторанти, туристически хотели и стотици дребни магазинчета, които служеха за прането на парите му... Гаара беше на около 22 години, с огнено червена коса и небесно сини очи. Лицето му беше бяло и най- прелестното, което човек може да види някога. Тялото му бе стегнато и мускулесто. Плочките по коремът му изпъкваха, а да не говорим за членът му. Нямаше момиче, което да е видяла червенокосия красавец и да не се е влубвала в него. Вярно бе, че възрастта на Гаара позволяваше той да се сгоди и дори ожени, но не беше намерил подходящата. Всички му се лепяха, заради красотата му или най- лошото, заради парите на баща му. Ненавиждаше това и точно поради тази причина си набелязваше момиче и после приспиваше с нея. Нищо повече... Той имаше един- единствен приятел- Учиха Итачи. Бяха израстнали заедно още от деца и никога не си бяха помисляли да се предадат или взаймно наранят...
Учиха Итачи- на същата възрст, като Даруй. С катранено дълга черна коса и също толкова черни, като нощта очи. Учихата не отстъпваше по красота от приятелят си, но и за двамата това не беше проблем, защото омайваха момичетата и после ги вкарваха в леглата си. По цял ден не правеха нищо, а само се шляеха. Нощем пък или се забавляваха с някое излъгано и привлечено от парите им момиче, или стояха на широката тераса, пиеха си алкохола и се наслаждаваха на гледката и бризът, който идваше от океана...
Точно такава беше и тази нощ. Гаара и Итачи седяха на столовете си около една доста голяма и широка маса. Тя беше отрупана с най- скъпите и вкусни делиактеси, салати и най- вече алкохол... Много алкохол... Двамата младежи поглъщаха страшно много количество алкохол и хората се чудеха как издържаха на това. Но най- лошото беше не за тях, а за момичетата, които всеки път, когато се напият водеха в къщата на Гаара и се чукаха с тях... Слушаха тиха и отпускаща душата музика и се наслъждаваха на прекрасното време. Гаара се беше облегнал назад, гледаше океана и вълните, които се блъскаха една в друга, а Итачи се мръщеше на замисленото лице на приятелят си. Мразеше това, защото ставаше наистина скучен, когато се замечтае...
- Стига бе Гаара... За какво толкова мечтаеш в тази страхотна нощ?- измрънка отегчено Учихата, като си надигна чашата с вино и я изпи до дъно. Червенокосия не си отделяше очите от водата, дори и понякой път не мигаше. Мъчителната минута беше минала в мълчание, когато Даруй отговори на вече зададеният му въпрос.
- Питам се, какво ли е да бъдеш обичан, Итачи...- приятелят му си изкриви устните.
- Хъ-ъ-ъ...- неразбирането в него се намести и сам той се чудеше какво му става. Надигна се и стана от столът си. Отиде до червенокосия и си сложи ръката на челото му.
- Да нямаш температура?- тогава я махна.- Какво ти става бе, Гаара? За каква обич говориш? Такова нещо няма по света... Тази дума е измислена от к*рвите, които се опитват да примамят в лапите си богатите...- удари се за гърдите и продължи.- Като нас...- Не последва никаква реакция от страна на Даруй и Чернокосия седна отново на масата си. След известно време собственикът на къщата отново разбули тишината.
- Знам, че няма любов Итачи... Но ми беше чудно, защото, когато гледам по филмите изглежда реално и лесно да се обича някого, а аз не съм изпитвал "Това" никога до сега.- Итачи направо побесня, защото приятелят му вече беше надул до краен предел главата му с глупости, както ги наричаше той.
- Стига бе, човече... За какво сме тук, да ме отегчяваш и да ми пълниш мозъка с глупости ли...? Такъв си досадник.- Изправи се той дръзко и го гледаше с поглед, с какъвто гледаха чумавите хора. Изпсува нещо много тихо и влезе вътре. Запъти се към хладилника, където седеше алкохола. Когато стигна пред него, го отвори и извади бутилка уйски. Затвори вратата и после извади лед. Сложи го в определената за него купичка и отново се върна на масата, където Гаара седеше все така неподвижен. Сложи бутилката на масата и ледът също. Тогава сипа уйски в две чаши и едната я подаде на приятелят си. Едва сега червенокосия красавец си отдели очите от вълните и се усмихна... Естествено... Уйскито му беше любимият твърд алкохол... Хвана чашата и я надигна.
- Наздраве, приятельо... За живота и за всички к*рви, които ще изчукаме през живота си.- каза Гаара.
- Наздраве.- отговори на тоста му Итачи и си чукнаха чашите.- Така те искам, братле.- допълни той и отпи от чашата си. Тъкмо, да я постави на масата, телефонът му презвъня неочаквано. Моментално погледна към приятелят си, който го гледаше с дяволска подигравателна усмивка.
- Държанката, ааа...?- Итачи леко се нацупи и си извади телефона от джоба на панталона си. Набра последният номер и зачака отговор. Не след дълго отсрещната страна му отговори и той започна да говори.
- Ало... Защо ме търсиш по това време?- безразлично попита той, но в същото време беше притеснен, защото никога не беше говорил с нея пред някой друг, камо ли да я покава.
- "Защо ли не иска да я запознае с мен? Да не би да я ревнува и пази от мен... Или пък наи- лошото..."- направи физиономия на отвръщение.- " Да е грозна, като смърта."- каза си на ум Гаара.
- Обеща ми, че тази вечер ще сме заедно, нали...? Къде си, за бога?- чу се тих звучен, но и гневен глас на момиче. Червенокосия си надигна веждата нагоре в знак на раздразнение и протест... Простестираше против тонът й, с който говореше на приятелят му. Нали сам той му беше казал, че няма Любов, а сега позволяваше на някаква си "Пикла", да му повишава тон... Учихата видя реакцията му и си стегна гласът.
- Не те засяга къде съм и не ми дръж сметка, защото знаеш кой комндва, нали...?- и изключи телефона си. Това и чакаше Даруй.
- Май великият мъжкар Учиха се предаде пред някакво си момиче...- засмя се той подигравателно, а приятелят му го гледаше гневно.
- Млъкни бе, мекотело... Досадник.- изсъска той, а Гаара продължи да го предизвиква.
- Защо досега не искаш да ми я покажеш?- веднага беше прекъснат.
- Така.- отговори троснато той и си извърна веднага погледът на другата страна, за да неможе той да му разгадае чувствата.
- Да не би да е дебела, грозна, тъпа...- прекъсна и отново се засмя... Или и трите...- последва още един смях от негова страна, а вътре в Итачи бушуваше и в същото време да тръпне от възбуда, когато си спомни за онези големи и стегнати гърди на неговата метреса. За изумридено зелените й очи, за нежаната й и мека кожа, за апетитните й устни и най- вече за ароматът на кожата й. Как ухаеше на череша... Това направо го подлудяваше и караше членът му да се надървя. Тръпки пробягваха по цялото му тяло, но се опитваше да не го показва.
- Добре... Сега ще я викна да дойде и ще ти затворя надутото его.- засмя се той и отново набра номерът й.
- Ало... Хвани едно такси и му кажи да те докара до къщата на Даруй на плажа...- веднага последва отрицание от нейна страна, която и да беше тя.
- Няма да дойда там... Знаеш защо...- Той си засили ръката и я удари гневно на масата.
- Ще дойдеш и още как... Мразя да ми се противопоставят, така че се обличи предизвикателно и тръгвай, иначе знаеш какво ще има, нали...?- Очите му трептяха от гняв и ако тя беше пред него сигурно щеше да я убие само с поглед...
- Добре.- изсъска тя и затвори телефона. Итачи се свлече на столът си и се опитваше да се успокои, но така и не ставаше.
- "винаги ли го вбесява по този начин"- запита се Гаара с надсмешка. После отпи от уйскито си и отново се загледа във вълните. Чернокосия му приятел пък искаше тя да е там точно в този момент, не да я убие, а точно обратното. Искаше да я изч*ка, както само той умееше. Да захапва зърното й, да смуче клиторчето й и да вкарва членът си надълбоко в плътта й. Колко го обичаше това... Точно затова я държеше и я поддържаше... Но това ще разберете по- нататък ХД... След известно време Гаара си откъсна очите от водата, залепи си надменна усмивка на лицето и запита нагло.
- Ще ми я предостъпиш ли за тази вечер, Итачи?- очите му потрепнаха при мисълта да я дели с някой, но той беше горд.
- Естествено... Защо да не ти позволя... Та тя ми е просто момичето на повикване.- направи си дяволската усмивка и се чукнаха с чашите си.
- Радвам се, че ми позволи братле.- чу се звън на двете порцеланови чаши и меденият смях на двамата безгрижни младежи. Не бяха изминали и пет минути, когато телефонът на Итачи за пореден път звънна. Набра номера и бързо го затвори без да каже и дума. Стана от мястото си и излезе от къщата, а пред портата на къщата Даруй стоеше светло жълто такси и чакаше. Ясно беше, че вътре е метресата на Учиха Итачи- както я наричаше той... Когато той излезе на улицата извади от джоба си дебела пачка с пари и подаде на таксито няколко банкноти от тях. Шофьора се разстърси из таксито, но той се усмихна искренно.
- "Какъв актьор."- помисли си момичето и отвори вратата.
- Рестото е за вас.- каза любезно той.- Благодаря ви, че я докарахте невредима.- усмивката му не изчезваше от лицето, когато се обърна към вече слизащото момиче. Ахна, защото от таксито първо се показа дълъг мраморно бял крак, а после и другият. Тя се изправи и все едно ангел беше се появил пред него. Тя бе облечена в млечно розов потник, който беше изрязан отпред пред гърдите и едва закриваха зърната й; поличката й- тип минижуб беше къса, черна с различни по цвят карета и трудно закриваща сочното й и малко дупенце; обувките черни с високи токчета. Толкова красива беше в тяло, че Итачи и всички останали мъже умираха при видът й. Погледът на Учиха се движеше по нея от долу- нагоре и когато стигна до това ангелско лице, членът му още повече се вдърви и се размърда в черните му дънки.
- С... Сакура.- едва промълви той. Тя се усмихна, защото знаеше каква възбуда предизвиква тя в него.
- Кажи скъпи мой... Да не би малкият Итачко да ме желае.- леко се замся тя, а смехът й беше като на камбанки. Сементе Сакура- момиче на около 19 години, с бяло ангелско лице и сапфирено зелените й очи, караха младият Учиха да я желае още повече, но дали щеше да пробуди това чувство и в Надменния Даруй, това още никой незнаеше. Косата й беше дълга къдрава до кръста, а цветът й бе бонбонено розов. Тя имаше прекрасни форми и добре очертани скули, също така и красива и забележима тръпчинка, която казваше на мъжете " Не съм ли сладка"... Итачи беше унесен също от парфюмът й... Най- скъпият на острова... Естествено, че беше... Нали Сакура бе държанката на синът на сегашният президент и той я издържаше... След няколко минути зяпане от страна на Итачи и от шофьора на таксито, Сакура се подразни и се намръщи.
- Какво толкова гледаш? Да не би за първи път да ме виждаш?- чернокосия се опомни, но онези приятни тръпки не спираха да пробягват по гърбът му, а кръвтта в членът му да се надига.
- Хайде, да влизаме.- подметна глуповато той и придърпа розовокоската към себе си, за да може таксиметровият шофьор да се осъзнае. Когато таксито се отдалечи от тях, Итачи целуна по бузата Сакура, а тя направи леко нацупена физиономия.
- Защо ме извика тук, Итачи? Знаеш, че мразя това семейство... Надути са и са противни...- сопна му се тя, а той се усмихна сатаниснки и заговори.
- Ще правиш това, което ти кажа... Разбра ли скъпа моя, метресо.- тогава хвана с ръката си двете й бузи и те се сбръчкаха. Доближи си лицето и целуна устните й. Тя изстена, а това направо го побърка. Как ли го постигаше тя? Винаги се питаше чернокосия, защото никоя друга на бе успявала да възбуди това чувство в него. Само от един допир до устните й той ставаше, като животно готово да разкъса плячката си. Но никога не беше груб с нея. Докосваше я нежно, а сексът им беше внимателен... Но това не стигаше на розовокоската, защото тя не беше жена само за един. Искаше бурно и здраво ч*кане... Да усеща как влиза в нея надълбоко и как самата тя крещи от тази за нея наслада.... Итачи притика Сакура да влезе първа и когато го направи, затвори вратата и тръгна след нея. Гледаше как задничето й подскачаше и все едно му казваше " Хайде Итачи, направи го". Това беше върхът на възбудата, но лошото беше, че вратата го раздели от желанието му. Сакура прекрачи прага на къщата, в която за първи път идваше, а след нея и нейният покровител. Сабуха си обувките и навлязоха навътре. А на терасата ги чакаше Гаара и гореше от нетърпение да види "метресата" на своя приятел, който така ревностно я пазеше, дори и от него. Внезапно чу как двамата се спряха зад него на вратата, усмихна се и се обърна. Но веднага се вцепени, защото беше видял НЕЯ... Дъщерята на най- омразният човек на целият остров. Лицето му беше объркано и най- вече изплашено, защото тя знаеше как да омае човек само с красотата си, а да не говори за другите неща. Беше умна, красива и най- вече тялото й беше слабо и стегнато. Беше сгрешил за нея и това го караше от вътре още повече да желае края на вечерта, защото щеше да разбере какво, толкова й харесва Итачи. Дали наистина беше толкова гореща и страстна в ч*кането, както говореха богаташите на острова.... Сакура пък от своя страна го гледаше с отвръщение, защото знаеше що за стока е Даруй и какъв е използвач. Как се напивал, примамвал хубавите момичета с парите си и после се възползвал от тях. Дори беше чувала, как една вечер той се напил за пореден път и когато се върнал в къщата си с едно момиче, я насилил, а тя била още девствена и непокътната... Толкова го презираше, защото се бе опитал да изнасили и най- добрата й приятелка, но не успял. За нея той беше чудовище в човешки образ. Животно, което трябва да бъде убито... Цялата нажежена обстановка беше прекъсната от Учиха.
- Хайде, хайде... Стига сте се убивали с поглед, ами дайте да седнем.- Усмихна се той на сконфузната ситуация. Сакура леко си повдигна крайчето на устните и седна на стола до мястото на Итачи. Кръстоса си краката елегантно и запали една от цигарите си- тънки и луксозни. Гаара се извъртя напред, а чернокосия въздъхна облекчено от развитието и се нацеди до момичето си. Тишината отново беше настанала помежду им, но явно така трябваше, защото ако говореха сигурно щеше да стане война... След известно време младият Даруй реши да се заяде с розовокоската, за да разбере дали е слабохарактерна и да я подготви, затова което я чакаше с него ХД.
- Та... Значи сега си метреса, дъще на предателят...- Очите на Сакура потрепериха и веднага станаха гневни.- Така ли вече си изкарваш парите?- не спираше да я провокира той. Розовокоската удари с юмруци по масата, стана, погледна към Итачи и гневно изсъска.
- Затова ли ме викна тук Итачи? Това копеле да ми се подиграва...- Гаара си сбръчка веждите.
- По- полека с обидите държанке, защото мога да те купя, колкото пъти поискам...- на секундата се изправи и я притисна до стената. Хвана й двете ръце с неговите и се вгледа в очите й. Те трепереха от неочакваната ситуация и най- вече от страх. Може би Итачи нямаше да я защити от него, ако се стигне до нещо неприятно за нея... Червенокосия се доближи до ухото й и достатъчно силно каза, за да може дъхът му да стигне до кожата й и връхчето на ухото й.
- Не го ли разбра най- накрая... Когато ние богатите искаме нещо, просто си го вземаме и нищо неможе да ни спре.- тялото й изтръпна.- А ти ми харесваш, метресо...- след като каза тези думи, той си облиза възбудено устните и си спусна езика към врътлето й. Когато стигна до него, внимателно и страстно го прокара по шията й, а тялото й започна да потрепва. Усещаше нежният му език по себе си, а мекият му дъх да гали копринената й кожа... Усещаше, че може би той ще й даде това, което отдавна беше търсила и чакала. Диво, буйно и необуздано чукане. Даруй почувсства слабостта на момичето- да бъдат груби с нея и хвана ръцете й с едната си негова, а другата я плъзна по потничето й. Прокара си пръстите под него и започна да мачка гърдата й силно. Сакура си стискаше очите от болката, която грубиянът й създаваше. Предусещаше какво ще стане, но неможеше да направи нищо. Нямаше дом, нито родители. Нямаше нито пени, за да преживява... Баща й беше оставил само заеми и дългове за наследство и тя се беше принудила да бъде такава каквато е сега. Да позволява на богатите да я обарват с порочните си и омърсени с кръв ръце. Но какво можеше да направи... Лек стон се изплъзна от гърлото й и излезе навън, а това накара членът на Гаара да се втвърди и да я пожелае още повече. Знаеше, че не е покорна, но скоро щеше да се поддаде и да се усмири. Тя беше перфектната жена. Непоколебима, свободна, независима и своенравна... За такава жена всеки богат мъж мечтаеше, но това си имаше и неговите минуси... Итачи гледаше всичко, което се случваше пред него и искаше да стане и да каже на приятелят си да спре. Че това е неговото забавление и няма да я даде на друг, но държеше повече на думата си и на приятелството, отколкото на една к*рва, която може да ч*ка всеки път, когато си пожелае. Затова седеше смирено и мълчаливо, но всъщност членът му така се беше надървил, че всеки момент щеше да избухне. Тази гледка го възбуждаше много... Наследникът на Даруй си спусна ръката този път по коремчето й и я спря на отвора на късата й поличка. Тогава отново се спусна до ухото й и заговори горещо и възбудено.
- И така, метресо... Готова ли си? Знаеш за какво говоря, нали...? Дори и да се дърпаш ще постигна целта си било то с добро или с лошо...- Сакура не вярваше на думите му. Толкова жестоко звучеше той и наистина нямаше да се откаже. Щеше да я има и нищо нямаше да го спре... Ръцете и трепереха от грубият му и същевременно мек дъх по тялото й, а очите й трепереха от грешното желание, което той пораждаше в нея. Погледна го в очите и там виждаше жажда... Жажда да навлезе в плътта й и безкруполно да я ч*ка....
Какво ще стане със Сакура и Гаара ще разберете в следващата част... Очаквайте я скоро при вас...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Пет Мар 11, 2011 11:11 pm

Част 2

Сементе Сакура- фамилията й произлизаше от факта, че нейн далечен роднина беше открил този толкова красив и прекрасен остров. Построил първата сграда на него и станал първият президент. След това се заселили други семейства и така островът се разширил и станал независима държава. Жителите на острова дали името на създателят на държавата и го кръстили " Остров Сементе". Хората живеели в мир и разбирателство, помагали си един на друг и президентът им бил много шастлив, но... Но годините минавали, хората умирали, и други се появявали на тяхно място. Президента Сементе починал внезапно и всички жители на острова били съкрушени. На погребението му отдали най- различни почести и всички скърбели за загубата на своят "глава" на държавата. От този ден нататък на острова настанал хаос. Нямали президент и бързо трябвало да се избере нов, за да не може държавата да рухне. Дъщерята на Сементе неможела да стане президент, защото била жена, а на тях не им било позволено, затова избрали друг и така традицията на семейство Сементе никога не била продължена... Когато новият президент се възкачил на неговото място започнал реформи и за първи път се появили: бунтове, недоволства от управлението на народа и ограбването им откъм парите. Така продължавало и до днес, защото вторият президент станал член от семейство Тамуро. Те били жестоки и безсърдечни хора. Не ги интересувало как живеят хората или как оцеляват, а грабели с пълни шепи от тях.... Не след дълго и той починал и жителите започнали да си мислят, че природата ги наказва затова, че осквернили спокойството и паметта на обичният им Сементе. Така продължило с избирането на президент, докато не се родило момче в семейство Сементе- бащата на Сакура. Проклятието на семейството било, че всяко дете, което се раждало в него било момиче и неможело да възвърне честа на семейството. Но, когато бащата на розовокоската изплакал майка му била много щастлива и горда с това. Сементе Хаджиме- така се казвал той, бил красиво момче, със светло зелени очи, които при допир със слънцето придобивали жълти отенъци. Бил невероятен и всички казвали, че е чудо изпратено от природата. Хората имали надежди за него, и затова бил обучаван от най- добрите учители на законите и правилата на държавата. Трябвало да знае всичко за нея и един ден да стане президент, какъвто бил неговият предшественик- мъдър, умен и справедлив, но уви... Когато Хаджиме порастнал се влюбил в обикновено и бедно момиче и зарязал всички мечти и усилия на родителите си. Оженили се и си родили дете- момиче. Нарекли го Сакура... Така минавали годините и малкото момиченце пораствало, а за Хаджиме ставало по- трудно. Потърсил помощ при тогавашният президент, който бил най- добрият му приятел. Но молбата му била отхвърлена и той не знаел какво да прави. Парите им свършвали, а малката и игрива Сакура искала играчки и забавления, но баща й нямал възможност да й ги осигури. Един ден обаче в домът му се звъннало и когато отворил вратата пред него седяли няколко мъже. Той ги поканил в домът си и те му обяснили, че са подчинени на заместник президента. Поиска ли от него да убие самият президент в замяна на доста примамващо възнаграждение. Хаджиме отначало отказал, защото неможел да предаде най- добрият си приятел, но те започнали да го изнудват, че ако не приеме ще наранят дъщеря му. Едва тогава той приел и започнал обучение за убиец. След няколко месеца завършил и
станал опитен убиец, но нищо повече. Не знаел как да се защитава или да избягва от затруднени ситуации. Обяснили му какъв е планът, дата и ореченото място за убийството на президента. Минали дни и така очакваната задача започнала. Хаджиме изпълнил стриктно, каквото му било заповядано и убил президента, но допуснал грешка и лесно го заловили. Започнали процеси и мъчителни за него разпити. Но той неможел да предаде поръчителите си, защото знаел, че сторили го те ще наранят семейството му. Осъдили го на смърт (чрез обезглавяване пред народа на острова) и показали пред хората всичките му дългове, които той дължал на различни хора. Когато наказанието било изпълнено, Сакура се простила с обичният си баща. Всички мразели Хаджиме, заради постъпката му и го наричали предател, а дъщеря му третирали, също като него, все едно тя била виновна за всичко, което той сторил, но не били прави... Когато тя пораснала достатъчно голяма, започнала да спи с богаташите, да свежда главата пред тях и да търпи всички гадости, който те правили с нея... Правила секс за нищожни пари, но нямало какво друго да стори, защото майка й била на легло. Разболяла се от рак, когато убили съпругът й. Тя знаела какво прави дъщеря й и много пъти се опитвала да я разубеди да не върши тази мръсна и гнусна за всяка жена работа, но розовокоската била непоколебима и нямало да се откаже... Вече неможела, защото се бе замесила с опасни хора и знаела твърде много за тях. Ослепителната й красота й помагала до някъде, за да омайва клиентите си, но не само това... Тя била умна, хитра и най- вече добре преценявала ситуациите. По този начин беше срещнала младият Учиха, който още с първият й поглед го накарала да подлудей, а да не говорим за хитростите й. Веднага бил пленен от прекрасните й очи и красота. Пожелал я и я получил на момента. Така тя си спечелила уважаван съюзник, който я пазел от онези арогантни богаташи, които преди я ч*кали зверски. Итачи започнал да й подарява скъпи дрехи, бижута и й купил апартамент. Тя не се нанесла в него, заради майка си, но не след дълго тя починала и Сакура била принудена да стъпи през прага на новият си дом, който бил нейният затвор. Итачи й забранил да води, когото и да било в него, а само той щял да я посещава. Наел прислужница, която се грижела за чистота на апартамента и за самата Сакура. Давал й пари и не се стискал, а от своя страна пък тя харчела до насита парите му, но в замяна задоволявала всеки негов каприз. Така се стигнало до тази нощ, когато младият Учиха я викнал в къщата на Даруй и как Гаара я бил притиснал до стената и я желаел толкова много...

Гаара си пъхна ръката под полата й и да я приближава до прашките й, но в този момент тя хвана ръката му и я издърпа от там. Червенокоското направо побесня от неподчинението й и хвана силно бузите й, а те се сбръчкаха. Изстена тихо, а той не спираше да я гледа с гневен поглед. Стисна по- силно и изсъска.
- Не ме ядосвай, метресо, защото мога да бъда и по- груб. Знаеш, че хич не ми пука дали ще те боли или не...- тялото й се стегна, отново хвана ръката му и силно си заби ноктите в нея.
- Пусни ме, иначе няма да спра да ги забождам навътре.- Гаара си стисна очите от болката, която му причиняваше тя с проклетите си нокти, но превъзмогна болката, отвори си очите и се засмя подигравателно.
- Може и да не спреш, но помни, че после аз съм наред и никак няма да ти хареса.- тя изтръпна и от яростта, която бушуваше в нея си махна ноктите и веднага си засили ръката. Удари му силна и звучна плесница, а той залитна малко назад. Тогава тя се опита да избяга, но пред нея вече седеше Итачи и се мръщеше.
- Ах ти, долна курво...- изсъска Даруй и посегна с ръката, за да я удари, но Учихата я хвана и спря шамара, който бе предназначен за нея. Въздухът беше нажежен и изпълнен с различни чувства. Вълните започнаха да бушуват, а лекият ветрец се превърна в силен и студен вятър. Духаше и люшкаше вълните. Гаара се обърна към приятелят си и го погледна в недоумение.
- Итачи...- едва промълви Сакура.
- Знаеш правилата държанке...- тя изтръпна още повече, защото си бе помислила, че е спасена, но беше точно обратното. Той я кореше заради защитата, която беше направила.- Ще спиш с Даруй Гаара.- заповяда й той, а тя започна да протестира.
- Няма... Не желая да спя с този помияр.- тросна му се тя, но веднага беше прекъсната.
- Заповедите на твоят господар са закон за теб, курво...- очите й започнаха да потрепват, защото за първи път й говореше по този начин.- Ще се чукаш, с когото аз кажа и ще правиш, каквото пожелая, защото знаеш, че аз ти давам пари и без мен ще умреш от глад.- Сакура си наведе главата надолу.
- Знам, нямаше нужда да ми напомняш.- тихо изсъска тя, а чернокосият се обърна към Гаара, смекчи си тонът и каза.
- Извинявай приятелю, за съпротивата и обидата, която ти причини Сакура.- Даруй се засмя мазно и погледна към розовокоската.
- Ще ти го върна тъпкано, така да знаеш, кучко.- Сакура си стисна зъбите и искаше да ги убие и двамата, но щеше да загуби банковата сметка на Учиха, която я поддържаше, затова се смири със ситуацията и нищо не каза. Тогава и тримата се успокоиха. Итачи ги пусна, а Гаара седна на мястото си. Учихата се обърна към входната врата и отново заговори.
- Аз си отивам и ви оставям двамата. Не се избивайте.- погледна Сакура и заповеднически каза.- А ти, Сакура... Подчинявай се на всяко желание, което Гаара си поиска и не се прави на недостъпна, защото не си.- хвана й главата и я приближи до устните си.- Защото не си, малка ми метресо.- и я целуна. Лицето на розовокоската беше все така начумерено и не съгласно с всичко това. Пусна я и излезе от къщата. Отвън се чу ревът на изскрящо черният му Ровър, а после и заглушаващият му звук да се отдалечава от тях. Ужасът все повече обземаше тялото на Сакура, защото беше останала с чудовище, като Даруй насаме и в леговището му, откъдето нямаше да се измъкне лесно. Минаха няколко минути в мълчание и Гаара заповяда.
- Върви да се изкъпеш и да се приготвиш...- спря и я погледна с дяволският си поглед.- За мен, послушна курво...- краката й омекнаха, а ръцете й трепереха. Никой досега не беше всявал толкова много ужас и страх в нея, както го правеше проклетникът от семейство Даруй.
- Какво още чакаш? Заминавай.- извика ядосано той и отпи от чашата си с уиски. Сакура потрепна и запита объркана.
- Ами... Къде трябва да отида.- червеноскосият красавец си сипа още от любимата си марка уиски и каза безразлично.
- На вторият етаж, петата стая, отляво...- залепи си онази унижителна усмивка на лицето и продължи.- Навсякъде ще си моя... Заминавай.- засмя се и се загледа в бурното море. Сакура моментално изчезна от терасата и отиде до вратата. Помъчи се да я отвори, но тя вече беше заключена. Чу се още един смях от страна на Гаара.
- Ако искаш да избягаш няма да стане, защото отдавна заключих вратата.
- Но как?- извика ужасено тя. Той си вдигна ръката зад себе си и показа някакво дистанционно, което седеше в нея.
- с това дистанционно... С него мога да управлявам от най- малкото прозорче в тази къща, до портата отвън.- изхили се той, а розовокоската седеше вцепенена и не знаеше какво да прави.
- Не ме карай да чакам, защото търпението ми се изчерпва и ще се принудя да стана груб...- гласът му стана студен и суров.- А, ти не искаш това, нали...?- очите й потрепнаха.
- Да...- прекъсна я той.
- Да, господатрю мой...- започна да я унижава той. Тя си стисна юмруците и повтори думите му.
- Да, господарю мой.- след това се заизкачва по стъпалата към вторият етаж. Когато стигна на етажът започна да върви по коридорът му. Оглеждаше стените и те бяха окачени с различни скъпи картини. Най- сетне стигна до казаната й стая и отвори вратата. Влезе в нея и се огледа. Тя беше голяма и просторна. Имаше два големи прозореца със спуснати кърваво червени пердета, огромна спалня и куп други скъпи неща в нея. Видя вратата, която водеше до банята. Открехна я и натисна копчето за лампата. Пред нея се откри голяма баня с вана, джакузи, душ кабина и много други неща, които обикновеният човек само можеше да си мечтае да притежава... Тогава се съблече и влезе в душ кабината. Пусна душа и започна да се къпе. Знаеше какво я очаква и все пак имаше малка надежда, че той ще се смили над нея... Но уви... Гаара нямаше никакво намерение да я щади и щеше да се гаври с нея по най- жестокият начин... В същото време червенокосият красавец седеше на терасата и гледаше как вълните се блъскат силно една в друга и шумяха зловещо. Вдигна си погледът към небето и видя как мрачни и тъмни облаци закриваха пълната луна, веднага си сведе погледът към градината и видя вятърът зловещо да люлее клоните на дърветата и цветята. Усмихна се с най- демонската си усмивка и каза с висок и удовлетворителен глас.
- Време е да ти покажа, че си едно "нищо", дъще на предателят... Ще изпиташ най- голямата болка, която не си познала досега през живота си.- тогава надигна чашата си с алкохола и го изпи до дъно. Стана от столът си и тръгна към вторият етаж, където го чакаше таз вечершното му забавление. Когато стигна до стаята, отвори широко вратата, но нея затвори. Излегна се на леглото и зачака прелестното същество, което щеше да чука по най- безкрупулният начин. В това време Сакура се оправяше в банята и не знаеше, че Гаара е вече в стаята и я чака. Потърка си леко косата, за да може да се начупи още повече, след това се огледа и видя, че вътре има някакъв си гардероб. Отвори го и какво да види. В него имаше всякакви женски дрехи, които биха подлудили до неописуемост всеки мъж. Разгледа ги и най- накрая си избра. Леопардови прашки и сутиен, и бели жартиери. Затвори гардеробът. Сложи си сутиенът, който беше без презрамки и перфетно пасваше на пищните й гърди; след това си вдигна единият крак, а после и другият и обу прелестните прашки. Когато напълно ги сложи на ханша си, те се провряха възбуждащо в сочното й дупенце. Накрая си сложи жартиерите и беше готова. Вдигна си главата и се вгледа в образът, който огледалото отразяваше. Беше на младо и красиво момиче, но имаше нещо странно в него... Лицето му беше посърнало и леко побеляло, а очите й бяха пълни с унижение. Тя се натъжи и си отмести погледът от него. Пристъпи към вратата, която щеше да я отведе до ада, защото точно това щеше да бъде за нея само след минутка. Сложи си ръката на дръжката, а тя потрепери. Усещаше злобата и противното приисъствие на Даруй и не искаше да завърти дръжката. Беше готова да умре, но не и да се остави на чудовище, като него. Кой ли знаеше, какво ще й направи? Колко ли щеше да й причинява болка и да се гаври с нея? паниката и неизвестността бяха в тялото й и направо я убиваха. Как й се искаше да не се беше развила съдбата й по този начин. Мечтаеше един ден да има семейство- мъж, който ще я обича безгранично и деца, на които щеше да се радва... Но животът е жесток и суров със съдбите на хората...
Мина се около минутка и Сакура събра кураж. Изправи се гордо и завъртя дръжката, която щеше да убие животът й... Този живот с мечти и без болка... Даруй лежеше на леглото и когато я видя изтръпна от възбуда. Тялото й слабо и стегнато, краката й дълги и бели, а да не говорим за другите неща: добре оформени и големи гърди; устните й сочни, като узрелите плодове, а кожата й мека, като сатен. Гаара усети как тялото му потрепна, а кожата му настръхваше при всеки нейн поглед или движение.
- " Ех, Итачи... Наистина е прелестна. Винаги си имал вкус за момичетата, но сега ще разберем дали е гореща."- засмя се силно, а розовокоската се смути.
- Какво му е смешното?- нацупи се тя, а той се спря и отговори със заплашителен глас.
- Скоро ще разбереш, метресо.- тя кипна.
- Ах ти...- веднага беше прекъсната.
- Какво аз? Не забравяй, че съм господарят ти за тази вечер и трябва да ме слушаш, ако не искаш да си изпросиш бой.- изумрудените й очи потрепнаха, когато чу думата "бой". Нима беше способен и на това? Но какво можеше да се очаква от един богаташ, който не ценеше нито човешкият живот, нито чувствата? Той беше бесърдечно животно, което мисли само за капризите и за себе си... Тя се отпусна и си смекчи погледът. Гаара видя, че успява да я контролира и се възползва от момента.
- Господарят ти иска стриптиз, държанке.- розовокоската се ококори.
- Моля?- възмутено въкликна тя.
- Искам да танцуваш единствено за мен, а аз да гледам какво може тялото ти преди да го включиш в действие върху мен и малкият Гаарчо.- засмя се, а кръвта в Сакура кипеше. Никой досега не я беше карал да се унижава по този начин.
- Ти да не би да ме изкарваш стриптизьорка... Нещастник...- започна да протестира тя, но това й беше грешката. Даруй кипна и на секундата се изправи от леглото. Тя се стресна и започа да отстъпва назад, а той вървеше към нея и я гледаше с убийствен поглед. Когато се приближи до нея, я хвана за раменете с ръцете си и я стисна силно. Тих звук излезе от утните й, а той се вгледа дълбоко в ужасените й очи и изсъска зловещо.
- Вече прекали... Щом не искаш да е с добрата, ще е със злата...- тогава я притика към себе си и веднага я хвърли към стената. Тя се свлече на земята и тихо прихлипваше. Щом на това беше способен, тя не искаше да знае какво още може да й стори. Гаара се приближи към нея и приклекна. Лицето му застана на нивото на найното.
- Щом искам стриптиз означава, че го искам веднага. Ясно ли е!!!- тя кимна с глава страхливо, а сълзите й започнаха да падат по пода.- Каквото поискам ще се случи, иначе ще стане много по- болезнено за теб от сега.- тогава се надигна и отново започна с онзи ужасяващ глас да говори.
- И изтрии тези сълзи, защото изглеждаш жалка с тях.- обърна се, излегна се на леглото и си зачака стриптиза. Но в същото време я гледаше и се наслаждаваше на ужасът и унижението в очите й, пируваше, заради поражението й. В главата му се появиха най- различни и перверзни мисли, но не само това. Представяше си по кой начин щеше да е най- приятно за него и най- болезнено за нея... След около минутка Сакура се изправи от мраморният под на стаята и застана пред леглото. Даруй се усмихна широко, защото тя се беше предала да се бори с него и да се мъчи да му се противопоставя. Натисна едно копче на дистанционното в ръката му, което беше взел преди минутка, когато легна на леглото. От тавана се появиха тонколони и слизаха надолу. Когато се настаниха зад розовокоската той натисна друго копче и музиката затумтя из цялата къща. Басовете тресяха прозорците и вратите.
- Започвай.- заповяда й за пореден път той. Лицето на Сакура поруменя от срам, защото никога не беше правила стриптиз на някого, дори и той да беше Учиха Итачи, който я издържаше. Но Даруй Гаара беше различен от другите мъже, дори и от най- добрият си приятел. Когато искаше някое момиче си го получаваше и ако тя не му се отдадеше той я убиваше. Полицията и правителството си затваряха очите за тези престъпления, защото баща му им беше спонсор. Също така защитаваше своето ревностно и би убил човек, заради него. Тряваше ли да си отмъсти на някого, го правеше по най- безсърдечният начин... Сакура започна да танцува с ритъма на песента и в същото време да съблича всичко по нея. Чупеше си кръстта, като някой леопард, а дупенцето си го въртеше по най- възбуждащият начин. Мъжеството на червенокосия се вдърви и се надигна. Пред него танцуваше най- божественото тяло на света и щеше да бъде негово... Цяла нощ... Тя си сложи ръцете зад гърба си и хвана закопчалката на сутиенът. Размърда ги за секунди и леопардовият сутиен падна на пода. Показаха се големите й гърди, а зърната й бяха наструхнали от студеният въздух, който ги бе погалил нежно. Сакура не спираше да танцува, а Даруй трепнеше от възбуда и за първи път някоя го беше завладяла по този начин. Не отделяше очи от ангелското й лице. Толкова бяло и нежно. Гърдите й подкачаха игриво и казваха на младият Даруй " Виж колко сме сочни". Всичко по розовокорката беше прелестно и красиво. Всяка черта и линия бяха все едно изваяни току що от най- изкусният майстор. ПРиличаше на същинска богиня. Паднал ангел от небето, който е само за него. Някакво чувство се зароди в него... Чувство, което не позволяваше на никой да я докосне. Че тя е само негова и ще убие всеки, който я има. Всеки, който е докоснал това лице и това тяло. Който гледа в тези бездънни зелени очи, в които можеш да се изгубиш във вечността... Гаара се стресна и се опомни. Загледа се в нея и тя все едно го опияняваше с красотата си. Изправи се и копнееше за устните й и да впие в тях своите. Да помирише ароматът й и да усети допирът на кожата й. Тръгна към нея, а тя се ужаси още повече. Вцепени се и когато той стигна до нея, я целуна. В пръвият момент Сакура неможеше да асимилира какво точно се случва, но си спомни, че е тук, за да му доставя удоволствие. Затова му отвърна, пусна езикът му в устата си и той се преплете с нейният. Започна любовната игра и двамата усещаха тръпки да пробягват по тях, а телата им трепереха от възбудата. Кой би предположил, че Гаара може да бъде добър и внимателен? Прегърна я чувствено и си вплете ръката в меката й коса. Сакура го гледаше в отворените му очи и онази омраза и жестокост я нямаше и все едно никога не бе съществувала в тях. Изведнъж червенокосия си затвори очите и несъзнателно изстена. Звукът полази върху тялото й и тя се изчерви. Нима тя започваше да изпитва нещо към него? Нима и той чувстваше същото? Означаваше ли тя нещо за него по- различно от една "метреса"? Гаара си прокара ръката по тялото й и я спря на прашките. Стисна три от пръстите си, а с другите два започна да разтрива клиторчето й. Сакура си разтвори леко устните.
- Ааааа.- изстена тя от насладата, която й доставяше той, но веднага след това последваха ощя няколко стенания. Сакура сложи ръцете на потникът му и с бързо и ловко движение го разкъса. Това направо подлуди младият Даруй. Започна нежно да докосва гърдите му, отдели си устните от неговите и си прокара езикът по вратът му. Кръвта в тялото му закипя от наслада, а сърцето му да бие бързо. Тя не спираше да облизва шията му и да захапва леко кожата му. Всичко между тях приличаше на любовната игра, която правеха младоженците на първата си брачна нощ... Сакура никога не бе предполагала, че ще усеща такова удоволствие от Гаара и от ръцете му по нея. Изведнъж той спря да движи пръстите си и ги махна. После леко си отдалечи тялото от нея, а тя се смути. Вгледа се в очите му, а те бяха някак нежни и топли. Руменината се появи върху лицето й, което я издаде, че го желае и иска да усети тялото му навсякъде по себе си и вътре в плътта й. Гаара се усмихна и внезапно я вдигна на ръце. Тя се ококори, защото неочакваше да направи точно това. Тогава се обърна и я положи внимателно на леглото. После легна над нея и започна да я целува. Тя го обгърна с ръцете си и започна да забива ноктите си по гърбът му. Кръвта на червенокосия запулсира в него и го подлудяваше до безумие. Членът му се опираше в нея и копнееше за плътта й. Да навлезе в топлото й тяло и самият той да стене от удоволствие. Спусна си ръката и я сложи на бедрото й. Тогава започна да го милва и да я движи нагоре. Кожата й настръхна и нови стенания излязоха от нея. Стигна до прашките й и ги разкъса от двете страни. Махна ги, размърда си тялото и разкрачи краката й. Отново си постави пръстите на клиторчето й започна да го дразни.
- Мммм.- поредните стонове се откъснаха от гърлото й, излязоха и се сблъскаха възбуждащо в лицето му. Даруй се усмихна и си отдели устните от нейните. Тогава слезе надолу и засмука зърното на едната й гърда и същевременно да я възбужда. Сакура досега не беше усещала такава нежност и наслада, дори и когато го правеше с Итачи. Спусна си езикът по коремчето й и започна да го обикаля с него. Розовокоската буквално се гърчеше от удоволствието, което й доставяше най- омразният за нея човек. Това те ли бяха? Вечните мразещи се двама? Какво ли беше направила с тях възбудата...?
Даруй спря пръстите си и си спусна езикът надолу. Когато стигна до клиторчето й, го засмука и започна да го дразни, като го масаживаше с език, а в същото време си вкара пръстите вътре в нея. Започна да ги движи бавно, но после леко забърза темпото. Стенанията й станаха силни и се чуваха из стаята. Отгоре на тавана над спалнята имаше огромно и широко огледало и розовокоската се гледаше в него, как той я караше да се чувства, като жена. Караше я да стене от наслада... Стените й започнаха да се свиват и той разбра, че скоро ще свърши. Движението на пръстите му се забърза и стана невиждано бързо. Проникваше навътре, а езикът му бе бърз, колкото и темпото на пръстите му. Не след дълго орагазмът й дойде и връхлетя с всички сили. Викът й породен от насладата оглуши цялата стая, а ехото се разпростя из къщата. Гаара не спря да си движи пръстите и езикът, докато не излезе и последният й сок от нея. Макар Даруй Гаара да беше грубиян и разглезено богаташко момче, той знаеше отлично как да достави удоволствие на една жена... Стига да го искаше, разбира се... Едва тогава си извади пръстите и облиза с език отворът й. Подаде си пръстите в устата й и тя ги засмука, като си играеше с тях с езикът си и го възбуждаше още повече. Даруй се надигна и си махна късите панталони. Членът му излезе и се надигна нагоре, което показваше възбудата му и по него имаше безцветна течност слизаща надолу. Сакура се надигна, хвана го и тъкмо да го засмуче, Гаара й хвана главата и я спря. Сакура го погледна с недоумение, а единственото което той направи бе да се усмихне.
- Не... Искам те... Незнаеш колко много те искам... Копнея за плътта ти...- тя кимна с глава и Даруй я обгъсна с ръцете си и двамата легнаха на леглото. Той нагласи с ръка членът си в отворът й и започна да я целува нежно. Вкара го в нея бявно и започна да го движе със същото темпо. После забърза движенията си, но не до такава степен, че да я наранява с тях. Виковете й бяха чувствени и пълни с наслада. Гаара също стенеше от топлото й тяло и не спираше да я целува. Погледите им не се отделяха един от друг и Сакура виждаше очи пълни с топлота и нежност. Дане би всичко между тях да беше любов? Дане би да се влюбваха един в друг? Двамата не разбираха какво е точно, но им харесваше... И то страшно много....
Какво ще се случи...Дали любовната игра между Гаара и Сакура ще продължи... Ще разберете в следващата част Хд...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
xDnekobabyxD



Брой мнения : 198
Points : 214
Join date : 03.11.2010
Age : 20
Местожителство : Lugano, Switzerland

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Съб Мар 12, 2011 2:28 pm

никак не е зле... само това с обезглавяването леко не беше на място, все пак, това е 21 век, нали така? и защо са настоявали точно Хаджиме да убие президента, при положение, че не е бил професионалист, пък да не говорим за убиец... btw, еротичните моменти са описани много добре, дават ми ясна представа за страстта, която бушува между героите. D:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Съб Мар 12, 2011 8:20 pm

Хммм... По въпросът ти, защо точно Хаджиме е трябвало да убие президента... Ще разберете в по- нататъщните глави, може би към средата злорадвство А, сега пускам и следващата част и се надявам да ви хареса boogie

част 3
Изведнъж в тялото на Гаара се появи някакво чувство, което искаше още и копнеещо за болката на розовокоската. Желаеше да се храни с виковете й... Внезапно темпото му се усили, а проникванията му да стават бързи и надълбоко. Сакура усети промяната в червенокосия, а в цялата къща се разнесоха стенанията й. Времето също се промен бързо, като вятърът силно люлееше клоните на дърветата; дъжд се появи и брулеше зловещо по прозорците на богатата къща. Гръмотевици загърмяха с темпото на виковете на Сакура и все едно недоволстваха заедно с нея. Светкавиците светкаха и демонски осветяваха стаята с различни цветове... Лицето и очите на Даруй също се промениха и в тях се четеше жестокост и онази нежност и топлота отпреди малко се бяха изпарили. Тялото му се напрегваше и влагаше повече сили в тласъците на кръста си, за да може да прониква, колкото се може по- навътре. Болката ставаше по- силна и Сакура усещаше мъжеството му. Хвана с двете си ръце белият сатенен чаршаф и започна да вика. Какво ли му ставаше? Защо така изведнъж се бе променил? Задаваше си тя въпроси и беше объркана и не разбираща. А Гаара усещаше в тялото си някакъв демон, който искаше да си отоли жаждата за плът с тази на розовокоската. На лицето му се появи онази унижителна и самодоволна усмивка, която имаше на терасата. Сакура се помъчи да го вразуми и да го накара да спре с грубото чукане.
- Това боли... Моля те, нека спрем замалко...- вплете си ръката в косата му, погледна го изучаващо реакциите и самите му очи. Той се наведе до ухото й, но не спря да се движи грубо в нея.
- Не, метресо... Сега е моментът да те накажа за всичките обидни думи, които каза и за полученият от теб шамар... Ще изпиташ болка, която не си си преставяла, че може да съществува.- засмя се, а дъхът му вледеняващо се сблъска с връхчето на ухото й и тя потрепна от ужас. Какво ли искаше да каже той? Какво ще стане? Паниката също се намести в тялото й и тя започна да се мятка и обръща на всички страни, за да може да си освободи път за бягство. Но Даруй се рагневи от това, че прекъсваше удоволствието му, вдигна си едната ръка и я постави на нейните две. Стисна ги силно, а тя изпищя.
- Пусни ме, проклетнико...- Кръвта на червенокосия закипя, засили си другата ръка и й удари шамар. Едва сега тя застана на място и спря да се съпротивлява. Очите й трептяха от страх, защото той си бе позволил да я удари.
- Проклетник, така ли?- изсъска той и грубо проникна веднъж в нея. Пореден вик излезе от гърлото й и сълзи се стекоха от очите й.- Проклетник ще викаш на мекотелото Итачи, защото аз съм различен от него. Той е внимателен и нежен, но не очаквай, че аз ще съм такъв и ще правя каквото си поискам с теб, разбрали курво...- Тя не можеше да повярва, че Учихата я е оставил в лапите на това животно, което щеше да се гаври с нея по такъв начин. Даруй се надигна, извади си членът отвътре и отново грубо проникна в нея. Тя изстена от болка.
- Попитах те нещо...- извика бясно той, а Сакура едва промълви.
- Да...- замълча и допълни.-... господарю мой...- Това и чакаше червенокосия. Усмихна се за пореден път, извади си мъжеството и заповяда.
- Искам на задна...- тя се ококори и недоволствието й напираше в нея.
- Но...- заекна тя, защото Гаара я гледаше с убийствен поглед и сякаш нишката на търпението му скоро щеше да се скъса.
- Казах нещо!... Искам на задна.- изръмжа той и си вдигна ръката над главата. Беше готов да я удари, ако тя не се подчини. Розовокоската подсмръкна и се надигна леко. Не искаше да отнесе отново шамар от него и да бъде пребита, затова, че иска да се опази. Той стана от нея и зачака. Самодоволната му усмивка не се махаше от лицето му и не даваше дори и признак, че скоро ще се махне. Сакура застана на колене и "господарят" й бе получил неговата "задна". Гаара се приближи до нея, хвана й ханша и си нагласи мъжеството на "отворът й". Тогава с един тласък грубо и болезнено проникна в нея. шумно стенание се разнесе из стаята, а Даруй започна да се движи бързо в нея. Тялото й изтръпваше и Сакура усещаше как всяка част от тялото й започваше да я боли. Проклинаше всеки миг, в който беше стъпала в къщата на това чудовище и затова, че си беше помислила, че Даруй могат да се променят, но уви... С всеки болезнен за нея тласък Гаара заприличваше на звяр, който иска да я разкъса отвътре. Сакура си наведе главата и захапа възглавницата със зъби, за да не може той да чува виковете й и да се наслъждава на болката й. Това подразни червенокосия и реши, че щом тя не иска да вика от това ще я накара да крещи от много по- болезнен начин. Сложи си едната ръка на кръста й и го свлече надолу по процепът й. Когато стигна до дупката на ан*сът й си сви пръстите и остави два. След това отдели слюнка от устата си и тя падна на отворът. Сакура усети това и се вцепени. Какво искаше да направи той с нея? Гаара потърка около дупката й с пръстите си и ги вкара в нея. Розовокоската изпищя изстерично. Арогантните устни на Даруй си повдигнаха крайчетата и той се засмя.
- Май там си все още девтсвена, държанке...- каза с глас, който и подсказваше, че той нямаше да спре и ще иска още от тази толкова голяма болка за нея.
- Недей...- промълви тя с опит да го откаже и да се спаси поне от това, но Даруй това му беше целта. Изсмя се отново и каза.
- Колко си жалка... Итачи на нищо не те е научил.- ехото от смехът му звучеше в стаята и се сливаше със гръмотевиците отвън.- Казах ти и преди, че ще си моя навсякъде, така че...- замълча и си извади едновременно пръстите и мъжеството от нея. Тя потрепна, а Гаара си нагласи членът си на горният й отвор. Протегна си ръката и взе някякво си шишенце, което седеше на нощното шкафче и отвори капаката му. Тогава го наклони и изля течността върху членът си и по кожата на розовокоската. Разтърка си мъжеството с ръка, за да го навлажни. Същото направи и с нея. Тогава го приближи до нея.
- Готова ли си, сладка ми метресо...- Засмя се.- Да ми се отдадеш отзад.- Сакура се помъчи да го вразуми, като се моли за пощада.
- Недей... Моля те, недей.- изплака тя, но сълзите й не трогваха арогантния Даруй.- Ще направя, каквото поискаш, само там неде...- заекна и зениците й се разшириха, защото той вече беше в нея и тя усети пронизваща болка.
- Нееееее.- извика тя и си свлече горната част от тялото на леглото, защото той я придържаше за кръстта и не я пускаше. Цялото му тяло потрепна от топлотата й, а членът му направо щеше да избухне от възбудата, която чувстваше в нея. Даруй започна да движи мъжеството си навътре и да раздира розовокоската.
- Отпусни се, кучко.- заповяда й той. Колкото и да се опитваше да се отпунсе Сакура неможеше, защото болката, която й беше причинил той не позволяваше. Краката й трепереха и я боляха. Започна да й се вие свят, а виковете й не спираха да оглушават къщата. Сълзите й падаха по възглавницата така, както навън валеше дъжд. Подсмръкваше от време на време, но това не й помагаше. Даруй започна да стене от удоволствие и буквално беше на седмото небе. Досега беше го правил с други момичета по този начин, но никоя не беше толкова топла и тясна....

През това време пред къщата извън града спря лъскавият черен ровър на Итачи. Той загаси двигателят и се загледа напред. Имаше някакво странно чувство, но сам не разбираше какво му става. Облегна си ръцете на кормилото и не спираше да гледа в тъмнината.
- "Какво ли правят в момента Сакура и Гаара?"- запита се той и леко се намръщи. Беше гневен на себе си, защото я бе показал на Гаара и му беше позволил да прави с нея, каквото си поиска. Сбръчка вежди, изправи се и излезе от вече отворената врата на скъпата му кола. Затръшна я силно и тръгна към входната врата на домът му. Натисна копчето за заключване на дистанционното- колата му изсвири веднъж и фаровете му присветнаха, което означаваше, че алармата е включена, а ровърът е заключен.
Къщата на президента бе като палат- Висока двуетажна къща с ограда и висока порта, над която имаше мрамор под формата на дъга; веднага сле портата следваше широка и дълга патека, на която имаше червен килим, а около пътеката шареха различни цветя, храсти и дървета...
Итачи натисна копчето на звънеца и веднага се обади плътен и страшен глас.
- Кой е?- Итачи се усмихна.
- Не можеш ли да се усмихнеш поне малко, Козому.- последва звучен смях от страна на Учихата и панически отговор отсреща.
- Вие ли сте, г-н Учиха... Много съжалявам за грубото ми посрещане, но баща ви каза, че тази вечер няма да се прибирате и затова не ви очаквахме.- чернокосия потрепна и си спомни, че се беше обадил на баща си и му казал, че ще спи при Даруй и да не го чакат. Веднага лицето му помръкна и усмивката изчезна от лицето му.
- Така е.- каза леко раздразнено той, докато портата се отваряше. Козому беше техният пазач и той се грижеше за всичко, което се отнасяше до защитата, охраната на семейството и на къщата... Итачи влезе и когато мина покрай охранителната база, както я наричаше самият той, кимна с глава и леко се усмихна. Получи същият поздрав от сивокос мъж с кафеви очи, на около 29 години със здраво и мускулесто тяло. Беше по- висок от Итачи поне с около глава и половина, а лицето му беше бяло и леко страшно. Щом на Итачи му се струваше, че е страшен, как ли изглеждаше Козому в обикновените очи... Когато чернокосия подмина охраната се запъти към дворецът си, защото къщата наистина беше, като дворец и Итачи се чувстваше щастлив в него. Когато стигна до средата на пътеката, се спря и се усмихна. Към него се спуснаха четири огромни санбернара. Козината им беше гъста и дълга. Три от кучетата бяха бяли с различни по цвят петна. Черни, кафеникаво- оранжеви и сиви. Само едно от тях беше черно и имаше едно- единствено бяло петно на лявото си око. Толкова красиви бяха тези животни, но и наистина опасни. Учихата се наведе и когато те стигнаха пред него, му се хвърлиха от радост и той падна върху свежата и зелена трева. Започнаха да го ближат и да си подмяткат опашките. Две от тях обикаляха около него и лаеха другитедве, защото толкова дебели и големи бяха кучетата, че имаше само място за две от тях върху чернокоското. Той не спираше да се смее, защото много обичаше кучетата си. Те бяха неговите пазители и приятели. Сам ги разхождаше- е с малко помощ от дресьорите им, защото нямаше как да ги одържи сам; хранеше ги и играеше с тях.
- Йента, Морой, Дейма, Ал хатал...- извика един мъжки глас. Двете кучета, които ближеха итачи се спряха, надигнаха се и погледнаха назад. На пътеката седеше мъж на около 35 години и си беше скръстил ядосано ръцете пред гърдите. Двете, които бяха настрани и третото изскимтяха, но четвъртото изръмжа силно и си показа зъбите навън. Итачи се усмихна, стана от земята и приклекна до него. Помилва го и каза.
- Спокойно Ал хатал...- черното куче се успокои и облиза лицето на чернокосия Учиха. Отново се засмя и стана.
Йента- беше с бяла козина и с черни петна навсякъде по себе си; Дейма- с бяла козина, като първото, но петната й бяха смесица от кафяво- рижави; Морой- беше също с бяла козина, като женските и със сиви петна, а черното с бялото петно на окото беше Ал Хатал. Той бе най- непослушното и игривото куче от четирите, но и най- опасното. Винаги, когато ставаше въпрос за Итачи, Ал Хатал ставаше, като звяр, който иска да убие всеки негов враг. Никога не слушаше възпитателят им и винаги му създаваше проблеми... Но това е друг въпрос... Младият Учиха погледна към мъжът и се засмя.
- По- поскойно де, Сакой... Държиш се много строго с кучетата.- мъжът изсумтя и се обърна. Тръгна по алеята и извика кучетата. Трите тръгнаха веднага след него, но черното остана до господарят си. Възпитателят им си обърна главата назад и се намръщи щом видя, че Ал Хатал седеше до итачи. Последва още един смях от страна на Учихата. Приклекна, помилва по главата кучето и му каза весело.
- Отивай Ал Хатал... Не се безпокой за мен... Аз съм добре.- Кучето изскимтя и тръгна след трите кучета. Итачи се обърна напред и тръгна към вратата. Когато стигна до нея я отвори и светлините на безбройните лампи озариха лицето му. Той влезе и затвори вратата. Приклекна и си сабу обувките. Тогава навлезе в големият коридор и се запъти към трапезарията. Влезе и завари баща си да вечеря. Облегна се на вратата и заговори спокойно.
- Здравей баща ми.- Мъжът, който седеше на масата си надигна главата и остави лъжицата в купата със супа. Избърса си устните с малката правоъгълна кърпичка, която седеше на коленето му и отговори на поздрава.
- Здравей сине...- Итачи се усмихна и се изправи. тогава отиде до масата и седна на стола срещу баща си.
Учиха Ромуел- сегашният президент на острова и баща на Итачи. Той бе с черна, като синът си къса коса и черни очи. На около 45 години и също толкова красив, като Итачи...
- Гладен ли си?- попита Ромуел синът си. Итачи поклати глава.
- Не... В Даруй ядохме достатъчно.- отговори и се засмя. Тогава лицето на старият Учиха се промени и стана неспокойно.
- А защо си тук, Итачи? Нали щеше да спиш в Гаара... Какво стана?- чернокоското помръкна и усмивката от лицето му веднага се махна. Той стана от столът си, а баща му го гледаше объркано и с недоумение.
- Кажи ми какво е станало?- запита го отново той, а Итачи се спря, потрепна и безизразно му отговори.
- Нищо не стана... Отивам да си лягам. Лека нощ...- излезе от трапезарията и се заизкачва по стълбите към стаята си. Когато стигна до нея, отвори вратата и влезе вътре. Тогава си спомни за Сакура и затръшна силно вратата зад себе си. Ехото й се разснесе из къщата и стигна до ушите на баща му. Повдигна си веждите в неразбиране.
- " Какво ли е станало, че е толкова бесен... Сега няма да го тормозя, но утре сутринта на закуска ще го питам"- помисли си спокойно той и продължи с вечерята си... Итачи се свлече по вратата и падна на земята. Нещо в тялото му беше различно. Усещаше пареща болка в гърдите си и гняв се зараждаше в сърцето му. Той беше със Сакура и кой знае какво правеше с нея... С неговият прелестен ангел... Стисна си ръцете в юмруци и ги удари в пода. Веднага последва гневен вик, който чуха всички прислуги. Повдигна си главата напред и съзря отвореният прозорец. Стана от пода, отиде до прозорецът и седна на него. Загледа се в пронстранството и най- вече в посока към плажът, където бе къщата на Даруй. А на небето блестяха светкавиците и осветяваха зловещо земята и къщите. Гръмотевиците гърмяха, но те бяха единствено над океанът и къщата на приятелят му. Нещо в него му подсказваше, че това не е на добре, но и не смееше да се обади, за да види какво става. Беше предостъпил на Гаара момичето, което харесваше и бе държал само за себе си. Беше я дал на друг да спи с нея и да усеща топлината на тялото й; да целува тези сочни устни и да докосва меката й кожа. Отново гневът се надигна в него и искаше да излезе под формата на вик и не само това... Искаше да удря по всичко, което му се изпречи; да хвърля и най- вече да убива всеки, който я има и се опита да я нарани... Внезапно на вратата се почука и се чу гласът на баща му.
- Добре ли си сине?- Итачи се подразни и отговори.
- Добре съм... Остави ме сам.- гласът му беше висок и с нотка на раздразнение. Баща му отново опита да разбере какво става.
- Но ти...- беше прекъснат от силният и бесен глас на младият Учиха.
- Казах ти да се махаш... Остави ме сам.- не спираше да вика Итачи и ненадейно сълзи се стекоха от очите му. Баща му тръгна и единственото, което се чуваше от него бяха заглъхващите му стъпки. Учихата плачеше от инат и гняв към себе си. Как му се искаше да не се бе обаждал на Сакура и тя да не беше идвала при Гаара. Всичко в него бушуваше и се мразеше за това. Нямаше вече да е негова... Нямаше да е само за него, защото тя бе с приятелят му и му се отдаваше. Изведнъж силен гръм удари земята и в същото време се вряза в океанът. Облаците станаха черни, а луната изобщо не се виждаше, нито звездите. Само мрак и тъмнина бяха заляли светът. Дъждът се усили, но не стигаше до прозорецът на Учихата. Нещо в тялото на итачи му подсказваше, че това не е на добре, затова побърза да си извади телефонът и набра номерът на Сакура. Когато получи сигналът за свободно започна да чака отговор от нея или най- лошото- да чуе гласът на приятелят си...

В стаята Гаара не спираше да прониква надълбоко и грубо в розовокоската. Такава наслада му доставяше тя, че стоновете, който излизаха от него бяха силни и възбуждащи го още повече. Кръвта навлизаше бързо в членът му и той усети, че скоро ще свърши. Забърза темпото си и започна да вика от удоволствие и в същото време да мачка силно гърдите на Сакура. А розовката стискаше възглавницата и плачеше. Плачеше, заради съдбата си, защото беше толкова жестока с нея. Беше я оставила сираче и плащаше с най- високата си цена, заради грешките на баща си в миналото. Търпеше арогантните богаташи, които се гавреха с нея и я унижаваха по най- безмилостният и болезнен за нея начин. Сълзите й се стичаха по бялата и скъпа калъвка на възглавницата, която все едно й се присмиваше и казвайки й, че е едно "нищо". Болката я прорязваше и я караше да се чувства, като нищожество. Нищожество, което Даруй Гаара използваше за играчка, която задоволява най- перверзните му и извратени фантазии... Не след дълго тялото на червенокосия красавец се напрегна, а членът му стана не само широк, ами и неописуемо голям. Това показваше скорошното идване на оргазмът му, затова хвана с двете си ръце таза на Сакура и не променяше бърината на движенията си в нея. Не след дълго напрежението в членът му не издържа и буквално избухна. Но в този момент телефонът на Сакура звънна и тя си отвори очите.
- " Итачи... Итачи, това си ти..."- помисли си тя и потегна с ръка към телефонът си, но неможа да го стигне, защото беше надалеч сложен на нощното шкафче.
- Итачииии.- извика тя едновременно с Гаара, на когото огразмът му връхлетя в нея. Тя си затвори очите и тихо захлипа, а Даруй не спираше да се движи в нея, докато не се изпразни напълно. Направи последен тласък и си извади мъжеството от отвора на анусът й. Капки кръв излязоха от там и паднаха на белият и мек сатенен чаршаф. А, Сакура се свлече на леглото и не спираше да плаче с глас. Даруй погледна кръвта и изсумтя.
- Чистачката ще почисти на сутринта.- Телефонът спря да звъни, а Гаара хвана чаршафът и избърса членът си с него. После отиде до скринът с огледалото и взе дебелият си портофел. Отвори го и извади от него огромна пачка с пари. Погледна ги, после си вдигна погледът към лежащата неподвижно розовокоска и се засмя. Тогава си засили ръката и хвърли парите на леглото по нея.
- Това е наградата ти, че беше послушна курва.- каза с надсмешка той и за пореден път бе се изгаврил с нея и унижил. Тя се надигна и когато видя парите, хвана няколко от тях. Хвърли ги по него и извика гневно през сълзи.
- Проклет да си Даруй Гаара... Дано изгниеш в ада...- отново се разплака и се свлече на леглото, като си зарови главата във възглавницата. Гаара изсумтя.
Да, да знам...- каза той с безразличен глас.- Отивам да се изкъпя и да спя, а ти прави каквото искаш.- Отвори вратата, но се обърна и заповеднически каза.
- На сутринта да те няма, когато се събудя... Ясен ли съм?- Сакура се изправи, хвана вазата, която седеше на шкафчето и я метна по него.
- Майната ти...- извика, но червенокоското видя вазата и когато тя се счупи вратата вече беше затворена. Отново легна на леглото и захлипа. Усещаше режещата болка между краката си и проклинаше целият свят. Проклинаше Итачи и най- вече Гаара. Беше я използвал за забавление по най- безкруполният начин, въпреки че тя не е искала. Беше я накрал да изпита болка, която не е изпитвала досега. Що за чудовище би направило това? Такова, като Даруй...
Гаара влезе в стаята си и затвори вратата. Облегна се на нея и въздъхна доволно. Беше видял метресата на приятелят си, който ревностно пазеше от него; беше я чукал, както той си иска и беше получил най- страхотния оргазъм и удоволствие досега. Но веднага си спомни за вазата. Намръщи се и си сви юмрука.
- " Кучката счупи една от хубавите вази... Но имаше защо..."- засмя се самодоволно той и се запъти към телефонът си, който бе на скринът. Вдигна го и набра номерът на Итачи. Отсреща се вдигна.
- Ало, Даруй... Какво стана? Защо ми се обаждаш?- запита го чернокосият.
- Да ти кажа, че свършихме...- спря и се усмихна, а Итачи направо беснееше вътре в себе си. Гаара беше изчукал неговата принцеса. Кръвта му кипеше, а вените му се показаха от яд.- Да ти призная, наистина е много гореща... Мммм.- облиза си долната устна Гаара, а Итачи не издържа. Но преди това Даруй му каза.
- Дал съм й пари, за да си върви, може през деня да се видите.- веднага беше му зададен въпрос.
- Какво й направи? Наранили я?- запита Учихата, а Гаара се засмя и отговори.
- Спокойно бе братле, само обикновените неща.- отново се засмя, а Итачи се успокои.
- Добре, братле ще се видим по- късно.- каза спокойно чернокосия.
- Окей... Чао.- каза Гаара и затвори.
- Чао- отвърна му Итачи, но чу сигналът за заето. Затвори си телефонът и го хвърли на дивана. Въздъхна облекчено и си свали тениската. После и панталоните и скочи върху леглото си. Сложи си ръцете зад главата и загледа таванът. Не след дълго заспа. Същото направи и Гаара, но преди да си легне се изкъпа...
Само розовокоската беше будна и плачеше. Краката й трепереха, а тялото й още усещаше болката от членът на Гаара. Чувстваше надменната усмивка и унижителният поглед на Даруй. Така си минаваха часовете, а тя плачеше, ли плачеше. Навън започна да става светло и черните облаци ги нямаше вече. Вятърът бе отихнал и изпарил се, а слънцето весело се показваше. Розовокоската стана и седна на леглото. Когато видя кръвта си още повече се разплака.
- Кучи син... Нещастник...- извика тя. Стана и отиде в банята. Изкъпа се и се облече. Тогава си викна такси и си тръгна от къщата, където имаше най- лошите спомени досега....

следва продължение...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Пон Мар 14, 2011 7:07 pm

Ето и следващата глава на фикчето smile

Част 4
Жълтото такси се движеше по мокрият асвалт, а вътре в него на задната седалка седеше Сакура с наведена глава. Шофьорът няколко пъти се опитваше да заговори младата и красива девойка, но тя му отговаряше с "да" или "не" и разговорът им приключваше набързо. Лицето й беше посърнало, а очите зачервени от всичките сълзи, които беше изплакала в къщата на Даруй. Всяка секунда мислеше за изминалата нощ и си спомняше моментите и думите на арогантното копеле, което се бе гаврило по най- болезненият за нея начин. Самодоволната му усмивка се появяваше пред очите й и парите, които беше хвърлил по нея, все едно тя бе някакъв боклук. Вярно бе, че тя беше държанката на Учихата, но чак пък такова държание към нея... Беше унижение и гавра с природата й. Сементе Сакура беше интелегентно и умно момиче. Беше прочела много книги и сега учеше в университета, където учеха богатите и разглезени деца. Всички и се подиграваха, заради баща й, но откакто Итачи се бе появил в животът й обидите към нея бяха спрели. Той я защитаваше от всички, но за първи път беше позволил на някой да я нарани... Лекото болезнено усещане отзад не си тръгваше и й припомняше силните викове, раздиращата болка, когато Гаара беше проникнал в нея и смехът му, когато се наслаждаваше на сълзите й. Сакура никога не бе мълчала по този начин, тя беше весела и усмихната. Винаги пускаше майтапи и с нея нямаше скука. Но сега мълчеше и няколко сълзи се спуснаха по лицето й... Не след дълго таксито спря пред посочената улица и розовокоската отвори вратата. Слезе и след себе си затвори вратата. Извади от чантата си пари, но не тези които й бе дал проклетникът Даруй, а тези, които Итачи и бе оставил по- рано вчера през деня. Шофьорът ги взе и тръгна. На улицата остана Сакура сама, а около нея минаваха забързани хора. Обърна се и се заизкачва по стълбите на блокът, където се намираше апартаментът й- подарък от Учихата. Стигна до асансьорът и влез в него. Натисна копчето за шестият етаж и се закачва нагоре по етажите. Гледаше в една точка и блуждаеше. Не беше същата... Вратите се отвориха пред нея и тя излезе. Когато стъпи в коридорът тръгна по него и щом застана пред вратата на апартамента си, разтвори чантата и потърси ключовете към домът си. след няколко секунди ги намери и сложи ключът на ключалката. Завъртя го и отвори вратата. Влезе вътре и я затвори. Огледа се, а обстановката и въздухът, сякаш я задушаваха. Нещо й напомняше за червенокоското...
- Дано изгниеш в ада Даруй Гаара.- тихо промълви тя и се наведе да си събуе обувките. След това навлезе в апартаментът и се запъти право към стаята си. Когато стигна до нея хвана дръжката на вратата и тъкмо да я завърти , зад нея се чу нежен женски глас.
- Добро утро, Сакура.- подрави я приятелски русокосо момиче с усмивка на лицето си. Розовокоската трепна и отговор от неина страна не последва. Момичето си махна усмивката и запита леко притеснено.
- Случило ли се е нещо?- Сакура изтръпна и още повече се скова. Дали беше разбрала? Но как?- Споделете с мен, госпожо.- допълни тя. Сакура се намръщи.
- Остави ме на мира, Арида.- изсъска розовокоската и открехна вратата.- Ако някой ме търси му кажи, че не се чувствам добре... А, ако Итачи дойде му кажи, че ме няма...- направи пауза.- Разбра ли!!!- последното го беше казала, като заповед. Влезе, затръшна силно вратата и я заключи отвътре. Притеснението върху лицето на момичето не се махаше, но нямаше право да се меси, защото беше само прислужничка, докато не й свърши работното време и нищо повече. нещо измърмори и се завърна към работата си. Сакура се подпря назад, а ръцете й бяха зад гърба, подпряни на дървената и добре изрисувана врата на стаята. Апартаментът, който Учихата й бе купил, беше скъп и луксозен. Имаше Две големи спални с богато обзавеждане, баня във всяка една спалня, гардеробно посещение и други приспособения за удобството на млада девойка. Едната стая бе на Сакура, а другата на Арида... Дейтони Арида- бе младо момиче на около 28 години, с бяло и лъчезарно лице, руса коса и тъмно кафеви очи. Родителите й починали, когато е била на 15 години и попечител станал баба й. Тя била пенсионерка и едва се издържали с пенсията, която получавала старата жена, затова Арида решила да си намери работа и да помага на баба си, колкото може. Започвала на едно място, но понеже не била навършила пълнолетие, я гонели след седмица труд и не й плащали. Най- накрая си намира работа, когато младият Учиха купил апартамента на Сакура и подал обява, че търси прислужничка за чистене и готвене. Обадила се на Итачи и когато я одобрил, започнала първият си ден на работа. Когато розовокоската се нанесла, тя и Арида веднага се сприятилили. Започнали да си споделят и когато бабата на русокоската починала, Сакура помолила приятелката си да остане и да живее при нея. Арида с удоволствие приела и от този ден нататък те двете били неразделни... Кухня, всекидневна и огромен коридор... Това бе апартамента- подарък за нея от банковата книжка на Учиха.
Но днес ставаше нещо странно... Сакура беше груба и някак враждебно настроена към Арида. Розовокоската въздъхна тежко и си отлепи ръцете от вратата. Отиде до леглото си и легна на него. Взе една от меките възглавнички, които бяха пръснати по него и я прегърна. Постави си главата на нея и се загледа напред в една точка.
- Съжалявам, Арида. Не трябваше да ти говоря по този начин.- една сълза се стече от очите й и падна на белият чаршаф. Сакура погледна надолу и видя мокрото петно върху чаршафът и тялото й се вцепи. Беше си спомнила за миналата нощ и за гаврата на Даруй с нея. Всички моменти не изчезваха от главата й и я връщаха в онази проклета къща. Несъзнателно сълзите й заизлизаха и падаха по малката и пухкава възглавничка....

Утрото беше навсякъде топло и приятно. Слънцето грееше и се усмихваше, не правеше изключение и къщата На семейство Учиха. Работниците и прислужничките щъкаха наоколо и си вършеха работата. Само пердетата на една стая бяха все още не разгънати. Това бе стаята на Учиха Итачи, който все още спеше спокойно... Внезапно се почука на вратата и Учихата сънено си отвори очите и ги потърка с ръка. Погледна часовникът и се намръщи. Обърна се на другата страна и си затвори очите... Отново се почука, но този път по- настоятелно и това раздразни чернокоското. Моментално си отвори очите и извика ядосано.
- Оставете ме да спя, по дяволите...- хвана часовникът си и го запрати по вратата. Чу се силен шум и пръскането на часовника на хиляди парченца. Болчета, стрелки и други подобни неща западаха по земята, а почукването за пореден път се чу.
- Казах нещо, вие от дума не разбирате ли?- разгневено запита той, но отговор не получаваше. Това наистина прекрачваше границата на търпението му. Стана от леглото и тръгна към вратата. Хвана дръжката й и арогантно отвори. Тялото му замръзна, защото пред него седеше младо и красиво момиче. Кръвта на малдият Учиха се смразяваше с всяка изминала секунда, защото пред себе си виждаше неговата Сакура. Онези изумрудено зелени очи и онова така желано от него лице. Очите му трепнеха от объркване и същевременно от любов. Повдигна си бавно ръката, постави я върху бузата на Сакура и едва мпромълви.
- Сакура... Дошла си при мен.- и нежно се усмихна. Внезапно се чу мек и и объркан глас.
- Моля... Коя е Сакура?- Тялото на Учихата трепна и си затвори очите. Веднага ги отвори и какво да види. Пред него наистина стоеше изправено високо, чернокосо момиче. Погледът му се прикова на очите му- същите зелени и жизнерадостни очи, като на Сакура... Итачи си разстръска главата и когато подгледна отново момичето, наистина беше друга. Не беше неговата Сакура... Неговият ангел... Така си минаваха минутите и никой от двамата не казваше или правеше нещо. Итачи, като попарен гледаше момичето и бе потресан. Какво му ставаше? Защо беше припознал момиче за Сакура, като нямаха нищо общо... Освен очите... Отдръпна се една крачка назад и се подпря на вратата, а момичето направо пламтеше от срам. Тя бе видяла господарят си почти гол- само по боксерки. Това високо и стегнато тяло. Тези очи и лице... Подлудяваха я и я караха да потрепва от възбуда, но... Нямаше право на това и не й беше позволено да си мисли за тези порочни и грешни неща. Но какво трябваше да направи, за да ги махне от главата си и да ги захвърли наделеч от живота си, като той бе толкова запенителен... След известно време чернокосото момиче се изчерви и започна разговорът им.
- Извинете ме, господин Учиха за грубото събуждане от моя страна, но ми бе заповядано от баща ви.- тя се поклони и остана приведена. Итачи се успокои, хвана брадичката й и я надигна нагоре. Момичето се изправи, а той я огледа от горе- до долу.
- Как се казваш?- запита направо Учихата. Лицето й още повече пламна от срам и си извъртя главата на другата страна, като пръстите му се свлекоха от лицето й, а ръката му падна до тялото му.
- Казвам се Марухо Сейрен. Нова съм в тази къща- преди да има време да реагира, Итачи си лепна усмивка на лицето и каза.
- Радвам се да се запознаем, Сейрен.- последва звучен смях от страна на чернокоското.- Хубаво име имаш...- Тя също се усмихна и двамата се засмяха, докато не се чу силният и строг глас на президента Учиха.
- Итачиии.- тялото на момичето се вцепи и панически се отдръпна няколко крачки назад. Бащата на Итачи се славеше сред работниците си, като добър и справедлив шеф, но и също толкова лош и безмилостен. Всички се страхуваха от него и не смееха да пренебрегнат нито едно негово нареждане или задача. В този момент Итачи си сбръчка веждите, защото работниците и всички останали в тази къща го гледаха, като нещо повече от тях, а той не искаше това. Чувстваше се, като обикновен човек и точно поради тази причина бе избрал Сакура за своя метреса. Да й помага с пари, но и да отолява жаждата си за плътта на някое момиче... Но това бе преди. Преди да се влюби в нея и да съжалява, че я е дал на Гаара. Беше му позволил една вечер с момичето, което значеше много за него и да... Мислите му бяха прекъснати от повторното провикване на баща му. Чернокоското изпсува нещо и се обърна към момичето.
- Съжалявам Сейрен, но трябва да се облека и да отида при баща ми.- повдигна недоволно крайчето на горната си устна, но прибави.- Все пак немога да изляза по този начин пред всички, нали...?- посочи с пръст голото си тяло и се засмя. Лицето на Сейрен стана червено, като домат, а Итачи вече беше затворил вратата на стаята си.
- Да, гос... подине.- изрече накъсано тя, защото чувстваше нещо странно в себе си. Капачките на краката й омекваха, а ръцете й трепереха. Какво ли ставаше с нея? Никога досега не се бе чувствала по този начин. Дали Итачи не й беше направил нещо? Не... Просто я беше омагьосал по такъв начин, че ликът му не изчезваше от главата й... Обърна се и започна да слиза по стъпалата. Вдигна си погледът напред и ужасът се появи в очите й. Пред нея седеше със скръстени ръце президента и я гледаше някак сърдито. Когато слезе и от последното стъпало мина покрай него, но тялото й цялото трепереше и се напрягаше само от близостта на неговото, че сърцето й беше готово да се пръсне от напрежение...
- Какво стана?- запита строго старият Учиха. Сейрен Се спря и отговори с треперещ глас.
- Облича се.- кратко, точно и ясно каза тя и отново тръгна, но този път със забързани крачки. Излезе от къщата и се захвана за определената й от иконома работа.
Итачи се спря пред огромното огледало и се загледа в него. Срещу него седеше прелестно създание, лицето на което беше притеснено и гневно. Бесен бе на себе си, че беше оставил съкровището си в лапите на Даруй... Изръмжа нещо и влезе в банята. Излегна се в горещото джакузи и си затвори очите. Остави балончетата да се пръскат по тялото му и да го гъделичкат... Мина се около половин час и Учихата реши, че му е достатъчно- поне за сега. Стана, излезе от джакузите и си наметна една хавлия на кръста си. Излезе от банята и се подсуши. Тогава отиде до гардеробът си и го разтвори. Огледа дрехите си, които бяха добре огладени, прилежно сгънати и прибрани вътре. Намери желаните от него дрехи и ги извади. Тогава го затвори и сложи дрехите си за деня на леглото си. Бял потник- без ръкави, на който пишеше с червени букви-" I`m the devil" и черни дънки. Махна си хавлията и облече потникът и дънките. Когато беше готов излезе от стаята си и отиде точно в градината. Спря пред масата, където седеше и закусваше баща му. Намръщи се и заговори.
- Защо си пратил да ме събудят толкова рано.- сложи си ръката пред устата и се прозя.
- Рано ли, Итачи?- изсмя се Учиха Ромуел.- Та, то е два часът след обяд... На това рано ли му викаш вече?- отново се чу смях от старият Учиха. Чернокоското още повече се намръщи и седна на столът, който беше пред него. Точно преди да си протегне ръката, за да си вземе нещо от отрупаната маса с храна, баща му започна да задава въпроси.
- Какво е станало вчера?- но и той получи въпрос вместо отговор.
- Защо?- президентът беше спокоен.
- Просто питам...- отбеляза мъжът.
- Защо се прибра?- последва още един въпрос.
- Не те засяга...- беше пък отговорът на Итачи. Ромуел си присви очите и се опита да изкопчи информация с още един въпрос.
- Нали бяхте в къщата на Даруй?
- Да...- безразлично и отвеяно отговори чернокоското, защото се беше зазяпал в Сейрен, която пък от своя страна поливаше с един мъркуч цветята и храстите. Чернокосият мъж видя това и си прибилижи столът до този на Итачи. Наведе си главата към него и му прошушна на ухо.
- Харесва ти, нали...?- засмя се дяволито и продължи.- Но никога няма да ти позволя да се ожениш за такава дрипла, като нея.- гласът му сега беше придобил заплашителна и страховита нотка, а Итачи потрепна. Щом говореше така за това мило момиче, какво ли щеше да направи, ако разбере, че синът му бе влюбен в дъщерята на най- омразният мъж на целият остров. Младият Учиха беше сигурен, че едва ли щеше да има възможност да бъде заедно със Сакура, но нямаше да се откаже. Щеше да се бори с всички сили, докато не постигне целта си... Образът на розовокоската отново изникна върху лицето на Сейрен и Итачи си стегна тялото. Мислите за прелестният му ангел бързо минаваха в главата му и го караха да се притеснява за нея. Какво беше това чувство през нощта, което го обземаше и го караше да се проклина сам... Итачи внезапно стана от столът си и се запъти към входната порта. Ромуел го гледаше объркано и не разбираше каква е тази промяна в него. Какво ли ставаше със синът му? Затова извика силно.
- Къде отиваш, Учиха итачи? Не си приключил със закуската си... Върни се обратно.- чернокоското не спираше да върви и да не казва нищо. Президента почервеня от гняв, но нямаше какво да направи, защото синът му вече беше излязъл от къщата и влязъл в скъпият си ровър. Поклати глава и се върна към закуската си... Итачи завъртя ключа на ровърът, а двигателят му изръмжа силно и плашещо. Затръшна вратата и подаде газ. Колата му тръгна да се движи по асвалта, а зелените дървета с бърза скорост се изтрелваха покрай него и все едно нещо ги движеше. Вътре в тялото му нещо го притискаше и го притесняваше. Караше го да диша, все едно се задушава, а сърцето му биеше неравномерно и пулсираше. Трябваше да види своята принцеса, за да се успокои и да е сигурен, че е добре. На тъблото пред него стрелката на скоростомера се движеше и ту отиваше на ниска скорост, ту стигаше над двеста километра в час. Така си минаваха минутите и заедно с тях километрите, а Учихата не се успокояваше. Навлезе в градът и сградите се стрелваха толкова бързо, колкото и дърветата преди няколко минути, но това не притесняваше чернокоското. Не го беше страх от полицаи, защото всички знаеха кой е той и не го спираха за привишена скорост. Донякъде това бе плюс за Учихата, но те се държаха с него, като по- виш от тях, а самият той не се чувстваше по този начин... Не след дълго стигна до блокът, където се намираше апартаментът на розовокоската и завъртя ключа на обратната страна. Ревът на ровърът за секунди изчезна, а Учихата слезе от колата си и я заключи, като натисна копчето на дистанционното си. Влезе в коридорът и се заизкачва нагоре към шестият етаж. Спря се пред вратата на апартаментът й и си сложи ръката на дръжката. Тя потрепна, а очите му бяха не спокойни...
Сакура седеше седнала на леглото си и стискаше силно възглавничката с ръце. Сълзите й падаха по бялата калъфка и образуваха локвичка. Сълзите й бяха от болка, унижение и най- вече заради предателството на Учихата спрямо нея. Ръцете й потрепваха отвреме- навреме, а болката от грубото проникване не си отиваше. Раздираше я, както тогава и усещаше бруталните движения на Даруй. Мразеше го... Проклинаше го и искаше да умре. Да усеща унижението и пронизващата тялото болка. Как ти отнемат достоинството, усмивката да изчезне от радостното ти лице, ужасяващи спомени и мисли да се появяват навсякъде около теб, когато си помислиш за тях. Плачеше и не искаше да вижда никого, нито да говори, с който и да било. Искаше да бъде сама и да се съжалява... Да съжалява прокълнатата си съдба, която й бе оставена от баща й. Съдба, която я караше да бъде играчка на богаташите и да се примирява с всички гадости, които я караха да прави или те самите правеха с нея. Очите й гледаха в една точка и потъваха в бялата стена, сякаш се изгубваше в безкрайноста... Изведнъж се звънна на звънеца и розовокоската се стресна. Заслуша се и чу как Арида отвори вратата. Гласът на Итачи зазвъня и достигна до ушите й. Тялото й се напрегна, сълзите й още повече закапаха от очите й, а кръвтта в нея забушува.

- Здравей, Арида.- усмихна се Учихата и продължи.- Сакура тук ли е?- каза той и се огледа зад гърба й с надеждата, че ще бъде посрещнат от така желаното от него момиче. Русокоската се смути и плахо отговори.
- Няма я, господин Учиха.- Итачи си сбръчка веждите и бързо запита.
- Къде е тогава? Тя никога не излиза без теб.- Извади си телефона и не почака отговор от нейна страна. Намери номерът на розовокоската и тъкмо да го набере из къщата се разнесоха шумове от счупване на предмети. Учихата се ококори, защото това чупене го тревожеше. Погледна към Арида със страшен и плашещ поглед, а тя се вцепени на място. Беше разкрита в лъжа и нявярно щеше да бъде уволнена за това своеволие.
- С теб ще си поговорим по- късно.- изсъска той и се затича към стаята на Сакура, защото шумовете идваха точно от нея. Русокосото момиче седеше на вратата и гледаше изплашена. Какво ли имаше да говори той с нея? Дали щеше да я уволни, заради лъжата й? Когато стигна до вратата на стаята й, хвана дръжката и се опита да я завърти, но вратата беше отдавна заключена. Тогава потропа веднъж на вратата и заговори.
- Сакура... Какво става, Сакура?- отвътре не се чу отговор, а вместо това ново трошене.
Розовокоската хвана нощната лампа, която седеше на шкафчето й и я запрати към вратата. Лампата се сблъска с нея и се пръсна на парченца. Отново се чу гласът на Учихата, но този път беше притеснен.
- Добре ли си? Отключи ми и ме пусни вътре... Моля те.- при тези думи Сакура направо побесня. Хвана една от вазите с цветя, които бяха в стаята й и мощно я хвърли към огледалото. То се пръсна на хляди парченца и те западаха по земята. Пръстта от вазата също ги следваше и ги покриваше, а цветята падаха на малки късчета. Сълзите на Сакура не спираха да капят от нея и да се спускат по разгневеното й лице. Мразеше целият свят, особенно този човек, който сега и се молеше да отвори и да я види със сълзи на очите. Дали можеше да си представи, какво й бе причинил миналата нощ? Имаше ли си на идея колко много я е боляло и е била наранена... Не, нямаше и никога нямаше да има, защото това бяха богатите... Безсърдечни животни, на които не им ли се угоди на капризите те стъпкваха, като най- мръсният боклук... Итачи не спираше да тропа по вратата и да се опитва да я вразуми, но това така и не ставаше.
- Какво е станало? Какъв е проблемът?- за пореден път запита чернокоското, а Сакура си обърна главата и погледна към шкафът си до леглото. На него имаше празна стъклена чаша. Протегна си ръката и я взе. Повдигна я на горе и се вгледа в нея. Толкова красива и крехка бе тя...
- Ти си ми проблемът... Махай се.- извика силно тя и в този момент й се зави свят. Залитна, но се подпря на шкафът до нея. Тогава си свлече безсилното тяло надолу и се сгрумоли на пода. Чашата, която все още седеше в ръцете й се удари в твърдата земя и също се пръсна на парчета. Стъкълцата задрънчаха навсякъде, а от ръцете на Сакура се стече алено червена кръв и запада по стъклата. Извика от болката, която усещаше от ръцете си, но така и не съзнаваше в този момент, кое й причинява болезненото усещане. Итачи не издържа и започна да блъска по вратата с крак и да беснее. След около десет удара от негова страна вратата се изкърти и падна на земята пред него. Учихата побърза да влезе, но когато го направи се вцепи на място, а зениците му се разшириха от ужасяващата гледка, която представляваше стаята й. Веднага си сведе погледът към пода и още повече се паникьоса и ужаси. Там седеше Сакура, а от ръцете й кръвтта падаше по земята и се смесваше с капките сълзи, който падаха от нея. По- потресаваща гледка не бе виждал до сега. Какво ли й се бе случило? Какво я е накарало да потроши цялата стая? Питаше се той на ум.
- Са... кура...- едва промълви той, а розовокоската си надигна нагоре главата, погледна го в черните му, като въглен очи. От нейните се стекоха поредните сълзи, стана, нахвърли се върху него и започна да го бие в гърдите с юмруците си.
- Мразя те... Мразя те, Учиха Итачи... Но най- много мразя това копеле Даруй. Защо не ме оставиш на мира и най- накрая да си идеш от животът ми? Ти си виновен... За всичко... Проклет бъди.- викаше тя и плачеше с глас. Капките сълзи падаха по голата му кожа на рамото и създаваха тръпки по нея. Учихата не разбираше какво точно се е случило и за каква вина говореше тя. Истерията още повече облада тялото на момичето и отново започна да вика.
- Върви си... Отиди при скъпоценният си приятел и ме остави... Дори и да умирам от глад не искам да те виждам никога повече... Ненавиждам те... Мразя те...- Тогава Итачи я хвана за раменете и я разтресе няколко пъти.
- Осъзнай се, Сакура? Какво ти става?- розовокоската започна да се дърпа и да крещи, все едно някой искаше да я убие. Итачи си повдигна ръката и й зашлеви плесница. Сакура застана на място, а зениците й се разшириха. Беше я ударил, така както го бе направил и Гаара през нощта. Вгледа се в очите му и отново се разплака. Тялото й се отпусна и се свлече по него. Линии от кръв се отличаваха по потникът му и по бялата му кожа. Учихата веднага я хвана за ръцете и я повдигна. Сложи ги около вратът си и ги кръстоса. Несъзнателно ги стисна и Сакура извика и в същото време изхлипа. Притисна я силно до себе си и започна да я милва по косата нежно.
- Кажи ми какво е станало?- заговори с мил и нежен глас. Тя не преставаше да прихлипва и да подсмърча. Усещаше стъкълцата да се забиват надълбоко под кожата й.
- Итачи... Той... Той...- едва мълвеше тя и плачеше. В този момент тялото й се отпусна напълно и се свлече надолу. Учихата се помъчи да я задържи, но неможа. Погледна към очите й и видя, че са затворени, а дишането й го нямаше. Уплахата и паниката се намърдаха в тялото му. Какво ставаше? Моментално си сложи двата пръстта на гърлото й, за да чуе пусът й, но нямаше такъв. Вдигна я на ръце и я положи на леглото й.
- Аридааа.- извика силно Учихата, като не отделяше очите си от лицето на розовокоската. На секундата русокосото момиче се появи и ужас я обзе от стаята.
- Да, господин Учиха.- застана до леглото и панически оглеждаше тялото на господарката и приятелката си.
- Моментално извикай доктор Керамондо.- тя кимна с глава и излезе толкова бързо от стаята, че никой нямаше да може да я забележе. Итачи хвана ръката на розовокоската и я целуна. Кръвтта й се стече по неговата и се разнесе навсякъде. Алено червената кръв се напояваше по кожата му и засъхваше. Това беше кръвтта на едно момиче, изпаданало в мъка и отчаяние...
- Обещавам, Сакура... Обещавам ти, че Гаара ще си плати затова, което ти е сторил.- Отново целуна ръката й, след това я пусна и стана. В погледът му се изписваше решителност, гняв и най- вече омраза. Обърна се и на бегом излезе от стаята и профуча покрай, връщащата се Арида.
- Госпо...- заекна, защото той вече беше излязал от апартамента.- ...дин Учиха.- допълни тя, влезе в стаята на Сакура и седна на леглото до тялото й.
Чернокоското излезе от входа на блокът и моментално отключи ровърът си. Отвори забързано вратата и когато влезе я затръшна мощно. Вкара ключа и го завъртя, като веднага натисна педала за газта и завъртя волана на 360 градуса. Двигателят изръмжа, а гумите изпищяха отврътителен звук. Колата се завъртя и тръгна да се движи по асвалта. Вътре в него всичко бушуваше и кипеше. Нервите му се сгъваха и едва ги удържаше да не изригнат. Искаше да смачка всички, да пали, да убива. Започна да вика и да удря по кормилото, защото това бе единственият му удушник да си изкара невите и гневът. Стрелката на километражът минаваше 300 килемотре в час, а Итачи не спираше да натиска газта и да вика. Какво й беше направил той? Щеше да го убие... Тя беше негова. Неговата ппринцеса... Неговият паднал от небето ангел, който внасяше светлина и радост в животът му с веселото си лице и жизнерадостните си очи, но сега... Сега тях ги нямаше. Лицето й беше посърнало, а очите зачервени и пълни със сълзи. Излезе от градът и стигна до плажът. Когато най- накрая стигна пред къщата на Даруй Гаара, спря двигателят и се загледа напред. Вените му изпъкваха и посиняваха зловещо. Очите му гледаха с омраза и копнеещи за отмъщение, а ръцете си търкаше в кормилото и силно го стискаше. Дяволите му се появяваха на бял свят и скоро щяха да се нахранят с гневът му.
- Ще си платиш, Гаара.- закани се още веднъж чернокоското и отвори вратата. Когато излезе за пореден път я засили и затръшна. Обърна се и тръгна с бързи и неравномерни крачки към домът на най- добрият си приятел...

Следва продължение...
Какво ще стане след това ще разберете в следващата част... Така че я очаквайте скоро.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Чет Мар 17, 2011 10:21 pm

Част 5
Итачи се обърна и тръгна с бързи и неравномерни крачки към домът на най- добрият си приятел... Тялото му се напрягаше, а кръвта във вените му кипеше. Бесен беше меко казано, направо искаше да избухне и да помете всичко по пътя си, както правeше бурята. Бяха наранили неговото момиче и то най- добрият му приятел... Какво си бе помислил той? "Тя е курвата на Учиха, значи мога да си правя, каквото искам с нея"... При тая мисъл чернокоското потрепна, защото може би се беше досетил, какво й бе причинил Гаара. Знаеше какъв грубиян може да бъде той и стига да поискаше чукаше брутално момичетата... Навсякъде... Зениците му се разшириха и си стисна юмруците. Беше готов да го убие, дори и по- ужасно - да вземе един нож и да го остави без мъжество и поколение. Всякакви идеи и начини премисляше в главата си Учихата, докато наближаваше къщата на семейство Даруй. След около минутка стигна вратата и позвъни. Зачака да му отворят и да си отмъсти... Да отмъсти за всичките сълзи, изплакани от неговият прелестен ангел и за кръвта, която бе проляла от отчаяние, заради безсърдечният му приятел...

Гаара се бе излегнал на хамака си и както винаги гледаше океанът. От всичко на този свят най- обичаше да се вглежда въъ вълните. Отвреме- навреме си взимаше чашата с уискито и отпиваше от нея. Тялото му потрепваше, а мъжеството му се промърдваше под късите му панталони. Още помнеше топлината на плътта й, красивото лице и онова божествено тяло. Как го гледаше с изумрудено зелените си очи, а да не говорим за усмивката на розовокоската. За насладата, която му бе доставила. Как я бе гледал с удивление и му се искаше да не я дава на никой. Да не позволи на никой мъж да я докосва, както той го правеше. Да не я целува по сочните й устни и да не си помисля за нея. Онази нощ тя бе неговото уиски, което го опиянваше, неговата дрога, която го караше да се изгубва във възбудата си и да я желае още повече. Спомняше си ароматът на меката й кожа, за копринената й коса, запленителната усмивка и невинните очи... На секундата обаче изникнаха спомените от останалата част на нощта.
"- Пусни ме, проклетнико..."
"- Проклет да си Даруй Гаара... Дано изгниеш в ада..."
"- Майната ти..."- всичките тези моменти и обиди изречени от Сакура минаваха на бърз кадър през главата му и го караха да се вбесява. Кръвта му се покачваше, защото беше позволил на някаква си парцалана да го обижда. Стисна си зъбите и удари юмрук по масата. В същият момент на вратата се позвъни. Червенокоското си погледна часовника и щом видя, че е три и половина след обяд се усмихна, защото точно Итачи очакваше. Да му разкаже за здравото и удовлетворително чукане с неговата метреса... Икономът на Даруй отвори вратата и се чу гласът на Учихата, но този път не беше усмихнат, нито приятелски, а някак студен.
- Гаара, вкъщи ли си е?- Икономът леко се смути от държнието на Итачи, затова с треперещ глас отговори.
- Г-н Даруй го няма в...- заекна, защото в същото време Гаара извика.
- Кой е, Сивенте? Ако е Итачи му кажи да влезе?- чернокоското си намръщи веждите и погледна зловещо мъжът, който беше на около 40 години. Сивенте се одръпна няколко крачки назад и Итачи влезе през вратата. Не се събу, а направо навлезе навътре. Мъжът се възмути и заговори.
- Извинявайте, г-н Учиха, но няма ли да се събуете обувките.- чернокосият Учиха не спря, а само изсъска злобно.
- Няма да остана дълго...- присви си очите и допълни.- ...лъжецо.- Сивенте се стегна и се върна към работата си. Итачи стигна до терасата и излезе навън. Веднага погледна приятелят си и нервите му още повече се опънаха, дишането му се очести, сякаш сибараше сили в себе си. Даруй се обърна, видя приятелят си, който седеше на вратата, лепна си самодоволната усмивка и стана. Тъкмо, когато направи една крачка напред, внезапно получи един силен и мощен юмрук от страна на Учихата. Понеже не го очакваше, залитна настрани от силният удар и се стовари върху масата с всякакви деликатеси, салати и алкохол. Масата се залюля и също падна на земята, само че до тялото на Гаара. Червенокоското си стисна очите от болка и след няколко секунди ги отвори. Опита се да се изправи, като си сложи ръцете под себе си, но беше закъснял. Итачи се бе навел над него и повтори ударът си по лицето му. Главата на Гаара се свлече на пода, а от носът му текна струйка кръв. Учихата се приведе още по- близо до приятелят си и изсъска със злоба.
- Ах ти, кучи сине...- отново си надигна ръката свита в юмрука и замахна с нея, за да го удари за пореден път, но внезапно Даруй си вдигна ръката и хвана неговият юмрук с длан. Погледна го в подивелите му очи и запита притеснено и объркано.
- Какво ти става, Итачи? Защо се нахвърляш върху мен?- Очите на чернокоското направо побесняха. започнаха да трепнат от гняв.
- И питаш защо? Копеле, такова... Как можа?- замълча, защото си беше спомнил нарязаните и окървавени ръце на Сакура.- Как можа да я нараниш?- продължи той и не спираше да се вглежда в неговите очи безмилостно.
- Че какво съм направил толкова на тази курва? Ясно...- вдигна си другата ръка и избърса кръвта от носът си.- Насъсквате срещу мен...- Итачи се ококори невярващ на думите му.
- Как смееш да...- заекна защото Гаара си изправи бавно главата на нивото на неговата и му прошушна в ухото.
- Ако знаеш колко добре се чука и колко много е гореща отзад.- усмихна се унижително, защото беше напипал слабото място на приятелят си. Зениците на Итачи се разшириха и това беше върхът на търпението му. Хвана го за шията и лицата им бяха едно срещу друго. Изръмжа нещо и този път юмрукът му се заби с всичка сила в лицето на червенокоското. Сега не само от носът, а ми и от устните на Гаара текна кръв. Запада по тялото му и да се свлича бавно по пода. Започна да се чува паникьосан и изплашен гласът на икономът.
- Какво става? Какъв е този шум? Г-н Даруййй...- появи се моментално на вратата на терасата и когато видя съборената маса и най- вече двамата, се ужаси.- Г-н Учиха, какво правите?- извика и на момента отиде при тях и вдигна Итачи от приятелят му. Хвана го здраво и заключи ръцете си пред гърдите му, за да не може да се отскубне от хватката му. Гаара бавно се изправи и изтри кръвта от устните и носът си. Отново онази демонска усмивка се появи на лицето му и започна да говори.
- Какво става, Итачи?- замся се и продължи.- Май великият Учиха се е влюбил в курвата си...- чернокоското започна да се дърпа, за да се измъкне и да изтрие усмивката на приятелят си, но Сивенте го държеше здраво нищо, че беше по- възрастен от тях.
- Много си печен, когато има някой да ме държи и да ти пази красивото лице от юмруците ми, нали Гаара?- изсъска Учихата и се вгледа в очите му, за да разгадае реакцията му и действията. Но такива нямаше в младият Даруй. Той отново се засмя и заговори.
- Прав си, Итачи... Много по- лесно е някой друг да ти върши работата, отколкокото да си мърсиш ръцете.- това прекрачи границата и Итачи избухна. Опита се да си освободи поне едната ръка и когато това стана, я засили назад и удари икономът, който го държеше. Всичко това ставаше за секунди и никой неможеше да реагира на бързината на Учихата. Итачи изобщо не се обърна назад, за да види какво става с мъжът, а се отправи към Гаара. Стисна си юмрукът, но червенокоското видя това и също се приготви за отбрана. Юмруците им се сблъскаха с лицата им и двамата залитнаха назад. Къщата приличаше на бойно поле, което нито един от двамата щеше да отстъпи и най- вече Итачи. Желаеше отмъщението си най- много от всичко на света и да сложи край на начинът на живот на приятелят си. Беше длъжен да предпази всички тези момичета, които щяха да си патят за напред от него... Поне така си мислеше в този момент той... Осъзнаха се на бързо и отново се запътиха един към друг, но този път Учихата бе по- бърз от приятелят си и го удари. Моментално последваха още няколко удара от страна на чернокоското и Гаара падна вътре в къщата с окървавено лице. Тялото му сякаш отслабваше и неможеше да нанесе нито един удар. Мускулите му едва се държаха от всичките юмруци, който беше понесъл от противникът си, защото сега Итачи бе точно такъв за него. Учихата се нахвърли върху него и продължи с ударите си. Удряше и изливаше гневът си, който се бе родил от тъгата и кръвта на Сакура. Отчаянието, което я бе подтикнало да изпадне в нервна криза. За всичките й викове и всяка нейна сълза... Не след дълго в хола се появи някъкъв мъж и щом видя какво става се забърза към двамата младежи. Итачи и Гаара не го бяха забелязали, защото бяха твърде заети да си раздават удари. Мъжът хвана С ръце тялото на Учихата и го вдигна. Отново беше задържан и отнето правото му да пребие от бой приятелят си. Гаара си надигна бавно главата и се усмихна самодоволно.
- Какво правите вие двамата?- зададе въпросa си мъжът.
- Здравей, баща ми...- каза доволно червенокоското.- Добре дошъл.- Учихата започна да се успокоява малко по малко, но желаеше толкова много смъртта на насилникът.
Даруй Хаджиме- беше бащата на Гаара. Имаше черни очи, бяло лице и синя късо посдригана коса...
- Изстрий си грозната усмивка, Гаара, и ми кажете защо се биете?- червенокоското се намръщи и се подпря на ръцете си. Гаара от нищо не се притесняваше или страхуваше, освен от един човек... От баща си... Хаджиме бе безмилостен и страшен човек. Не го интересуваха хората, а само семейството му. Държеше на семейните традиции и най- вече на синът си. Никога не му беше отказвал, каквото и да било и винаги задоволяваше капризите и прищявките му, но имаше едно условие за всичко това. Изискваше уважение и да слуша заповедите му. Нищо повече...
- Ще ми кажете ли или предпочитате да стана лош?- запита, като първо спогледа синът си, а после и младият Учиха. Внезапно пусна чернокоското и продължи.- Итачи, с баща ти сме приятели и не ми е приятно да виждам такава грозна сцена в домът си. Ако имате сметки за уреждане с Гаара защо не ги оправихте някъде другаде, а точно тук.- след това погледна към Гаара и изсъска страховито.- Пак ли си направил някоя глупост или си се забъркал в неприятности?- никой не смееше да каже нито дума, защото знаеха, че са виновни за всичкият безпорядък, в който се беше превънала къщата. Така си минаваха минутите в мълчание, а тялото на Учихата напълно се успокои и отпусна...
Изведнъж въздухът около Гаара се промени и започна да задушава всичко около себе си.
- Помниш ли, Итачи?- зениците на Учихата се разшириха, защото не разбираше за какво му говори той.- Помниш ли какво ми каза миналата вечер на терасата. "Тази дума е измислена от курвите, които се опитват да примамят в лапите си богатите."- присви си очите и каза гневно.- Така ли искаш да приключи всичко... Заради една кучка да прекъснеш дългогодишното ни приятелство...- очите на чернокоското затрепераха, защото донякъде беше истина. Още от деца Итачи и Гаара бяха приятели и никога не се разделяха. Биеха се заедно рамо до рамо, ако един от тях беше в беда. Помагаха си, с каквото могат и мачкаха наред враговете си, но... Но тази вечер самите те бяха врагове, заради жена... Войната им едва започваше, както войните в миналото започвали и завършвали с трагедии, заради запленителната усмивка на някоя жена...
- Хъъъ.- Хаджиме си повдигна веждите объркано.- Кучка ли? Ама вие да не би да се биете, заради някое момиче?- вгледа се в очите им и разбра чувствата им.- Жалки сте, ако наистина е заради момиче...- едва сега Учихата пристъппи към входната врата на къщата, хвана дръжката й и каза заплашително.
- Никога повече няма да я видиш... Заклевам се.- излезе и влезе в ровърът си. Намести огледалото и погледна в него. Лицето му беше леко почервеняло от ударът на Гаара и имаше малка цепнатинка по горната си устна, от която се червенееше малко кръв. Веднага се сети за Сакура и извади телефонът си. Набра номерът на розовокоската и зачака отговор. След няколко секунди отсреща се отвори и се чу гласът на Арида.
- Ало.- Итачи побърза да попита.
- Как е Сакура?- последва кратка пауза.- Какво? Отговори ми на въпросът, Арида.- каза заповеднически той.
- Тя е добре...- Ококори си той очите.
- Добре ли? Как така? Какво каза, д-р Керамондо?- последваха нови въпроси.
- Каза, че е изгубила много кръв и затова е припаднала.- гласът й затихна, но след малко отново заговори.- Успокойте се, г-н Учиха. Няма за какво да се притеснявате.- поредните въпроси.
- А, какво стана с ръцете й? Пита ли какво се е случило и защо ръцете й са разкървавени?- тя му отговори
- Разгледа ги и когато видя малки стъкълца в тях ги извади, за да не навлизат навътре и да последва някоя инфекция или нещо по- лошо от това... Да, пита ме и аз му разказах всичко... След това ми каза, че е получила нервна криза и трябва да си почива няколко дена без никой да я посещава или вижда...- Учихата потрепна.
- Какво означава това? Какво искаш да кажеш?- запита с треперещ глас той.
- Съжалявам, че така грубо трябва да ви го кажа, но моля ви, г-н Учиха, не идвайте известно време в апартамента, докато Сакура не се възстанови напълно и не се успокои.- чернокоското си сведе погледът надолу и с тъжен глас каза.
- Разбирам. Няма проблем, Арида.- стисна си зъбите от гняв и продължи.- Щом е нужно да не ме вижда известно време ще уважа това решение на докторът.- завъртя ключа и онзи рев на колата му се появи.- Но да знаеш, че ще ти звъня всеки ден, за да знам как е тя и какво е състоянието й. Също така ще се обадя на д-р Керамондо и ще го помоля да идва всяка вечер след работа и да я преглежда.- Изсфурсира ровърът.
- Добре, г-н Учиха. Ще очаквам обажданието ви.
- Чао, Арида.- каза чернокосият младеж, но едва промълви.- Грижи се за нея... Моля те.- Получи отговор от нея и набързо затвори телефонът си. Подаде газ и колата му тръгна. По пътя набра номерът на докторът и когато чу гласът му заговори загрижено.
- Д-р Кремондо ли е?
- Да.- получи отговор.
- Обажда се, Учиха Итачи.
- Да, кажете Итачи?- леко объркано попита докторът.
- Обаждам се, за да ви помоля да ходите всяка вечер след работа при Сакура и да наглеждате състоянието й. Разбрах от Арида, как е тя и точно затова ви се обаждам.
- Рабирам. Няма проблем, Итачи. Ще ходя и ще те държа в течение за всяка промяна и подобрение.- Учихата леко се успокои.
- Не щадете средства, ако се налага. Ще поема разноските за всичко.
- Добре, г-н Учиха... До скоро.- каза докторът и прекъсна връзката. Ровърът му препускаше бясно по улиците на градът и се отправяше към имението на президента. Когато чернокоското стигна пред домът си, слезе от колата и се запъти незабавно към стаята си.

В същото време пък Гаара лежеше на хамака си, както преди около половин час. Гледаше вълните и широко се усмихваше.
- Итачи, итачи...- въздъхна той.- Как можа да се оставиш да те заплени тази вещица.- вдигна си ръката, разстърка си лицето, което беше леко посиняло от ударите на приятелят му, изтри последните капчици кръв по устните си и отново се усмихна.- Но имаш здрави юмруци... Винаги съм го казвал...- и отпи от алкохолът си.
Времето си минаваше, стрелките на часовниците тикталаха и се местиха, всеки ден слънцето изгряваше над земята и после залязваше. Хората отиваха на работа, за да изкарат пари за прехрана. Всичко се повтаряше, защото това беше кръговратът на живота...

Минаха се около две седмици, откакто Итачи и Сакура се бяха видели запоследно. Всеки ден той звънеше на Арида, за да узнае как е състоянието на момичето, което обичаше най- много на този свят и вече не беше същият. Не излизаше много, не звънеше на никого, а най- вече на Даруй Гаара. Приятелството, което имаха преди беше изчезнало. Сякаш се беше изпарило, както водата се изпарява. Толкова много спомени и щастливи моменти бяха захвърлени от Учихата, за да защити розовокоската. Седеше си в стаята и гледаше към белият таван. Съжаляваше за караницата с най- добрият си приятел и човекът, който винаги е бил до него. Който му е помагал в трудни моменти и за когото преди беше готов да даде и живота си за него... Изклечение не правеше и днес. Итачи лежеше на лeглото си и си спомняше миналото. Колко беше безгрижно и без проблемно то. Как двамата бяха порастнали и променили се. Не само външно, но и вътре в себе си. Как Гаара от добро момче се бе превърнал в арогантен, самовлюбен и студенокръвен към останалите хора. Как самият той се бе преобърнал драстично. Като дете младият Учиха се биеше с всяко момче, което пожелаеше независимо дали имаха дразги или не; как тръгваше с момичетата, караше ги да се влюбят в него и след някой друг ден ги зарязваше... Но това беше преди... Сега чернокоското се бе превърнал в чувствително създание, благодарение на Сакура. Не го интересуваше колко пари щеше да й даде, само и само тя да е щастлива и от нищо да не е лишена... Той се върна в реалността, намръщи си веждите и изпсува нещо на висок глас. Надигна се и взе телефонът си от шкафчето. Отвори го и набра номерът на Арида. След няколко секунди отсрещната страна му отговори.
- Здравейте, г-н Учиха.- гласът й този път бе някак радостен и весел.
- Здравей, Арида... Как е Сакура?- запита леко притеснен, въпреки че знаеше за подобрението на розовокоската.
- Много по- добре е. Започна да излиза от стаята си и престанаха кошмарите й...- Учихата си наведе главата надолу и се натъжи, защото от онази вечер Сакура беше започнала да сънува кошмари. Събуждаше се и викаше паникьосана и уплашена, все едно някой й изтръгваше живота от тялото й. Арида продължи.
- Виковете й също...- Тялото му се напрегна и стисна ръката си в юмрук.
- Какво казва, д-р Керамондо?- запита отново чернокоското. Тя се смути, но отговори на въпросът му.
- Че се подобрява изключително бързо и може утре да дойдете да я видите, но....- заекна тя, но тишината моментално беше раздрана, като с нож, от Итачи.
- Но?- повдигна си едната вежда и очакваше отговорът й.
- Но трябва да бъдете внимателен с нея, ако не искате да започне всичко отначало.- Учихата отново си смекчи погледът.
- Разбирам. Ще се постарая да не й напомням за онази нощ...-каза той.- Утре ще се видим, чао.- и затвори набързо телефонът. Отново се излегна на леглото си и започна ежедневното си хоби, което правеше от две седмици насам- да гледа тавана, да размишлява и да си спомня моментите с Гаара и тези със Сакура... Денят, както обикновен си минаваше бързо и слънцето се скриваше зад хоризонта. Луната се появяваше, а звездите заблещукаха на небесвода. Всичко беше спокойно, но не и младият Учиха. Как му се искаше да не се бе обаждал на Сакура и да не я беше викал при Даруй; проклинаше се сам, задето я бе предостъпил на Гаара и му я беше оставил да си прави, каквото поиска с нея. Да я изчука брутално и то навсякъде, да опита от плътта й и да усети топлината на тялото й... Но вече беше взел решение... Решението, с което да изкупи вината си към неговият прелестен ангел и да я защитава от всеки и всичко. Спусна си ръката надолу по тялото и когато стигна джоба на якето си, го отвори и я пъхна вътре в него. Напипа това, което искаше да извади и я махна. Вдигна я и постави нещо на шкафчето, което беше до леглото му. Усмихна се нежно и тихичко каза.
- Утре, Сакура... Почакай до утре и ще те направя най- щастливата жена на света.- затвори си очите и не след дълго заспа.
Утрото също се появи толкова бързо, колкото и нощта. Слънчевите лъчи осветяваха всичко и галеха нежно цветчетата на цветята и зелените листа на дърветата. Птички радостно се рееха във въздуха и пееха песните си, а малки облачета плуваха по синьото небе.
Итачи спеше спокойно за първи път от доста време, защото беше щастлив. Не се безпокоеше за розовокоската... Изведнъж новият му часовник- купен за пореден път, звънна и алармата се включи. Той си отвори сънено очите и щом видя малката кутийка на шкафа се усмихна и веднага се изправи. Отиде в банята, изкъпа се набързо и си извади дрехи от гардеробът си. Когато ги облече, отиде и взе кутийката. Сложи я в джоба на дънките си и излезе от стаята. Слезе по стълбите и се запъти към вратата. Тогава беше спрян от силният глас на Ромуел.
- Къде отиваш, Итачи?- чернокоското леко се начумери и каза.
- Не те засяга...- лицето на президента се промени за секунда в раздразнено.
- Не смей да ми говориш така, защото последният път, когато се държеше по този начин отиде при Даруй и се сби с Гаара. Какво ти става напоследък, немога да разбера?- този път гласът му се смекчи и звучеше някак притеснено. Итачи изсумтя и излезе от къщата. Когато напълно беше извън имението, влезе в черният си ровър и запали двигателят. Онзи рев на колата му се появи и закънтя навсякъде. От доста време не се бе качвал в нея и беше забравил оглушаващият рев на лъскавият си автомобил. Беше загубил желание за бързите скорости и усещането от тях, че все едно летиш. Изсфурсира и завъртя воланът. Гумите му се завъртяха и изпищяха. Под тях се образуваха черни линии, които приличаха на кръг и тръгна по асвалта. Нямаше търпение да отиде в градът и да се види с нея. С момичето, което толкова лесно беше откраднало сърцето му; което само с един поглед го караше да се изгубва във вечността и запленителната й усмивка, откоято всеки път потрепваше. Зелените й бездънни очи се забиваха в него и изсмукваха животът му и без нея неможеше да живее. Беше като дневната му доза наркотик, който не го ли вземе щеше да умре... Неговото съкровище, което нямаше да даде никога повече, на когото и да било и щеше да я защитава с животът си. Нямаше да позволи никой да я нарани и сълзи да се стичат от очите си. Щеше да изостави всичко, беше готов да се откажи от животът си, за да вижда винаги усмихнатото й и божествено лице... Навлезе в градът и минаваше така познатите сгради. Хората вървяха по тротоарите и бързаха за работа. Колите си минаваха покрай него и заминаваха. Най- накрая стигна до блокът на розовокоската и спря двигателят. Излезе от колата си и затвори вратата след себе си. Влезе в коридорът и се заизкачва с асансьорът до шестият етаж. Излезе от него и когато застана пред вратата на апартамента й потрепна и натисна копчето на звънецът. Следваха тежките и мъчителни секунди, докато някой му отвори и не види красивата си богиня...

Следва продължение...

Какво ще стане, когато Итачи отиде при Сакура... Дали Гаара ще си остане все същото безчувствено и арогантно момче... Дали съдбата и на тримата ще се промени... Ще разберете в следващите части на " Метресата".
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
XParadiseXx



Брой мнения : 941
Points : 2076
Join date : 13.02.2010
Age : 23
Местожителство : † Crowded place - Hell †

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Чет Мар 17, 2011 10:24 pm

Мисля че ще е по добре главите да са по-къси.. или да започваш с по-къси за да грабнеш първо вниманието на читателите, защото когато някой види километрична глава ще си каже ест: "Аа вз, аз това няма да го чета, мързи ме.". Второто което е.. Като прочета името на Сакура и ми иде да си върна храната и собственоволно да се метна в най-близката канавка хд Но за това му се вика "фик" ест, така че ако изключим тези фактори мисля че пишеш добре и увлекателно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Чет Мар 17, 2011 10:34 pm

Така... Нека поясня, че този фик беше замислен да бъде oneshot, но понеже е ГааСаку, нямаше как да бъде в една глава. После ми дойдоха идеите за главите и стана по- дълго, но само едно мога да кажа, че фикът ми има още глави и съм стигнала до 16 част, но до края на сюжета има доста още глави и мисля, че ще ви харесат, но ако са кратки главите ше бъдат без описания и без развитие ;) е, надявам се да ви хареса изцяло фикът ми smile Пък и в който форум съм пускала Метресата се е харесвала и е грабвала вниманието на потребителите, независимо дали са дълги главите или не :P мерси все пак за коментарите 73
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Съб Мар 19, 2011 11:45 am

Следващата част 34

част 6 глава 1

Итачи седеше пред вратата и мислите му бяха заети с розовокоската, а тялото му се напрягаше и трепнеше. Как му се искаше да я целуне по устните; да чувтва мъжетвото си вътре в нея. Как тихо изстенва името му и си прокарва ръцете по коата му. За нежната й кожа и за гърдите... Мислите му бяха прекъснати от отварянето на вратата. Чернокоското леко се изплаши, но се опита да остане безразличен, доколкото му позволяваше момента.
- добро утро, г-н Учиха.- чу се гласът на Арида.
- Добро утро.- отвърна на поздравът й той и погледна зад нея, като очакваше вече възстановилата се Сакура. Русокоската видя реакцията му и се усмихна.
- Тя е в стаята си.- засмя се тихо и отвори широко вратата. Учихата влезе и се сабу. Тогава се запъти към стаята й и когато отвори вратата, видя съкровището си сладко да спи. Устните й бяха леко разтворени, а тялото й отпунато... Усмихна се и седна на леглото до нея. Гледаше я с обич и нежност. Вдигна си ръката и отмести кичура коса, който се беше пуснал по лицето й. Внезапно възбуждащи тръпки пробягаха по него и го накараха да настръхне. Лекият и топъл дъх на розовокоската го галеше по кожата и кръвтта запулсира във вените му. Гледаше я, колко красива и невинна бе тя, как добротата извираше от душата й и зареждаше всеки човек с щастие и желание за живот. Винаги, когато усмивката й галеше лицето на Учихата, той сякаш беше на седмото небе... Внезапно Сакура се размърда и изскимтя тихо. Устните й, този път се събраха и от тях заизлизаха още такива звуци. Учиха с едно бързо движение стана от леглото и се паникьоса. Нали бяха спрели кошмарите й? Какво се бе случило? Питаше се той, а Сакура сякаш усещаше аромата на мъжката плът до себе си; обаянието и сладникавият мирис на скъпият мъжки пърфюм. Всичко това й напомняше за онази нощ... За нощта, в която беше изпитала най- ужасната и пронизваща болка през живота си. За копелето, което я бе накарал да плаче и се налаждаваше на сълзите й; за животното, което се беше гаврил с нея и правил каквото поиска с тялото й. Спомените, виковете и моментите, в които Гаара проникваше в нея се изстрелваха пред очите й и въображението ги превръщаше в смразяващи сънища.
- Итачи... Итачи...- няколко вика се отделиха от гърлото й и се разнесоха из цялата стая. Чернокоското се скова от това и незнаеше какво да направи. Тя викаше за помощ... Викаше го, за да предотврати гаврата и унижението с нея.
- Итачиии...- още викове последваха, но тези бяха по- силни от предишните. Паниката в очите му ставаше по- голяма, а безсилието и объркването го завладяваха. Нямаше сили да я гледа как се измъчва и страда.... Нямаше сили и тогава, за да се изправи пред Даруй и да му откаже. Да разкрие чувствата си и да превърне тази прелестна богиня в щатлива и обичана жена.... Но сега беше различно. Беше решил, че ще я защитава от всеки, нямаше да позволи лицето й да е посърнало, а очите зачервени... Събра кураж, стегна си тялото и хвана здраво розовокоската. Прегърна я силно и заговори.
- Събуди се, Сакура. Това е просто сън... Аз съм тук и няма от какво да се страхуваш.- започна да я милва по косата и да я успокоява. Тялото й се отпусна и се свлече в прегръдката му. Бавно отвори сънените си очи и се огледа. Все едно търсеше нещо- търсеше спасението. Вдигна си погледът и когато видя черните, като смъртта очи на Итачи се ужаси. Очите й потрепваха, в тях се появиха капки сълзи и напираха да излязат. Да западат по белият чаршаф и да се смесят с него. Учихата се смути от реакцията й, но след около минутка се наведе и я целуна по челото. Устните му нежно докоснаха кожата й и вляха увереност, сили и най- вече любов в тялото й. Вдигна си главата и се усмихна, защото бе видял изненаданото лице на своят ангел. Искаше да го удари, да му зададе толкова много въпроси, да вика и проклина. Но сякаш тази целувка беше погубила всяко едно зло чувство в нея, беше показал своето разкаяние за постъпката си. Но дали Сакура трябваше да приеме всичко това? Щеше ли да му прости така лесно предателството? Какво трябваше да направи в този момент? Беше объркана и изгубена. Нямаше си никого... Нямаше кой да я защитава и закриля от светът на богатите. От този свят, в който имаш ли много пари можеш и постигаш всичко. С тях можеш да купиш коли, къщи, приятели и най- вече любов. Можеш също да купиш плътта на някого и да я ползваш за собствено забавление и удоволствие...
- З...- заекна и се задъха.- Защо си дошъл, Итачи?- запита го, като се вгледа отново в очите му. Те показваха всичко. Емоциите и най- вече чувствата му. Той си наведе главата надолу, за да не може да види тъгата му и заговори.
- Съжалявам, Сакура...- направи кратка пауза, а розовокоската се ококори.- Ще можеш ли да ми простиш? Не.... Прости ми грешката и егоизма... Трябва да ми простиш, защото не мога да си представя живота без теб и...- прекъсна го тя, като си сложи пръстта на устните му. Никога не си бе представяла, че ще чуе от Учихата точно тези думи и че ще я моли за прошка. За първи път се беше снижил на нивото на простоватият човек и тази промяна в него й харесваше. Да... Правилно... В тялото на Сакура се бяха родили и живееха най- различни и смесени чувства. Харесваше Учихата, защото наистина беше сексапилен и много красив. Характерът му отначало беше арогантен, но с времето се бе научил да се въздържа от избухвания и обиди. Сега беше по- мил, мек и най- вече нежен към нея. Беше вложила доста труд, за да го промени, но онази нощ. Онзи момент, в който я бе извикал в къщата на Даруй и се беше държал с нея, като "куче". Защо го бе направил? Винаги, когато се събираше с Гаара ставаше предишното безчувствено и грубо копеле, което беше преди и приличаше досущ на червенокоското. Мразеше го точно за това- за внезапната промяна, която сякаш я пробождаше в сърцето с нож.... Итачи си смъкна ръката надолу към джобът си и я пъхна в него. Напипа кутийката и когато я хвана, я сви в юмрукът си. Извади го от джоба си и го сложи пред очите на розовокоската. Тя се смути, защото не знаеше какво има и защо Итачи й показваше юмрук. Какво ли беше намислил?
Учихата се усмихна широко. Отдръпна се от нея и стана от леглото. Приклекна, вдигна си юмрукът и го разтвори. Пред Сакура се показа малка златна кутийка върху, която имаше червена панделка. Розовокоската ахна и остана без дъх. Какво беше това? Наистина ли бе същото нещо, което си мислеше тя? В очите й заиграха радостни искрици, а сърчицето й беше готово да изскочи от напрежение и щастие... Итачи сложи двата си пръстта върху капачето и бавно го разтвори, за да може розовокоската да види великолепният пръстен, който сияеше от светлината.
- Сементе Сакура...- направи пауза и продължи.- Ще се омъжиш ли за мен?- в този момент Сакура се чувстваше най- щастлива и дори беше забравила сънищата си, страховете и болката.
- Аз...- заекна тя, защото сякаш бучка се беше заместила в гърлото й. Такава изненада и шок не беше очаквала. Учиха Итачи- синът на президента, искаше да се ожени за нея, а не за някое почтенно момиче...- Ти наистина ли искаш да се омъжа за теб, Итачи?- запита объркано розовокоската. Чу се звънкият смях на чернокоското и след малко той пое ръката й. Извади леко пръстенът, сложи го на лявата й ръка и после я целуна нежно. Сакура беше на седмото небе от щастие. Щеше да стане госпожа Учиха... Мечтата на всяко момиче, което живееше на острова. Да бъдеш част от семейство Учиха беше чест, защото щеше да имаш всичко. Пари, удобства и най- вече щеше да бъдеш уважаван от всеки човек. Сакура искаше да постигне много... Искаше да накара хората да прекратят обидите към нея и починалият й баща. Да започнат да я уважават и възприемат, като една от тях, а не, като прокажена... Розовокоската се усмихна и надигна нагоре ръката си. От светлината, която прмеминаваше през стъклата на прозорецът, пръстена заблестя в различни цветове. Самият пръстен беше от жълто злато с много малки диамантчета, а от горе на него имаше три диаманта с различни цветове. Големината им беше еднаква, цветовете им бяха- син, зелен и червен. Червеният диамант беше посредата, зеленият- отлявата страна, а синият- от дясната... Смехът на Итачи отново се чу.
- Има три диаманта, защото те символизират различните чувства от любовта ми към теб, Сакура...- Зениците й се разшириха и си повдигна крайчетата на устните в усмивка.- Синият, е като небето- искареността на чувствата ми; зеленият, като зеленината по света- невинността на любовта ми към теб; а червеният, е като кръвтта- кръвтта, която ще пролея, за да те защитя, независимо от кого и дали ще умра...- розовокоската бързо се изправи и се хвърли върху Учихата. Прегърна го и захлипа. Плачеше, защото беше радостна. Никой до сега не бе правил нещо такова за нея. Не бяха и подарявали дори малък подарък, камо ли такова прелестно и красиво нещо, създадено от ръцете на човек... Итачи я прегърна и силно я притисна до себе си. Започна да я милва по косата и не спираше да се усмихва. Не само Сакура беше щастлива, а ми и той. Щеше да бъде за цял живот с момичето, което най- много обича и желае на този свят. Онази нерешителност я нямаше вече в него, а на нейно място беше навлязло уещането да не се предава и да не се двоуми. Да я пази от враговете им и да не позволява да страда... Внезапно Учихата се приближи до ухото й и едва прошепна.
- Време е, любима моя, да те покажем на целият свят.- розовокоската изтръпна от думите му, но не само от тях. Дъхът му я бе погалил по връхчето на ухото й и това я възбуждаше. Повдигна си главата и се вгледа в очите му.
- Как така да ме види света? За какво говориш, Итачи?- попита го объркана тя.
- Означава, че дойде моментът, в който всички ще разберат кого обичам и че има кой да ме укротява...- засмя се, а смехът му закънтя из стаята. Сакура само се усмихна.
- Естествено, че има. Иначе досега да си преспал с всички момичета.- сега ролите им се бяха разминили. Сакура се смееше, а той се бе нацупил.
- Какво лошо има в това и защо се смееш, не мога да разбера?- леко намръщено каза Учихата и зачака отговор и реакция от нейна страна. А, усмивката на Сакура не изчезваше от лицето й.
- Няма лошо, скъпи мой...- винаги така му викаше тя, когато е щастлива или е доволна от чукането, което са правили...- Но помни... Отднес нататък си само мой и да не си си помислял за никоя друга.- каза с предизвикателен глас розовокоската и отново се засмя.
- Разбира се, че ти си единствената. Не ми трябва никоя друга, щом имам теб.- отговори пък той на нейното предизвикателство. Наведе се и я целуна по устните. Така бяха скрепили годежът си, но не напълно... Е, поне скоро щяха да го направят ХД... След като си отдели устните от нейните, я отдръпна бавно от тялото си и веднага я хвана за ръката. Усмихна й се и двамата излязоха от апартамента й. Всички хора ги гледаха невярващо. Синът на президента и дъщерята на предадетелят вървяха с хванати ръце, смееха се, приказваха си и се целуваха. така си минаваха часовете, а двамата влюбени така и не го забелязваха, защото бяха заети с любовта си. Ходеха по магазините, парковете и по улиците. Гонеха се, Итачи я гъделичкаше, правеха всичко, което правят и останалите двойки, които се обичат. Края на вечерта го прекараха в най- луксозният и скъп ресторант....


В същото време пък Даруй Гаара седеше сам на сепарето за ВИП гостите в най- хубавата дискотека в градът- "Червеният дявол". Пиеше си уискито и наблюдаваше с интерес момичетата, които за него бяха просто едни кукли на конци. Едни от тях си шушукаха нещо и гледаха към него, а други пък танцуваха близо до сепарето му и се опитваха да му привлекат вниманието. Но за жалост нито една не грабваше интересът на червенокоското. За него те бяха поредните курви, опитващи се да спечелят пари от богаташите и точно затова се въртяха около хората, които имаха огромно богатство... Басовете на тонколоните се забиваха, като ками в стените и ги тресяха. Безброй различните светлинки на малките лампички се движеха на всички страни и заслепяваха гостите на дискотеката. Песните свършваха и почваха други с по- бърз ритъм. Момичетата си въртяха възбуждащо телата, а на Даруй му беше скучно. Откакто се бяха скарали с Итачи, той се шляеше из улиците и заведенията с бандите, които всеки богаташ поддържаше, за да има защита и полза от тях... Изведнъж през входната врата влязоха две момичета- облечени предизвикателно, със слаби тела и красиви лица. Веднага вниманието на Гаара беше привлечено от тях и той ги проследи с поглед. Те седнаха на едно от сепаретата за двама човека и си извадиха цигарите. Поставиха ги на масичката и започнаха да чакат сервитьорът. Не след дълго едно младо момиче отиде при тях и те си дадоха поръчката. Започнаха да си говорят нещо, поне по устните им Гаара беше разбрал за разговорът им. Сервитьорката отново отиде до масата им и остави питиетата, които си бяха поръчали двете красавици... Една и съща беше обстановката в "Червеният дявол", а червенокоското не спираше да следи всяко движение на момичетата. Беше си харесал една от тях, защото двете ставаха и танцуваха. Телата им се движеха перфектно в синфрон с музиката, а сексапилността, която излъчваха побъркваше до полуда младият Даруй. Гаара не издържа и повика сервитьорката. Тя веднага се яви пред него и запита с мил глас.
- Какво ще обичате, г-н Даруй.- червенокоското се вгледа зад нея и запита любопитно.
- Кои са момичетата на 15- то сепаре.- тя се обърна и се огледа, за да види, за кои момичета става въпрос. След като ги разпозна, се обърна и отговори.
- Едното идва редовно в дискотеката, но другото за първи път я виждам.- веднага последва друг въпрос.
- А, какъв алкохол пият?- и не почака за отговорът си.
- По- ниската пие уиски, а другата- мартини.- Гаара си присви очите и самодоволната усмивка се появи на лицето му.
- Занеси им по едно питие и им кажи, че е почерпка от мен.- направи пауза.- Ясен ли съм!!!- зловещо каза той, а момичето изтръпна. Кимна с глава и набързо изчезна от погледът на богаташът. Червенокоското се излегна върху сепарето, разпери си ръцете и се загледа в момичетата. След малко сервитьорката се появи при тях и остави две чаши на масата им пълни с алкохола, който пиеха те. Обръна се към сепарето на Гаара, а с нея и двете момичета. Тя го посочи с пръст и каза.
- Тези питие са от Даруй Гаара. Приемете ги, като поздрав и запознаство с него.- те се усмихнаха и се върнаха към заниманието си- да се кикотят и да се радват, че са привлекли погледите на богатият наследник на семейство Даруй... Мина се време и червенокоското се реши да атакува жертвите си и която се навиеше да му върже щеше да й подари страхотна нощ. Стана от сепарето си и се запъти към тях. Едното момиче го фокусира с бялото на очите си и веднага се наведи надолу. Братовчедка й не разбираше какво прави, затова я запита.
- Какво ти става, Ларидия? Защо се държиш странно?- момичето отговори.
- Даруй Гаара идва към масата ни.- Нарин- така се казваше братовчедката на Ларидия, се обърна и се убеди в истинността на думите й.
- Наистина идва...- заекна, защото усети пърфюмът на чернокоското.
- Добър вечер, дами.- поздрави учтиво Гаара и сложи маската на джентълмен.....




Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hara Koo



Брой мнения : 9
Points : 29
Join date : 10.03.2011
Age : 20
Местожителство : Австрия

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Съб Апр 09, 2011 10:27 pm

ще пускаш ли още??? Фиковете ти са адски яки и си запулвам времето добре с тях! Супер си lol! puppy eyes
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Нед Апр 10, 2011 9:26 pm

радвам се че се харесват boogie





Част 6 глава 2
- Добра да е.- отговори на поздрава му Ларидия. Ларидия- момиче на 18 години със сивкава коса и червеникаво- кафеви очи. Братовчедка й- Нарин, бе с с черна коса на огнено червени кичури по нея и със синьо- зелени очи. Тя беше по- малка от совикоската с четири години и до сега не бе излизала през нощта никога през животът си. Тази вечер родителите на Нарин я бяха пуснали с братовчедка й, защото имаше рожден ден и те бяха решили да направят изключение. Но дали бяха сгрешили?
Нарин погледна предизвикателната усмивка на Даруй и се изчерви. Беше я срам, защото за първи път виждаше Гаара и такова прелестно същество. Веднага си отдръпна погледът от него и отпи глъдка от мартинито си. Ларидия беше решила да я научи да пие алкохол и да й подари рожден ден изпълнен с веселие. Чернокосото момиче сбръчка устни, заради горчивината на алкохола и веднага отпи от сока, който бе пред нея. Червенокоското повдигна крайчето на горната си устна, защото вече си беше набелязал жертвата за тази вечер. "Срамежлливка... Ммм. Щом е срамежлива, явно е още девственица... Ще бъде интерестна нощ." Даруй премести столът пред себе си и седна на него. Усмихна се още повече и заговори.
- А, как се казвате, сладурани?- направо зададе въпросът си той без да се замисля. Този път по лицата и на двете момичета се появи руменината. Толкова забавно бе това за Гаара, защото отдавна не си беше играл с такива момичета.
- Аз се казвам Ларидия Долувейн, а това е братовчедка ми Нарин Соуса.- престраши се да заговори сивокосото момиче. Даруй си подаде ръката към нея и каза.
- Даруй Гаара.- здрависа се с нея, а после я подаде към другото момиче и допълни.- Приятно ми е да се запознаем, Нарин.- маската му не се махаше и нямаше да се спре докато не постигне целта си- да вкара в леглото девтвеницата и да вземе така божествената наслада от нея... Розовината не се тръгваше от бузките й и едва се усмихна в отговор. Гаара вдигна ръка и повика сервитьорката. След като дойде той даде поръчката си.
- Една бутилка мартини, и една уиски.- погледна към сивокоската и добави.- От моето...- момичето кимна и се отегли. След като алкохолът им беше вече на масата, младият Даруй сипа във всяка една чаша от бутилките и вдигна своята.
- Наздраве за случйното ни запознанство.- лека самодоволна усмивка се появи на лицето му, която все едно казваше " Тази нощ си моя". Отпиха и започнаха да си говорят, а той нищо друго не правеше, освен да следи движенията, реакциите на Нарин и най- вече порозовялото й лице. Очите й- тази смесица от синьо и зелено, сякаш го омагьосваше и караше тялото му да потрепва; устните й- толкова меки и съблазнителни, а да не говорим за тялото й- то бе слабо и добре оформено. Гърдите й бяха мънички- заради възрастта й, но достатъчно големи, за да възбудят членът му. Представяше си я отгоре над него и как се движи нагоре- надолу, а мъжеството му да прониква в топлата й плът. Нямаше търпение и трябваше да измисли някакъв план, за да може да я вкара в леглото си. Искаше да е първият й мъж и да я научи какво е секса, но... Имаше две пречки пред пътя му за изпълнение на представите му. Трябваше да се отърве от досадната братовчедка, защото явно тя го харесваше и правеше всичко възможно да му обърща внимание и втората беше- да напие колкото се може повече момичето и така да я прилъже. Затова когато свършеше алкохолът в чашите им, той наливаше още и още. Така си минаваше времето и двете момичета се напиваха с всяка следващата налята им чаша. От време на време ставаха и танцуваха. Телата им се преплитаха и слизаха надолу. Ларидия и Нарин започнаха да си пускат ръце и да се целуват с езици. Чуваха се подсвирквания и виковете от страна на гледащите със зяпнали усти мъже, а мъжествата им се надуваха под панталоните им. Един младеж най- накрая се престраши и отиде при тях. Започна да тънцува с ритъмът им и да опипва момичетата. Те се опитваха да се отърват и да се отдалечат от него, защото не им беше притно, но момчето беше толкова пияно, че не обръщаше внимание на отказите им. Хвана ръката на чернокоската и я притика до себе си. Сложи нейната на вратът си, а неговите шареха по тялото й и я стискаше по задничето й. Очите й бяха ококорени и ужасени. Гледаше на всички страни, за да си намери път да избяга от ръцете му. Ларидия се опитваше да му ги махне от братовчедка си, но той я блъскаше назад и отново се заемаше с играчката си. Нарин беше поникьосана и незнаеше какво да прави, защото тялото й беше сковано. Усещаше отвръщението в себе си и искаше да се махне, но нямаше как да го стори. Гаара пък гледаше и си стискаше зъбите гневно... Как се осмеляваше да докосва жертвата му? Първи си я беше набелязъл и нямаше да прозволи на някакъв си дрипльо да си прави каквото поиска с нея... Това право имаше само той- наследникът на Даруй. Кръвта във вените му кипеше с топлината на слънцето, а тялото му се стягаше. Нервите му не издържаха, стана и се запъти към нахалникът. Когато стигна на милиметри от него, засили ръката си и юмрукът му се стовари мощно върху лицето на момчето. То залитна и падна на земята, а червенокоското хвана Нарин за ръката преди да падне и я придърпа към себе си. Обгурна я за кръста и изсъска злобно.
- Да не си посмял втори път да сложиш мръсните си ръца по нея, разбра ли копеле... Тя е моя.- Нарин обърна глава към него и се загледа в лицето му. Беше гневно и бе готов да го убие, заради нея. Объркването не се махаше от тялото й и не разбираше какво значи това... Но нямаше значение, защото й харесваше. Имаше кой да я защити от мизерници, като този, които си мислеха, че щом са момчета това означава, че са безсмъртни. Другото момче пък гледаше изненадано, защото не го беше усетил зад себе си. Естествено, че не го беше усетил, като беше зает да се забавлява с плачката на Даруй... Момчето го гледаше някак изплашено и втрещено. Досега никой не му беше говорил така, камо ли някакво си момченце- поне в този момент си бе помислил той. Изправи се и още повече се напери пред червенокоското. В този момент още около седем момчета обградиха Гаара и чернокоската- явно бяха приятелите на момчето. Даруй се огледа и прецени ситуацията. Извади си набързо телефона и го подаде на Нарин.
- Набери последният номер и кажи, че Даруй Гаара е в " Червеният дявол" и има нужда от помощ.- каза и буквално я блъсна в страни. Момичето падна на земята и леко изскимтя от болка, но братовчедка й я вдигна. Нарин моментално изхвърча от дискотеката и излезе на вън. Набра посоченият номер и зачака отговор. След няколко секунди се обади някакъв мъж с плътен и страшен глас. Тя се смръзи на място, но трябваше да събере смелост и затова заговори.
- Ало, Даруй гаара ми каза да се обадя на този номер и че имал нужда от помощ...- бързо започна да говоря тя и нищо не й се разбираше.
- Какво? Нищо не мога да ти разбера, момиченце. Ако това е подигравка ще те открия и ще изкормя семейството ти.- Нарин направо се вдърви от думите му. Какво говореше той? Ще изкорми семейството й.
- Червеният Дявол... Даруй Гаара... Помощ.- накъсано говореше тя, но този път по- бавно. Отсрещната страна се затвори и тя остана безмълвна да стои. Бяха й затворили. Какво щеше да прави? Вътре бе нейният спасител и сигурно се биеше, за да оцелея, а тя не се бе опитала поне да го защити... Какво трябваше да направи? Мина се около минута, когато се опомни и тъкмо да прекрачи прага на дискотеката, пред нея с бясна скорост заспираха четири скъпи и лъскави коли. Нарин се обърна и какво да види... От всяка една кола слязоха четирима мъже и всеки един от тях беше мускулест, с дебели вратове, ръцете им бяха колкото пет пъти нейните. Запътиха се към входа и буквално профучаха покрай нея, без нищо да кажат. Влязоха вътре и започнаха да се оглеждат, за да видят господарят си. Когато го намериха се втурнаха към Гаара, който се биеше и се опитваше да избягва ударите на противниците си, но те бяха станали много повече. С тези, които червенокоското се биеше бяха станали около 15 човека. Беше отнесъл няколко юмрука, но нищо повече. Когато грамадните мъже се намесиха в боя настана същинско "меле". Гаара се измъкна незабелязано и остави горилите си да се бият вместо него. Беше му достатъчно, бе защитил честа и мъжката си гордост. Гледаше и се наслъждаваше на пребиването на слаботелесните и отворени момчета. Трябваше да се научат да уважават семейство Даруй и най- вече наследникът на фамилията. Нямаше да забравят никога този побой. Защитниците на Гаара се движеха постоянно и раздаваха удари- силни и мощни. След около минутка всичко беше свършило, а момчетата лежаха на земята. Кое едва дишаше и се задушаваше, кое беше със счупен крайник, но най- доволен от това беше останал червенокоското... Гаара отиде до чернокоската и Ларидия, спря се и заговори.
- Хайде да се махаме от тук. Гледката е ужасна.- те кимнаха с глава, но бяха изплашени до смърт. Излязаха от дискотеката, а охраната нищо не им каза, все едно всичко си беше нормално. Когато стигнаха до черното му Ауди ТТ, той отвори вратата откъм шофьорското място и погледна към двете момичета.
- Съжалявам, но колата ми е за двама души.- актьорската му гримаса веднага се показа, а момичетата се спогледаха. Какво щяха да правят? Гаара разбра, че се дърпат и реши да пробва с хитрост.
- Е, добре... Пожелавам ви лека вечер, а аз трябва да си промия кръвта.- момичетата се ококориха, защото досега, заради шока, не бяха забелязали малкото кръв по устната му. Даруй се качи в колата си и тъкмо да затвори, Нарин извика силно.
- Ще ме закараш ли до нас?- докато чуе тези думи червенокоското си залепи самодоволната усмивка на лицето и отговори.
- Разбира се, че ще те закарал. Няма да те оставя на улицата.- Ларидия хвана ръката на братовчедка си и я погледна в очите неодобрително.
- Какво си мислиш, че правиш малка госпожичке.- троснато й заговори тя.- Ще се прибереш с мен, разбра ли?- Нарин поклати глава.
- Но, Ларидия... Той се сби, заради мен, а сега е ранен. Поне да ме закара до нас му дължа, нали...?- опълчи се малката на братовчедка си.- Ако не беше той кой знае какво щеше да стане...- Ларидия въздъхна тежко и каза.
- Добре, добре... Аз ще си хвана такси и искам да ми се обадиш, като се прибереш, чули?- издаде си заповедите тя и я прегърна. След като се отдели от Нарин, сивокоската си повика такси, качи се в него и отпътува към домът си. Гаара стана от мястото си и когато отиде до другата страна, отвори вратата и Нарин се качи. Той я затвори и се настани на шофьорското място. Запали двигателят и изфурсира няколко пъти на място колата си. Отпусна съединителят и Аудито буквално литна напред. Скоростомерът надвишаваше 150 километра в час, а Гаара не си махаше кракът от газта, а напротив- натискаше го още повече. Нито един от двамата не продумваше, а само си мълчаха. Изведнъж главата на Нарин натежа и да я пробожда, все едно с остриета. Виеше й се свят и тя самата не разбираше какво й става. Виждаше двойно всичко, което беше покрай нея, а гаденето се надигаше в нея. Тя си подпря главата на стъклото и си затвори очите, за да може поне малко да й помине. Всичкото това беше резултат от многото алкохол и с една дума, Нарин беше пияна и не беше подготвена за този момент. Дърветата и сградите се изстрелваха бързо покрай тях и когато най- накрая стигнаха пред къщата Даруй, Гаара спря двигателят и слезе от колата. Отвори другата врата, а Нарин си отвори бавно клепачите и се огледа наоколо. Беше й непознато мястото и се чудеше къде ли са. Защо я е завел на място къде никога не е ходила, а не в домът й. Погледна го в очите- объркването си стоеше там и не даваше признак, че ще си тръгне скоро.
- Къде сме?- запита тя, като си отпусна главата назад и тя се подпря на седалката. Толкова я болеше главата и беше замаяна, че дори и едва си държеше отворени очите. Даруй нищо не каза, а внимателно повдигна малката сладурана на ръце. Затвори после вратата и заключи автомобилът си. Както всяка вечер, когато щеше да води момичета в тях, червенокоското освобождаваше персонала, за да не го гледат или наблюдават. Влезе вътре и се запъти към горният етаж. Когато стигна до стаята, в която чукаше момичетата, отвори вратата, влезе в нея и я затвори с крак. Положи малкото телце на прелестното същество върху леглото и седна до нея. Гледаше я в красивото лице, а в очите й паниката ставаше все по- голяма. Не смееше да мръдне, защото не знаеше какво може да стане. Лицето й не беше познало болката и тъгата. Беше винаги усмихнато и даряващо светлина в мрака. Устните й бяха малки и сочни, като че ли някой ги беше изваял върху лицето й. Сведе си погледът надолу и се спря на двете разтворени копчета на ризката й. Гърдите й едва се показваха от отворът и привличаха вниманието му. Вдигна си леко ръката и разтвори останалите копчета на ризата. Едва сега се откриха целите. Нарин не носеше сутиен, защото й беше още рано за такъв- поне според родителите й. Безброй думи искаха да излязат от гърлото й, но нямаше смелост. Беше малка и наивна. Зърната на малките й гърди настръхнаха от хладинката на въздуха. Гаара потрепна, а мускулите му се напрегнаха. Възбудата навлизаше в него и искаше плътта й. Да усеща топлината и да чува стенанията й. Щеше да е тясна и удоволствието му щеше да е двойно по- голямо. Спусна пръсти по коремчето и когато стигна до поличката й я съблече, а момичето остана само по бикини. Усмихна се широко и облиза устните си. Хвана ги и тях, като поличката, махна. Голото тяло на малкото момиче лежеше на белият чаршаф, както водната лилия седеше върху водата- чиста, нежна и невинна. Наведе тялото си към нейното и се вгледа в лицето й. В това, така прекрасно и непорочно лице, на което никога не беше се появявала лъжата, което досега е било безгрижно и никога е нямало проблеми. Бяло, като сняг и от време на време се показваше розовината върху бузките й. Това неопетнено създание, което щеше скоро да изпита най- болезненото усещане досега. Сложи си два от пръстите на клиторчето и ги спусна надолу към отворът й. Спря ги и каза.
- Толкова си мъничка и невинна...- сякаш някаква тъга се беше зародила в душата на младият Даруй. Какво ли му ставаше? Да не би да беше усетил болка в сърцето си?... Не... Това все пак беше Даруй Гаара- безчувственият и безсърдечен човек.- Но от днес- нататък за теб всичо ще се промени.- промълви той с демонски глас и вкара рязко пръстите си в нея. Тих стон излезе от устните на момичето, заниците й се разшириха, очите й се напълниха със сълзи, а прорязващата болка между краката й я накара да извика силно....

Следва продължение....


Какво ще се случи по- нататък ще разберете в следващата част...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hara Koo



Брой мнения : 9
Points : 29
Join date : 10.03.2011
Age : 20
Местожителство : Австрия

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Пон Апр 11, 2011 2:31 pm

СУПЕР СИ!! е ако не си хванала книгата на прощапулника си ще...ще абе не знам кво ще направя ама главите ти са яки с добри описания на всичко!!! Все едно аз съм там!! lol!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Пон Апр 11, 2011 8:18 pm

Част 7

Жалостните викове на Нарин озвучаваха цялата къща и все едно с нож разрязваха тишината. Леката неонова светлина в стаята блещукаше и отвреме- навреме заслепяваше чернокоската. Стискаше си клепачите, не заради светлината от лампата, а от болката, която не спираше и я пронизваше право в сърцето. Какво правеше той с тялото й? Чувстваше пръстите му в себе си, как се мърдаха и навлизаха навътре. Сълзите падаха по лицето й и изпращаха отнетата й невинност. Очите на чернокоската се бяха зачервили, а тялото й не беше свикнало с промяната. Пръстите на ръцете й трепереха и се движеха самостоятелно. Краката й потрепваха, а мускулите й се стягаха и изтръпваха. Толкова я болеше, че искаше да вика... Да вика, за да чуе целият свят какво правеше с нея. Мислеше го за мило и добро момче, но явно предупредителният поглед, който й беше хвърлила Ларидия е бил напълно заслужен. Беше чувала от нея, че богатите момчета са агресивни, арогантни и безчувствени. Правели, каквото си искат с момичетата и не се интересували какво става с тях. Взимали си удоволствието и ги захвърляли на боклука, за да може няой друг богаташ да опита и той от насладата... Защо точно на нея се бе случило това? Та, тя беше едва на 14 години. Във възрастта, която й откриваше забавлението в живота. Позволяваше й да се запознае с някое момче, да се влюби в него и да получи първата си целувка... Но не и това... Не някой да я прелъсти по най- безмилостният начин и да отнеме най- ценното нещо за нея- девствеността й... Капки кръв прокапаха по ръката му и западаха на белият сатенен чаршаф. Той веднага се оцвети от тях и се образува петно. Червенокоското се хилеше победоносно и мачкаше малките гърди на момичето. Усещаше топлината й и членът му още повече се надървяше. Щеше скоро да опита от нея... Щеше да й покаже какво е бурният и здрав секс. Нямаше да се отърве толкова лесно... Нямаше да й прости за кръвта и малката подутинка по устната си от боя, който беше се образувал по- рано, заради нея. Очите му светеха зловещо и смразяваха още повече тялото на Нарин.
След известно време спря движението на пръстите си и бавно ги извади. Алената кръв текна и последва предишните капки по чаршафът. Момичето усети това и се опита да се надигне, за да избяга от ужасяващата ситуация, но Гаара се притисна до тялото й и се усмихна самодоволно. Наведе се на нивото на ухото й и дяволски заговори.
- Хареса ли ти, малката ми?- очите й се ококориха, защото я беше сварил неподготвена. Незнаеше какво да каже, пък и болката отдолу не се махаше, дори и непроявяваше никакъв признак, че ще се махне. Той си надигна главата и се вгледа в скованото й лице. Никаква реакция или емоция не беше изписано на него, само сълзите й падаха и се свличаха надолу. Толкова му беше забавно да я гледа наранена, безсилна да го спре и незнаеща какво да стори. Тогава си сложи ръката на копчетата на панталона си и ги разкопча. От процепа извади мъжеството си и го нагласи на отворът й. Раздвижи го с нея, слунка се стече от устните му и падна на членът му. Още няколко пъти го разтърка, за да го навлъжни и сложи главичката му там където скоро щеше да я усети. Вкара го бавно, за да го намести хубаво и когато това стана, махна ръката си. Тогава се напъна и едва сега членът му се промъкна целият в плътта й. Силен вик излезе от гърлото на Нарин и се разнесе из стаята.
- Моля те, недей.- изплака тя и си сви очите от болката, която й причиняваше големината му. Усмивката му не се махаше от лицето, а той изсъска победоносно.
- Колкото и да ми се молиш, няма да спра. Време е да си платиш за боя, който стана по твоя вина.- моментално си отвори очите и го погледна в неговите. Каква бе нейната вина, че това момче се беше напило и отишло при нея.? С какво беше виновна, че се е родила красива? Той започна да се движи бързо в нея и да прониква надълбоко. По- голяма болка не беше изпитвала дотогава. Членът му сякаш я раздираше отвътре, а големината му ставаше още по- огромна. Вените му изпъкваха и кръв се покачваше в него. Втвърдяваше се за секунди и стигаше до стените й. Ледени търпки пролазваха по мъничкото тяло и се забиваха в кожата й. Удоволствието за Даруй беше неописуемо голямо, но не й за нея. Усещаше всеки тласък на тазът му, всяко движени и проникване на мъжеството му. Искаше й се да беше послушала по- голямата си братовчедка, но не. Тя беше предпочела да бъде със спасителят си, който тя мислеше до моментът, в който не беше усетила жаждата му за плътта й, арогантното държание и блясъка в очите му... Сви пълните си очи със сълзи и извика.
- Гадно копеле... Защо ти се доверих? Проклет да си...- изведнъж тялото на червенокоското се скова, а движенията му престанаха. Мускулите му се стегнаха, а проблясъците, който имаше преди малко изчезнаха толкова бързо, колкото се бе изплашил. Ръцете му седяха върху бедрата й и леко потрепваха. Какво ставаше? Тези думи... Веднага си стрелна тъмният поглед към момичето и още повече се изсплаши. На леглото не виждаше чернокоската, а напротив. На нейно място седеше Сакура и плачеше. Виждаше красивото лице обляно в сълзи, а от устните й излизаха викове. Викаше за помощ, молеща за милост. За пощада, която той самият не беше проявил към нея... В този момент лицето на Сакура се нормализира и се чуваха жестоките й и убийствени слова, които се забиваха в сърцето му, като кинжал. Моментално изникнаха спомените от онази нощ. Как гледаше божественото й тяло; движениято му, когато правеше стриптиза; устните й, които така нежно и топло докосваха неговите и ръцете, когато ги прокарваше и галеше с тях кожата му... Какво ставаше? След като нищо не се чуваше Нарин си отвори очите и зениците й се разшириха. Насилникът й я гледаше изплашено и ужасено.
- "Проклетник"- всяка една част от тялото му се беше сковала и не мърдаше. Никакъв признак, движение или реакция. Чернокоската го гледаше объркано и не смееше да мръдне, защото може би щеше да си изпати.
- " Проклет да си, Даруй Гаара"- викаше и го обиждаше Сакура, но това не беше тя, просто подсъзнанието му пресъздаваше онази нощ. Устните му бяха леко разтворени и трептяха. Как мразеше тези обиди... Ненавиждаше надменното й поведение спрямо него...
- Махай се, уличнице...- извика той, вдигна ръка и я засили. Нямаше да й позволи отново да му говори така, нямаше да я остави да го унижава и да убива удоволствието му... Но точно преди да стигне до лицето й, Сакура изчезна и Гаара се вгледа в чистите и непорочни синьо- зелени очи на Нарин. Стегна си мускулите и я спря на милиметри от ужасеното й лице. Гледаше го със страх и обърване, защото беше готов да я удари. Объркана беше, заради думите му... Коя беше тази "уличница"? Гаара се опомни и отново се вгледа в нея. Наистина беше малкото момиче, от което беше откраднал най- чистото и детското в нея. Беше я опустошил за секунди, заради жаждата си за секс... Беше заличил онзи свят на безгрижност и на радост. Беше убил всяка една нейна съкровенна мечти... Беше я обезчестил по най- арогантният и бездушен начин... Какво му ставаше?
Внезапно изкара членът си от нея, а той беше омекнал, заради шока, които бе изпитал. Прибра го и закопча панталоните си. Стана от нея и леглото. Обърна се с гръб и изсъска злобно.
- Върви си, малка курво.- Нарин се ококори. Защо я наричаше курва, като тя не беше такава? Може би беше, защото се бе поддала на чарът и красотата му. Беше се излъгала от ролята на добро момче, която така изкусно играеше той.
- Да си вървя?- запита объркано чернокоската. Даруй си присви очите и каза.
- Да. Не искам да те виждам никога повече през животът си.- момичето едва се изправи и поредните сълзи се стекоха от нея.
- Но как да си отида, като не знам къде се намирам?- паниката я обземаше още повече, защото не знаеше как ще се прибере до у тях. Гаара тръгна към вратата.
- Не ми пука как ще се прибереш, просто се махни от погледът ми...- каза бездушно и безразлично той. Нарин започна да подсмърча и когато видя, че червенокосият красавец наистина нямаше да й помогне, извика силно и гневно.
- Не ти пука, така ли?- вече не я интересуваше, дали ще я удари или щеше да я нарани. Достатъчно беше взел от нея, какво по- лошо можеше да стане... Поне така мислеше с детските си разсъждения.- Щом можеше да ме изнасилиш, значи ще можеш да ме закараш до вкъщи.- Гаара се вцепи на място. Вените му изпъкнаха видимо от гняв. Беше бесен... Как си позволяваше да му говори така? "Същата е, като нея" измърмори си на ум той и моментално се появи пред нея. Гледаше я с раздразнение и омраза. Тя се смути и побърза да се отдръпне назад, защото от него можеше да очаква всичко. Младият Даруй само изскърца със зъби и се изправи.
- Хубаво.- изръмжа той и тръгна към вратата.- Обличи се и да се махаме.- допълни със същият смразяващ тон, след което извади ключовете от джобовете на дънките си и излезе от стаята. Нарин стана и започна да се облича. Болката я режеше отвътре и едва слагаше дрехите върху тялото си. След известно време, когато беше напълно готова, също излезе от къщата и се запъти към черното Ауди на червенокоското. Седна на седалката до него и затвори вратата. Гаара завъртя ключа и се чу ревът на колата му. Подаде газ и буквално хвръкнаха. По време на пътя никой от двамата не продумваше, а само си мълчаха. Нарин отвреме- навреме поглеждаше към момчето до нея и леко се усмихваше, защото той беше красив, като ангел, но веднага щом си спомняше за случилото се преди малко, усмивката й замръзваше и се махаше. Червенокоското пък натискаше педала и тялото му се напрягаше. Нервите му незнайно защо се опъваха и го караха да се вбесява... Не след дълго стигнаха до обяснената му къща в града и спря колата си на една пряка от домът на чернокоската. Ръцете му не се махаха от кормилото, а самият той гледаше напред в далечината и мрака, спуснал се над покривите на къщите. Нарин седеше и не мърдаше. За първи път незнаеше какво да каже на някой. Хиляи думи напираха в гърлото й и искаха да излязат, но сякаш някаква буца ги възпираше....
- Махай се.- изръмжа Даруй и не си отместваше погледа от предното стъкло. Момичето се натъжи, защото имаше надежди, че с него може да се опознаят малко повече, но това беше преди... Преди да я закара в домът си и да постъпи с нея така. Нарин отвори вратата и тъкмо да слезе, беше спряна от ръката на Гаара. Той я беше хванал за късият ръкав на ризата й и заговори зловещо.
- Ако някой разбере за това, което се случи в къщата ми, ще си имаш огромни проблеми...- зениците й се разшириха.- Разбра ли?- опитваше се да я изплаши той. Нарин кимна с глава и през сълзи каза.
- Да!!!- слезе от колата и веднага се затича. Бягаше и бършеше сълзите си. Младият Даруй удари юмрук по кормилото и затвори другата врата. После затвори своята, завъртя ключа и натисна силно педала. Колата изфурсира, а ревът на двигателят беше доста силен. Ехото му оглуши улицата, а Гаара отпусна рязко съединителят и подаде газ. Аудито му бързо се изстреля от мястото си, а гумите му изпищяха. Къщите и блоковете минаваха бързо покрай него и го занимаваха, все едно летеше със самолет. Километражът му показваше триста километра в час, но това изобщо не го притесняваше. Беше свикнал с бързите скорости и обожаваше да се движи по този начин. Излезе от градът и навлезе в гората. Пътят за плажа минаваше през нея и той нямаше никакъв избор. Колата се движеше по асфалта и елегантно се накланяше на завоите... Изведнъж, както Гаара пътуваше със скъпият си атомобил, на предното стъкло се появи тя... Гневното и пълно с омраза лице на Сакура. Онзи поглед, който имаше по- рано в къщата си се появи, а паниката го обземаше. Загледа се в нея и видя сълзите й... Същите сълзи, които беше видял и преди. Тялото му беше вцепено и не му се подчиняваше, дори и не мигаше. Отпусна си ръцете и не можеше да повярва. Как беше възможно това? Защо ли се появяваше за втори път? Да не би да полудяваше?
Изведнъж гумите му изпищяха, а колата се поднесе настрани.
- "Умриии."- чуваха се виковете на Сакура, а Даруй не реагираше. Внезапно едно дърво се появи пред погледът му, а обликът на розовокоската изчезна. Tой се паникьоса и веднага извъртя воланът на другата страна. Автомобилът смени посоката на движението си и се върна на пътя, като червенокоското се опитваше да я овладее и да намали скоростта й. Бяха минали няколко минути и той се беше успокоил напълно, а Аудито му се движеше спокойно по асфалта. Когато стигна пред домът си, спря двигателят. Отвори вратата, излезе и я затръшна след себе си. Заключи я с дистанционното си и влезе в къщата. Веднага се запъти към терасата, защото трябваше да се успокои. Твърде много шок му се бе насъбрал и то за една вечер. Появяването на Сакура, това момиче, което го вбесяваше до краен предел, а сега и за малко да катастрофира. " Какво ми става, по дяволите". Изпсува той и излезе навън, като седна на хамака си и се излегна на него. Погледна към вълните на океана и се усмихна. Сложи си ръцете зад врата и се отпусна. Винаги водата го успокояваше и го караше да се чувства щастлив и в безопасност- това беше любимото му занимание. Можеше да ги гледа до края на животът си и... Изведнъж вълните започнаха да се блъскат силно една в друга, както при бурите и зловещо да шумят. Червенокоското се изправи и погледна към небето. То бе спокойно, а звездите блещукаха на него. Свали си отново погледът към вълните и чу познатият глас.
- "Умрии, Даруй Гаара... Проклет да си..."- Какво ли ставаше? Тялото му отново, както първите два пъти не мърдаше и се сковаваше все повече.
- "Ще си платиш за това, което ми причини... Ще те убия..."- говореше розовокоската.
- Остави ме на мира, вещице.- извика изплашено Гаара. Моментално се плесна за двете бузи с ръце и отново погледна към океанът... Вълните бавно се движеха, а шумът от тях беше изчезнал, както и Сакура. Гледаше изненадано и объркано. Ръцете му стискаха парапета на терасата и трепереха. Тази жена искаше да го подлуди. Искаше да си отмъсти, дори може би и да го убие. Какво ли правеше с него? Каква ли магия използваше, че да го плаши до смърт? Бързо стана и се заизкачва по стълбите към вторият етаж. Когато стигна на него тръгна, докато не стигна стаята си. Открехна вратата й и влезе вътре. Затвори я и легна на леглото, без да съблече дрехите си. Сложи си ръцете зад главата и се загледа в белият и мрачен таван. Едва сега забелязваше колко самотно се чувства залепен- там горе. Не след дълго заспа...
Така си минаваха дните, а Даруй още повече се депресираше. Всяка нощ сануваше кошмари, свързани със Сакура. Ту държеше нож в ръка надвесена над него, докато спи и му казваше, че ще го убие; ту държеше пистолет и натискаше спусъкът и когато куршумът достигнеше тялото му, започваше да тече кръвта му. Всяка една нощ се събуждаше с викове и пот по цялото си тяло. Вгледаше ли се в лицето на някое момиче виждаше обликът й, и не само това. Навсякъде беше тя- в дърветата, вълните на океана, стъклата и дори в тревата. Розовокоската не го оставяше на мира и дори искаше да го подлуди......

Следва продължение...

Дали Гаара ще стане нормален и ще спре да вижда навсякъде Сакура? Какво ще стане по- нататък, ще разберете в следващата част...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hara Koo



Брой мнения : 9
Points : 29
Join date : 10.03.2011
Age : 20
Местожителство : Австрия

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Нед Апр 17, 2011 5:19 pm

о моля те пусни следващата глава защото не знам ко да прая.... супер яко е
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Нед Апр 17, 2011 10:32 pm

част 8
~~~~~~
- Гаараааа... Гаараааа...- чуваше се шепот в тъмнината на женски глас. Червенокоското се огледа объркано, защото всичко около него беше мрак.
- Гаараааа... Гаараааа...- отново се чу шепота, но този път наподобяваше на стенания. Той се опита да се надигне, но нещо възпираше ръцете му. Дръпна си дясната ръка, но шум от вериги огласи тишината. Гаара ококори очи и дръпна напред лявата си ръка, но резултатът беше същият, както с другата. Паниката обземаше тялото му и неразбираше какво става и къде се намира... Изведнъж някаква светлина се появи и освети всичко наоколо, а Даруй се намираше в стаята си. Погледна моментално към ръцете си и с ужас видя, че те бяха завързани за леглото с вериги. Тялото му се скова, а очите му трептяха от страх. Какво ли ставаше и защо беше завързан?
- Гаараааа... Гаараааа...- той си извърна погледът напред. Пред него седеше фигурата на някой, но от тъмнината, която беше обгърнала човека не можеше да познае кой е той.
- Кой си ти, по дяволите и защо съм завързан в собствената си къща?- извика гневно той, но това беше маска, за да не може натрапникът да усети страха, който беше в тялото му. Никакъв отговор... Веднага последваха нови думи от страна на сянката.
- Ще си платиш...- щом чу тези думи червенокоското се скова още повече, а ужасът му нарастваше с всяка изминала секунда. Възможно ли бе това? Наистина ли беше тя? Едва сега фигурата се показа на светлината. Високо и стройно тяло, розово бонбонена коса, бяло и красиво лице. Това беше тя... Самата Сакура. Заниците му се разшириха от не вярване. Беше тя... Това гневно лице и тези кристално чисти зелени очи, от които се бяха стичали сълзи... Червенокоското започна да се мятка в леглото и да се опитва да изтръгне веригите или поне да се измъкне от тях, но успех не постигаше. Колкото повече се дърпаше, толкова повече нараняваше китките на ръцете си и се образуваха червени кръгови линии, в резултат на триенето на веригите. Сакура се приближи до леглото и се усмихна дяволито.
- Какво искаш? Махай се, проклетнице...- започна да вика той, а пръстите му трепереха. Болка се появи по китките му и тя започна и се движеше по кожата му. Дали искаше да го убие и да си отмъсти?
- Време е...- този тих звук се изтръгна от алените й устни, а ръцете, които бяха зад гърба й се раздвижиха и застанаха пред нея. Устните му се разтвориха, а ококорените му очи показваха огромната паника в него. Розовокоската силно стискаше една кама и не спираше да се усмихва. Забавляваше се на ужасеното му лице и от неизвестното, което само тя знаеше...
- Какво ще правиш с тази...?- заекна, защото Сакура за секунди беше го възкачила и опряла оръжието в гърдите му. Тя се вгледа в очите му и отговори.
- Ще те убия за това, което ми причини... Твоята кръв за моята...- вдигна ръце високо над главата си и ги засили към тялото му. Камата се забоде точно в сърцето, той започна да вика от болка, а кръвта му да излиза от раната и да се стича по леглото.
- Нееееее....
~~~~~~
- Нееее....- Гаара рязко се изправи и отвори очи. Моментално се огледа, за да разбере дали това бе истина или само сън. Наистина беше сън... От тези сънища със Сакура, които се превръщаха в кошмари. Няколко капки пот се стекоха от челото му и паднаха върху дланта му. Тялото му трепнеше, а ръцете му трепереха от страх и ужас. Вдигна ги нагоре и извика силно.
- Остави ме намира, вещице...- захлупи ги върху лицето си, а няколко сълзи на отчаяние западаха по него. В същото време на вратата се почука. Червенокоското подскочи, а отвъншната страна се заговори.
- Гаара, добре ли си сине?- беше Хаджиме. Едва сега Даруй се успокой малко и се опита да звучи нормално и безразлично.
- Да, добре съм.- беше зададен нов въпрос.
- А, защо викаш така истерично?- той си намръщи веждите.
- Върви си. Искам да бъда сам.
- Добре, щом така искаш, ще се махна. Исках само да те предупредя, че заминавам за остров Дерена с Амелинда.
- Хубаво... Върви, където искаш с курвата си.- изръмжа Гаара и се чуха отдалечаващите се стъпки на баща му.
Зеферо Амелинда бе момиче на 21 години и беше любовницата и момичето за всичко на Даруй Хаджиме. Косата й беше руса, очите сини, а да не говорим за тялото й- високо, стегнато и слабо. Той я водеше на всякъде със себе си, защото беше представителна и изглеждаше сексапилно. Тя пленяваше погледите на онези богаташи, който правеха сделки с Хаджиме....
- Амелинда.- изрече името й с досада.- Сигурно се шегуваш... Та, тя е с две години по- малка от мен.- повдигна грубо горната си устна и стана от леглото. Облече се и когато погледна в огледалото за секунди се появи образът на розовокоската. Очите му отново се ококориха и отстъпи една крачка назад. Примигна веднъж и тя беше изчезнала. Хвана столът до себе си и го хвърли към огледалото. То се пръсна на парченца, а стъкълцата падаха по скринът. Тялото му се тресеше, започна да тършува из стаята и да търси нещо.
- Къде е?- хвърли няколко тениски зад гърба си.- Няма я... Къде е?- силен вик се разнесе наоколо, а той продължаваше да разхвърля дрехите и да ги събира на купчинка зад себе си. След около минутка мярна на земята да седи опакована в пликче малка спинцовка. Усмихна се и я вдигна.
- Ето те, малката ми...- разкъса горната част на пликчето и я извади. Тогава отиде до нощното шкафче, което бе до леглото и отвори чекмеджето му. Отвътре се претъркули малко шишенце с течност. Хвана го и го вдигна. Тогава сложи спринцовката в отверената дупчица на капачката и надигна шишенцето нагоре. Част от течността се изля в спринцовката и когато червенокоското прецени, че е достатъчно, свали шишенцето и и звади иглата от него. Затвори дупчицата и го върна обратно в чекмедженцето. Опипа сгъвката на ръката си, за да потърси вените си и когато ги намери, заби спринцовката в тях. Ръката му изтръпна и се появи болка от пробождането. Веднага си сложи пръстта върху горната част на спринцовката и я натисна надолу. Течността се вливаше във вените му и протичаше по цялото му тяло. Тихи болезнени стонове се чуваха да излизат изпод устните му и когато спринцовката се изпразни, Гаара си махна пръстта от нея и я извади от кожата си. Алено червена кръв текна от малката дупчица, която беше пробита от иглата. Захвърли спрнцовката на земята и веднага потърси уискито си и памук. Когато намери памука, отскубна малко от него и обилно го напои с алкохолът. Постави го върху кръвта и силно натисна. В главата му изникнаха думите на докторът, при когото беше ходил преди няколко месеца. Той му беше предписал това успокоително.
- " Успокоителното трябва да се взима в умерени количества, защото в противен случай може да има доста нежелателни последствия."- Даруй се намръщи, защото лекарстовото действаше за шест часа, а можеше да го вземе повторно на 12- тия час след последното вкарване в организмът си. Депресията му и страшните образи на Сакура не преставаха. днешният ден нямаше да е по- различен от останалите... Щеше да му се привиди отново розовокоската и щеше да прибегне до вторият начин, който ползваше за оставащите шест часа. Изсумтя и излезе от стаята. Когато слезе по стълбите се огледа и съвсем случайно видя Сивенте да излиза навън.
- Сивентеее.- извика силно той и се спусна към вратата, но в този момент икономът на къщата се показа от вратата и какво да види. Гаара тичаше към него и явно не го беше забелязал, защото червенокоското се блъсна в него и падна назад. Издаде разгневен звук.
- Не можеш ли да гледаш къде вървиш, Сивенте.- изръмжа той през зъби, а Сивенте се засмя и заговори със сърказъм.
- Май, г-н Даруй е невнимателен... Защо ли?- още един смях последва, а Гаара беше бесен. Как си позволяваше да му се присмива по този начин.
- Спри да се хилиш, Сивенте.- този път тонът му беше заплашителен. Усмивката на мъжът веднага замръзна и изчезна. Обърна се и направи крачка напред, но в този момент червенокоското го спря.
- Чакай, Сивенте...- икономът се вцепи на място, защото за първи път чуваше господарят си да му говори с добронамерен тон. Надникна от вратата и видя посърналото му лице. Веднага я затвори и приклекна до червенокоското.
- Какво ви притеснява?- побърза да го запита. Гаара потрепна и се вгледа в очите му. Наведи си главата и заговори.
- От доста време насам имам кошмари с едно момиче и не само това...- направи кратка пауза и продължи.- Виждам лицето й навсякъде...- икономът се надигна и се замисли. След около минутка мълчание заговори.
- Може би съвеста ви узяжда отвътре.- Гаара се ококори.- Обсебен сте от нея.- засмя се той.- А, може би сте и влюбен в това момиче. Причинили сте й нещо, което не можете да си простите и затова е всичко- кошмарите, виденията и измъчването.- Даруй присви очи и изсумтя.
- Да бе да. Аз влюбен в нея... Това е невъзможно.- подпря ръце на пода и се изправи. Обърна се и излезе на терасата. Излегна се, както винаги на хамакът си и се загледа във вълните. Толкова спокоини бяха те, движеха се към брега и заливаха ситният пясък по него. Погледна към небето, а по него плуваха малки сини облачета. Слънцето весело печеше и нещо му напомняше в негo за розовокоската... Красивото й лице и озаряващата го усмивка. Как очите й излъчваха невинност и искреност, но... Но онази вечер те бяха пълни с омраза и отвръщение. Болка и ненавист бе изписана по лицето й... В главата му изникаха думите на Сивенте. " Може би съвеста ви узяжда отвътре. Обсебен сте от нея. А, може би сте и влюбен в това момиче. Причинили сте й нещо, което не можете да си простите и затова е всичко- кошмарите, виденията и измъчването." Върна си погледът към океанът и се замисли.
- Възможно ли е това? Дали наистина съм влюбен в нея.- започна да размишлява той на глас.- Обсебен!!!- сложи си ръката на челото и объркано се запита.
- Боже, какво да правя? Как да се успокоя и да се измъкна от този ужасен кошмар, който е обгърнал живота ми?- В този момент тялото му потрепери, защото си беше спомнил как се бе чувствал, когато гледаше тялото на розовокоската. Как не искаше да я дава на никого да я докосва, да я целува и най- вече искаше само за себе си онази наслада, която му доставяше плътта и топлината й. Как ръцете й се прокарваха по кожата му, как устните й пораждаха тръпки по тялото му и го възбуждаха до несвяст. Очите й, които му казваха, че е само негова... Негова за през нощта... Но само за тогава... Какво ли щеше да стане, ако беше негова... Завинаги!!!
Моментално вълните отново зашумяха, а тялото му се вцепи. Поредното видение го връхлиташе и го плашеше до смърт. Вече незнаеше кое е реалността и кое сън. Беше се изгубил в някакъв лабиринт, в който всеки път водеше до едно и също- видението със Сакура и всичко което й беше причинил. Трябваше да направи нещо, за да спре да се измъчва, да спре този тормоз, който го подлудяваше.
- Непременно трябва да се видя с теб, Сакура... Да направя нещо, за да ми простиш и да се махне всичко това...- Затвори очи и вдиша дълбоко въздух. Отпусна се и се унеси.
Така си минаваха часовете и слънцето се движеше към хоризонта заедно с тях. Лекият и студен бриз излизаше от океана и обхващаше всичко наоколо. Листата на дърветата се полушваха от него, а студенината полази по тялото на червенокоското. То настръхна и накара Даруй да се пробуди. Очите му се отвориха бавно и първото нещо, което видя бе вълните. Същите тези вълни, които винаги го успокояваха, а сега го караха да се страхува от тях. Беше го страх, че ще види и срещне със Сакура... Надигна се от хамака и излезе от терасата. Запъти се към вратата и когато излезе от къщата, влезе в колата си и я запали. Тръгна с нея и се запъти към градът. Щеше да научи на всяка цена къде живее розовокоската и щеше да й се извини или нещо подобно. Сам незнаеше какво ще прави, но все нещо щеше да измисли... В гърлото си усещаше пареща болка и буца, която все едно го задушаваше. За първи път смелостта, която винаги имаше се беше изпарила.
- Не мога да го направя.- промълви той с тих и страхлив глас.- Ще се отбия в "Червеният дявол" и ще изпия малко уиски за кураж.- реши се той и завъртя черното лъскаво Ауди. Гумите му пропищяха по асвалта, а колата му направи обратен завой. Скоростта му на движение беше висока, но какво от това. Така щеше да стигне по- бързо до дискотеката и щеше да отоли тревогата си в алкохолът... Не след дълго спря пред "Червеният дявол" и слезе от автомобилът си. На входът го посрещнаха двамата здравеняци, които бяха охраната и го пуснаха да влезе. Даруй отвори вратата, а силната музика моментално се вля в тялото му. Басовете вибрираха и дразнеха тъпанчетата на ушите му. Повдигна си раздразнително горната устна и изсумтя. Седна на сепарето, което винаги ползваше и направи знак на сервитьорката да отиде при него. Момичето моментално се отзова и запита любезно с усмивка на лицето.
- Добър вечер, г-н Даруй. Какво ще поръчате?
- Искам двеста уиски.- получи отговор от него. Кимна с глава и отиде при барът. Червенокоското се огледа, за да види някой познат и наистина. Погледът му срещна и се спря на така познатото му лице на предишният си приятел. Итачи седеше на сепарето, отдясно и малко по- отдалечено от неговото. Учихата беше седнал, а от двете му страни имаше две сексапилни момичета. Едната беше с кафява коса, а другата- русокоса с черни краища на косата си. Облеклото им беше предизвикателно, а по бедрата им шареха ръцете на чернокоското. Опипваше ги и ги целуваше по вратлетата. Те пък от своя страна се смееха от гъделичкането и си спускаха ръцете по гръдта му, която се показваше от разкопчаните копчета на ризата му. Сервитьорката донесе поръчката му и остави чашата на масата. Даруй не си отделяше погледът от приятелят си, а момичето не получи нито отговор, нито дума, затова се отегли мълчаливо. Гаара се намръщи, хвана чашата с уискито и отпи голяма глъдка от нея. Защо Итачи беше с тези две момичета? Нали обичаше Сакура? Беше дошъл в домът му и се сбиха точно, заради нея, а сега... Сега опипваше и се гавреше с тези момичета... Както беше правил той с розовокоската и хиляди други девойки. Усещаше отвръщение в себе си и искаше да си отмъсти. Да отиде и да удари Итачи по същият начин, по които го беше удрял той онзи ден... Внезапно Учихата си извърна погледът от момичетата и съзря Гаара да го гледа с омраза. Заядлива и арогантна усмивка се появи върху лицето му, която предизвикваше червнокоското. Кръвта в тялото му кипеше с опустошителна температура, а мускулите му се стягаха. копнееше да смаже физиономията му и да изтрие тази дразнеща усмивка от него. Итачи каза нещо на момичетата, стана и извади пачка с пари от джобът си. Преброи няколко банкноти и ги хвърли на масата. След това се запъти към вратата и излезе. Гаара веднага изпи изцяло уискито и също извади пари и ги остави на масата. Моментално излезе от дикотеката и се огледа. Ровърът на чернокоското тъкмо тръгваше, Даруй също влезе в колата си и я запали. Натисна рязко газта и потегли. Настигна колата на приятелят си и караше зад него, като спазваше дистанция, за да не го забележи.
- Ще го проследя и ако имам късмет, може да разбера къде живее Сакура.- каза си той и усили газта. Изведнъж дяволите му излязоха и жадуваше отмъщение. Искаше да го изплаши, затова се долепи до задницата на колата му. Присветна фаровете, но този път искаше да привлече вниманието и да покаже намеренията си. В предното стъкло на колата си, Итачи видя светлината и веднага позна номерът на Даруй. Нямаше как да се сбърка, защото вместо номер на табелата пишеше фамилията му. Чернокоското усили скоростта си, но Гаара не остана по- назад. Натисна педала и Аудито буквално хвръкна. Колите им се изравниха една до друга и двамата поглеждаха хем към съперникът си, хем към пътя, за да не стане някоя катастрофа. Итачи се вбесяваше и не се отказваше. Нямаше да загуби от Гаара... Беше спечелил розовокоската за себе си, нима сега щеше да се откаже... Ревът на "Черните демони" оглушаваше улиците и вибрираха в прозорците на къщите. Двете коли минаха с бясна скорост покрай няколко полицаи, но те нямаха време да реагират, защото не бяха засекли бързото движение на колите. Бяха минали, все едно комар се беше стрелнал покрай тях, пък и знаеха кои са те и не им се занимаваше с тези неразумни младежи... Гаара завъртя кормилото на лявата страна и колата му се поднесе към тази на Учихата. Аудито се сблъска с Ровърът на Итачи, а ламарините започнаха да се търкат. Звукът от триенето можеше да оглуши човек, а боята на колите се свличаше надолу. Гумите бяха много близко една до друга, а от ауспусите излизаше черен и гъст дим. Итачи също завъртя вланът си и колите започнаха да поднасят и не спираха да се сблъскват една в друга. Учихата си намери телефонът, отвори го и набра номерът на Даруй. След няколко секунди пък телефонът на червенокоското звънна и той вдигна.
- Какво правиш, по дяволите?- запита го гневно Итачи. Гаара се изсмя и каза зловещо.
- Да не би да те хвана шубето, Итачи?- младият Учиха изсумтя и затвори телефонът. Натисна педалът на газта и отново извъртя воланът. Колите не спираха да се блъскат и да се трият. Минувачите, които чуваха отдалече шумът от колите седяха на тротоарът и не смееха да мръднат от мястото си, докато не премине бурята, която се беше разразила в телата на двамата съперници... Изведнъж Итачи съзря блокът на Сакура и веднага намали скоростта. Червенокоското усети, че сигурно е наближил някое важно място. Намали плавно скоростта на колата си и се шмугна в близката усличка. Спря и обърна Аудито. Долепи се до ъгълът на улицата и зачака да види какво ще направи Учихата. Итачи почака около минутка вътре и когато се убеди, че не чува автомобилът на приятелят си, слезе от своят и се запъти към входната врата. Отвори я и влезе вътре. Качи се в асансьорът И потегли към шестият етаж. Когато стъпи в коридорът се запъти към апатаментът на розовокоската и натисна звънецът.
- Ей сега идвам.- чу се съненият глас на Арида. Мина си около минутка и вратата се отвори. Показаха се изненаданите очи на русокоската, защото не бяха очаквали Учихата по това време. Беше три часът през нощта и всички бяха вече заспали- включително и Сакура. Итачи се засмя и направо влезе в апартамента. Събу се и се отправи към стаята на любимата си. Открехна бавно и леко вратата на стаята и влезе вътре. След като я затвори погледна към спокоино спящата му богиня и крайчетата на устните му се повдигнаха в нежна усмивка. Тя лежеше на леглото и устните й бяха леко разтворени, а лицето й беше прекрасно. Косите й се бяха разпилели върху белите сатенени възглавнички, а тялото й бе голо. Белите й, като сняг крака бяха обкрачили чаршафът, а от горещината малки капки пот се стичаха по гърдите й. Усмихна се широко и съблече дрехите си. Пристъпи към леглото и легна на него, до Сакура. Прегърна я с големите си ръце и започна да я целува по шията. Веднага топли тръпки полазиха по тялото й я накараха да се пробуди. Тя отвори очи и се обърна към чернокоското. Усмихна му се и се сгуши в гръдта му, но той настоятелно Си смъкна ръката надолу по нея. Стигна до бедрата й я галеше възбудено. Розовокоската разбра намека и го целуна. Езиците им се преплетоха и започнаха любовната си игра, но изведнъж алкохолът се вля в дъхът й и започна да я задушава. Толкова много уиски беше изпил той, че когато Сакура го усети се отврати и веднага се отдели от него. Погледна го, а той беше объркан от реакцията й.
- Пиян си, Итачи.- каза тя с погнуса. Той присви очи и раздразнено запита.
- Какво от това?- розовокоската се обърна с гръб към него.
- Неискам тази нощ.- кръвтта се надигна в тялото му. За първи път му отказваше и това го беше подразнило.
- Какво?- изсъска той през зъби и я обърна. Тя го погледна в очите и имаше някакъв страх в нейните. Защо се държеше по този начин... Изведнъж Учихата потрепна и веднага се успокои. Целуна я по челото и легна. Сакура се смути и също си свлече на леглото. Загледа се в тавана и беше изплашена. Беше си спомнила за Даруй и за всичко, което се бе случило в къщата му. През всичките тези месеци не бе си помисляла за него, но тази вечер Итачи й бе напомнил. Какво ли му ставаше? След няколко минути тихото хъркане на Учихата се чуваше и ехото от него се разнасяше из стаята, а розовокоската не можеше да заспи. Всичките спомени я връхлитаха и минаваха, като филмова лента пред очите й. Беше неспокойна и ужасена, както тогава. В този момент Итачи си размърда устните и започна да говори нещо на сън.
- Красива си, Делорес... Гърдите ти са стегнати и много ми харесват... Ще ми позволиш ли да...?- изречението му се прекъсна. Сакура лежеше шокирана и незнаеше какво става. Коя беше тази Делорес? Какво ли бе правил тази вечер? Всякакви мисли минаваха през главата й и не я оставяха на мира. Казваше, че е единствената, а сега желаеше тялото на друга. Дали наистина я обичаше, както казваше? дали не бе сгрешила, като се беше съгласила с годежът и приела пръстенът му. Колебанието я обземаше и не я оставяше да заспи... Така си минаваше нощта, а сънят не я обгръщаше...

В същото време отвън в малката уличка седеше скъпата кола на Даруй и чакаше излизането на итачи. Музиката в нея кънтеше, прозорците се тресяха, а Гаара надигаше бутилка с уиски и пиеше с огромни глътки. Не се мина дълго време и бутилката свърши. Червенокоското я подхвърли зад гърба си на задната седалка, протегна ръка и взе от джабката някакво лисче и пликче с бял прах. След това взе от седалката до него нещо, което приличаше на сламка и ги сложи в скута си. Разгъна листчето и и отвори плика. Сипа малко от прахът върху хартията и се наведе. сложи сламката в носът си и пое въздух. Марихуаната навлезе в ноздрите му и пое към гърлото му. Когато всичката дрога свърши махна всичко и го хвърли на другата седалка. Усили музиката на макс и отвори нова бутилка с алкохол. Дрогата и алкохолът го държаха буден и премахваха всякакви мисли и грижи. в този момент не го интересуваше никой, защото летеше в небето и беше радостен. Часовете си течаха, а уискито свършваше и той отваряше поредната бутилка. Времето започваше да се разведелява и слънчевите лъчи да се показват. Светлината леко подразни очите му, но той веднага сложи слънчеви очила. Алкохолът беше почти свършил, дрогата също, когато погледът му мерна образът на итачи да се качва в черният си ровър и да потегля. Това бе неговата възможност и нямаше да я изпусни. Запали двигателят и спря пред блокът. Слезе и се запъти към входът. Когато влезе в коридорът потърси нещо, което щеше да го отведе до розовокоската. Вниманието му привлече малки кутийки, на който пишеше много имена и етажът, на който жевееха лицата, собственици на посочените имена.
- Сементе Сакура... Шести етаж, апартамент номер две.- прочете червенокоското и се качи в асансьорът. Натисна шестото копче и започна да се движи нагоре. Тялото му се бе сковало, а напрежението му беше на макс. Какво щеше да стане, когато го види? Как ли щеше да реагира Сакура и какво щеше да й каже? Неизвестното го разкъсваше и изяждаше отвътре. Асансьорът спря и вратите му се разтвориха. Гаара излезе от него и се огледа. погледът му се спря на средната врата, на която пишеше с голяма табелка над вратата "2". Веднага се досети, че именно това беше аоартаментът на розовокоската и се запъти към него. Когато застана пред вратата му, надигна ръка към звънецът, а тя трепереше. Не трябваше да се колебае, а да го направи, ако искаше да се отърве от кошмарите и виденията. Натисна копчето и се чу звън. Ръката му бавно се спусна надолу и се долепи до тялото му. Мина се около минутка и вратата се открехна, а после се разтвори цялата. Заниците му се разшириха, защото не беше Сакура.....

Следва продължение...

Какво ще стане по нататък ще разберете в следващата част...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Hara Koo



Брой мнения : 9
Points : 29
Join date : 10.03.2011
Age : 20
Местожителство : Австрия

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Пон Апр 18, 2011 10:06 pm

моля те качвай го повече...в другия форум не мога да влезна защото всеки ден го променят плс тва е мега якооооо
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Death_Angel



Брой мнения : 26
Points : 40
Join date : 11.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Вто Апр 19, 2011 8:19 pm

част 9

Зениците на Гаара се разшириха, защото беше изненадан и най- вече объркан. Лицето му беше леко побеляло, все едно бе видял призрак, а малки капки пот се стекоха от челото му. Никога не беше попадал в такава неудобна ситуация и незнаеше какво да каже. Русокоската бе много по- объркана от младежът срещу нея, защото беше рано сутринта и непознат звънеше на вратата им.
- Какво ще обичате...- направи кратка пауза и добави.- Господине.- Даруй се смути и бавно си ратвори устните, но от напрежението, което го обземаше започна да заеква.
- Аз... Ами...- наведе си главата надолу. Действията му накараха усмивката да се появи на нежното й лице.
- Може ли да попитам, кого търсите?- засмя се тя, а червенокоското още повече изтръпна. В очите му се четеше срам, който никога досега не се бе появявал в тях. Тялото му се напрягаше, а сърцето му пулсираше силно и биеше бързо. "Какво ми става, за бога? Защо се чувствам странно?" Подразни се той на себе си и вдигна глава. Едва сега решителността се беше появила и нямаше да се откаже, докато не разреши проблема и съвестта му не се успокои. Стисна юмруци за кураж и заговори.
- Тук ли жи...- заекна, защото чу така желаният от него глас.
- Кой звъни по това време, Арида?- Най- накрая се бе срещнал с нея. Сърцето му се разтуптя диво, все едно беше ученик отишъл на първа среща... Русокосото момиче се обърна и едва сега розовокоската се показа изцяло. Той ахна и си разтвори леко устните. Тя беше божествена... Късата бяла и копринена нощничка прилепваше по прелестното й тяло и очертаваше всяка една нейна извивка. Гърдите й едва се показваха, а лицето й- то беше най- красивото нещо на света, което човек можеше да види. Розовокоската си разтъркваше сънено очите и недоволстваше. Бяха я събудили точно, когато сънуваше един от най- хубавите си сънища. Кой ли беше нарушителят на сънищата й? Повдигна си погледът и се вгледа в човека пред вратата. Моментално тялото й се вцепени, а очите й се ококориха. Не можеше да е Той... Това не бе възможно... Отново си потърка очите, за да се обеди, че не сънува и когато махна ръце още повече се ужаси... Наистина беше Той. Човекът, който й беше причинил толкова много болка и то за една вечер; който се бе подиграл с нея и унижил с хилядите обиди и действия... Ръцете й трепереха и смразяващи тръпки се забиваха в тялото й... Изведнъж в съзнанието на розовокоската изникна онази нощ в къщата на плажа. Как той се беше държал, като животно; как я бе ударил и заповядвал. Усещаше пареща болка вътре в себе си, все едно проникваше грубо в нея. За всяко едно движение, което навлизаше все по навътре и я режеше, като нож. Кръвта й замръзваше, а кожата й побеляваше с всяка изминала секунда. Все още не вярваше, че това се случва. Какво ставаше? Вик се беше наместил в гърлото й искаше да излезе, но сякаш буца го възпираше.... Гаара седеше и гледаше, като попарен. Толкова ли я беше наранил? Наистина ли се беше държал с нея, като животно? Защо беше тази реакцея от нея? Дали го мразеше и щеше ли да се съгласи да му прости? Хиляди подобни въпроси връхлитаха и изникваха в главата му. Не знаеше какво да направи. Какво трябваше да й каже? Не надейно Сакура не издържа и започна да вика.
- Копеле, такова... Как се осмеляваш да идваш тук?- бързо си изстреля погледът към Арида и продължи.- Веднага затвори вратата...- русокоската я гледаше не вярващо и незнаеща какво става. Хвана силно дръжката и за част от секундата, пред погледът на червенокоското, вратата се затваряше... " Какво да правя? Да оставя ли да се затвори вратата и да си тръгна? Ако си тръгна виденията и кошмарите ще продължат и ще се наложи да вземам отново онези противни успокоителни, или да вляза. Да вляза и да се помъча да я обедя да ми прости... Какво да избера?" Инстиктивно си сложи кракът между вратата и стената, така че да спре затварянето й. Дървената врата спря точно преди да щракне езикът на бравата, а русокосото момиче се изплаши. Скъпите му обувки седяха от двете страни- отвън и отвътре, показвайки, че няма да се откаже така лесно. Очите на Сакура не спираха да потрепват и ужасът да я обхваща все повече. Какво искаше този младеж от тях? Защо се налагаше в чужда собственост? Червенокоското сложи едната си ръка върху вратата и натисна навътре. От своя страна пък Арида се противеше и не отстъпваше. Подпря тяло и натискаше, за да отвърне на настойчивостта му, но проблемът беше, че Гаара бе по- силен от нея. Той махна ръка и я засили. С длан изтласка вратата на вътре и Арида се озовя на земята. Сакура изтръпна и онази безпомощност и безсилие избухнаха от тялото й. Започна да вика истерично, а викът й се разнесе из целият апартамент. Даруй се скова на място и гледаше потресен. Какво ставаше в този апартамент? Въздухът се нажежяваше и се изпълваше с омраза и отчаяние... Гаара направи усилие и пристъпи крачка напред.
- Моля те, успокой се... Не искам да те нараня, а само да поговорим.- поредният вик излезе измежду устните й, но този път беше по- силен. Истерията се пълнеше в нея и я караше да губи контрол над тялото и емоциите си.
- Махай сеее... Махни се от животът ми и никога повече не се появявал в него...- продължаваше да вика тя, а Даруй се вглеждаше във вече насълзените й очи. Чувстваше се, като боклук... Нищожество, което не заслужаваше да живее. Сълзите се стичаха по лицето на розовокоската и падаха върху дървеният под.... Трябваше да направи нещо... Но какво? Как можеше да изтрие сълзите й, да спре болката, която таеше тя в душата си и да премахне нараняващите я спомени. Всичко беше готов да даде, за да не я вижда никога повече по този начин. Болката мъжду гърдите го пробождаше и го убиваше малко по малко. Какво трябваше да стори? Гаара започна да върви към нея и когато направи няколко крачки напред тя рязко отвори вратата и влезе в стаята си. Даруй забърза крачката си, но Арида му се хвърли на вратът и със сетни сили се опитаваше да го спре. Нямаше да му позволи да влезе и отново да я нарани, но нито една от двете незнаеше истинските намерения на червенокоското. Чу се завъртането на ключа отвътрешната страна и плачът на розовокоската. Отчаянието и страхът излизаха от звуците, които тя издаваше. Даруй си сложи ръцете зад тила и хвана русокоската за кръстта. Дръпна, за да я махне, но тя го беше хванала здраво за тениската.
- Пусни ме, дявол да те вземе.- извика побесняло той.
- Няма да те пусна. Няма да ти позволя да влезеш при нея и да й сториш, това което си направил онази нощ, проклетнико...- отново дръпна, но този път по- силно и пръстите й се отделиха от дрехите му, но от мощното изтласкване изпусна момичето от ръцете си и тя падна на земята. Болезнен стон озвучи коридорът, но на Даруй не му пукаше особенно за нея. Обърна се и набързо отиде до вратата на стаята.
- Сакура, отвори... Искам да поговорим.- розовокоската се свлече по вратата и падна на пода. Захлюпи си ръцете върху очите и захлипа.
- Чуваш ли ме? Отвори вратата... Няма да ти сторя нищо.- той започна да удря силно и да нервничи. Искаше само да поприказват и да изяснят ситуацията. Да й поиска прошка и да се опитат да се опознаят... Да се опознаят? Това беше невъзможно... Поне в настоящето... "Защо дойде? Защо винаги се налагаш над другите? С какво си по- различен от тях? Защо?" ридаеше тя.
- Отговори ми? Пусни ме вътре...- не преставаше да удря.- Чуваш ли, Сакура?- извика на път нервите му да се скъсат. Изведнъж Даруй се вцепи.
- Защо винаги се подиграваш на хората? Защо трябва да става това, което искаш ти? Защо си такова копеле?- говореше тя през сълзи. Тръпки пробягваха по него, а сърцето му туптеше неравномерно. Какво беше това? Тези думи го бяха проболи право в гърдите. Наведе се и се задъхваше. Никой досега не се беше осмелявал да му говори така. Беше ли истина всичко това? Беше ли такъв егоист и самовлубен, какъвто го бе описала тя? Сложи си ръката върху вратата и я свлече безпомощно надолу по нея.
- Може би си права, Сакура. Тогава не показах милост... Не се смилих над теб и болката, която ти причинявах.- зениците й се разшириха от объркване. Наистина ли беше този Даруй, който тя познаваше... Същият жесток грубиян от преди?- Можеш ли да ми простиш?- отрониха се тихо думите от устата му. В този момент гняв се надигна в розовокоската. Искаше прошка? Искаше да му прости и да забрави тези спомени, които не я оставяха на мира през всичките тези месеци? Не.... Нямаше да му прости и щеше да го остави с угризенията и съвестта му.
- Махай се...- каза зловещо тя, а Гаара се смути и вдигна поглед нагоре.
- Но...- заекна, защото Сакура го прекъсна.
- Казах да се махаш.- извика тя.- Няма да ти простя никога. Ти си безсърдечно копеле, което гледа да му е добре независимо колко болка и страдание причинява... Мразя те... Ненавиждам те... Дано изгориш в ада... Не искам да те виждам повече... Остани си с егото и дано някой ден разбереш какво е мъка и страдание...- Никаква реакция не последва. Тя го мразеше... Ненавиждаше го... Искаше да го няма на този свят...
- Тръгни си най- накрая и ме остави намира, чудовище такова...- поредните викове не закъсняха и Гаара удари силно по вратата с юмрук. Не беше му простила... Това означаваше, че всичко щеше да продължи? Щеше ли да вижда лицето и сълзите й навсякъде? След няколко секунди се надигна и се обърна. Вгледа се в русокосото момиче и едва промълви.
- Съжалявам...- тръгна с бавни крачки и когато стигна изкъртената врата, излезе в коридорът и се качи в асансьорът. А, Сакура не спираше да вика и да плаче с глас. Защо трябваше да се случи това? Тъкмо, когато го беше забравила се бе появил най- нахално и искаше прошка. Викаше от страх и гняв. Как си позволяваше?

Гаара излезе от блокът и се качи в черното си Ауди. Започна да бие по кормилото и да беснее. В главата му се беше запечатал моментът, в който розовокоската се беше разплакала. Горчивите й сълзи се стичаха от очите и го убиваха. Сам не можеше да си прости, че я е накарал да страда... Сложи ключът на мястото му и го завъртя. Натисна газта, изфурсира и гумите му пропищяха по асфалта. Отпусна рязко съединителят и колата буквално хвръкна по пътя. Движеше се с бърза скорост и не спираше да мисли за преди малко. Думите на Сакура се повтаряха в главата му. " Защо винаги се подиграваш на хората? Защо трябва да става това, което искаш ти? Защо си такова копеле?" Извика веднъж и заби отново по кормилото. Не можеше да си прости, че се е размекнал, заради момиче, както беше направил Учихата. Беше забравил законите на богаташите- никога да не се поддава на сексапила на момиче и да не позволява да го омае, но точно това беше направил. Беше се почувствал, като едно "Нищо". Изобщо не осъзнаваше, че пуска кормилото, а колата му се поднася настрани. " Няма да ти простя никога. Ти си безсърдечно копеле, което гледа да му е добре независимо колко болка и страдание причинява... Мразя те... Ненавиждам те... Дано изгориш в ада... Не искам да те виждам повече... Остани си с егото и дано някой ден разбереш какво е мъка и страдание..." Сакура не спираше да го измъчва и не искаше да се смили над него. Изведнъж погледът му се замъгли, а картините пред очите му се размазваха. Всичко това беше резултат от постоянното и често взимане на успокоителни, дрога и пиенето на алкохол в огромни количества. Гаара усети мощен трус под колата и тя подскочи. След това отново се върна на пътя, но бедата не беше свършила. Малки капки западаха по асфалта и оставяха черна диря. Автомобилът се движеше с бясна и мощна скорост надолу по байра, а червенокоското се опитваше да я спре и осмири, но това така и неставаше. Той натискаше спирачките, но те не действаха. Падащите капки бяха от течността на спирачките, която беше се изсипала всичката. Спирачките бяха блокирали, а Даруй се паникьосваше все повече. Какво щеше да прави? Виждаше замъглено и размазано пътя. Изведнъж Аудито се поднесе настрани и се запъти към единият край на пътя. Гаара въртеше на всички страни кормилото, но с това се вцепеняваше с всяка изминала секунда. Най- накрая от шока и напрежението ръцете му изтръпнаха и нищо не усещаше от тях. Опитваше се да си мърда пръстите, но те сякаш не му се подчиняваха... В този момент пред погледът му изкочи мантинелата... Колата му се сблъска с нея мощно и я изкърти. Даруй се заблъска в кормилото, а автомобилът му не спираше. Излезе от пътя и се блъсна в едно дърво... Стъклата се запръскаха на всички страни, а от капака се виждаше да излиза сив дим. Предните гуми бяха спукани, предницата бе напълно смачкана, а Гаара лежеше върху кормилото и не мърдаше. От главата му течаха струйки кръв и се стичаха по седалките.....

следва продължение....

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Метресата {GaaSaku} +18   Today at 8:01 pm

Върнете се в началото Go down
 
Метресата {GaaSaku} +18
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’- :: Изкуство и умения :: Фен Фикшън-
Идете на: