-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’-

- We have a chance even at the bottom -
 
ИндексИндекс  PortalPortal  FriendsFriends  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Египетските Пирамиди

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Nipper
Администратор
Администратор
avatar

Брой мнения : 1623
Points : 2089
Join date : 28.12.2009
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Египетските Пирамиди   Пет Юни 11, 2010 11:04 pm


Първото чудо на света са египетските пирамиди. Защо? Заради тяхното
могъщество: "Планини от камък, поставени върху планини от камък", казва
Филон. Заради тяхното великолепие: "Безполезна суета на фараоните, която
струвала невъобразима сума пари", казва Плиний. Заради тяхното величие:
"Най-смайващата архитектонична идея, която не може да бъде победена",
казва Гьоте. Заради тяхната старост: "Всичко на този свят се бои от
времето, но времето се бои от пирамидите", казва една арабска поговорка.
И заради качествата, които не притежават: "Поради местоположението си
пирамидите поглъщат своята сянка, така че не я виждаме", казва Хигин, а
по-късно и Касиодор. Някои от пирамидите са били победени от
разрушителното влияние на времето, други са потънали в морето от
пустинен пясък. Те се издигат върху гола скалиста височина, която отделя
долината на животворния Нил от мъртвата пустиня, и са строени в една
редица от почти сто километра от Кайро до Илахун. Не всички пирамиди
обаче притежават правилна форма. Най-древната им разновидност е
"стъпаловидната пирамида" край Саккара, която фараонът Джосер е поръчал
да му построят. Размерите й са внушителни: основата е правоъгълна,
125х115 метра, висока е около 60 метра, а възрастта й е на 4600 до 4800
години. Освен другите стъпаловидни пирамиди, повечето недовършени, има
още една необикновена пирамида край Дашур. Стените й образуват чупка и
изглежда така, сякаш нейните строители отначало са мислели да я направят
много по-висока, но после, едва завършили долната третина, решили да
съкратят срока за завършването й с накакви си десетина години. И с това
разнообразието в египетските пирамиди се изчерпва, а тези, които се
числят към чудесата на света, са правилни четиристранни пирамиди с
квадратна основа и си приличат като две капки вода. Филон пише за
"пирамидите край Мемфис", повечето автори говорят за пирамидите въобще,
малцина от тях за трите пирамиди край Гиза, а най-придирчивите признават
за световно чудо само "Гигантската Хеопсова пирамида". Тя е със стотина
години по-млада от Джосеровата, т.е. датира от началото на XXVI в. пр.
н. е., но иначе я превъзхожда по всичко. От подножието до върха тази
каменна грамада възлиза на 137,3 метра. Първоначално е била с десетина
метра по-висока, но неизвестно кога върхът й паднал и днес вместо него
има площадка, на която през Втората световна война била разположена
британска противосамолетна наблюдателница. Страната на квадратната й
основа е дълга 230,4 метра; отначало е била с два метра по-дълга. Обемът
на голямата пирамида е приблизително 2 525 000 кубически метра. На 2
август 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид на около
седем километра северозападно от Розета край Нил неизвестен войник се
натъкнал на плосък черен къс базалт, голям колкото дъската на писалище.
На този камък имало "триезичен надпис": горе египетски йероглифи, в
средата някакво си друго писмо, а долу древногръцко писмо. Този камък
бил превозен до Кайро, където един френски генерал прочел гръцкия текст.
Той произхождал от 196 г. пр. н. е. и съдържал благодарствените думи на
жреците, отправени към фараона Птоломей Епифан за извършените от него
благодеяния. След много напразни опити, най-накрая се намерил човек,
който да разчете така нареченият Розетски камък. След това били
разчетени всички надписи, издълбани с длето по гранитните стени на
храмовете, и текстовете, написани с тръстикова пръчица върху тънките
папирусни свитъци. Този човек бил тогава на 32 години и имал зад гърба
си 25 годишно изучаване на мъртвите източни езици и на древните
египетски империи. Наричал се Жан Франсоа Шамполион. Жан Франсоа
Шамполион се родил на 25.12.1790 г. във Франция. Едва петгодишен той
постигнал първият си успех в разчитането на текстове: без помощта на
възрастните се научил да чете и пише, като сравнявал научените наизуст
молитви с текстовете в молитвеника на майка си. Деветгодишен вече знаел
гръцки и латински. На единадесет четял от Библията в староеврейския й
оригинал, на тринадесет започнал да се занимава с арабски език, а после с
коптски. Петнадесет годишен той изучавал персийски, "латински език на
Ориента", и най-трудните езици на древния Изток: зендски, пехлевски,
пресийски и, разбира се, санскритски. Седемнадесет годишен той станал
член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат
прочел увода на книгата си "Египет през царуването на фараоните". На
23.09.1822 г., след шестнадесетгодишна съсредоточена работа, Шамполион
изнесъл лекция пред членовете на Академията, в която представил
разчитането на Розетския камък. Но защо са строени пирамидите? За да
може древният египтянин да живее и след смъртта си, трябвало да се
изпълнят две условия: първо, тялото му трябвало да се запази от гниенето
и, второ, неговата душа (или по-точно неговият душевен двойник "ка")
трябвало да получи от живите всичко необходимо за онзи свят: храна,
напитки, оръжие, покъщнина и други потребни и непотребни вещи. В
най-стари времена овивали тялото в кожи, рогозки и платна, а по-късно го
поставяли в дървени ковчези, които пък слагали в каменни саркофази.
Върху гроба със задгробните дарове поставяли глинени (а по-късно
каменни) надгробни плочи, които трябвало да запазят мъртвеца (а, разбира
се и имуществото му) за вечния покой. Богатите можели да си позволят
по-добра осигуровка за тялото си и дори отделни помещения, предназначени
за задгробните дарове, а бедните трябвало да се задоволят само с ямата в
пясъка и с някой и друг сандък, подхвърлен им като милостиня. От
стремежа да се запази тялото произхожда мумификацията на мъртъвците.
Първоначално тялото само се намазвало със смола и масла, постепенно това
се превърнало в твърде сложен процес. В стремежа си да запазят
мумифицираното тяло от увреждания или от унищожаване (от хиени и врагове
на покойника) и задгробните дарове от ограбване древните египтяни
започнали да строят наколко вида гробници. Първоначалните обикновени
иззидани или облицовани с каменни плочи гробове в пясъчна яма след време
се превърнали в така наречените "мастаби" (това е арабска дума и
означава "скамейка". Така работниците при разкопките наричали надземната
част от гробницата, защото по форма им приличала на тухлените скамейки
пред къщите на египетските селяни). Те се състоят от две части: надземна
и подземна; в подземната винаги имало погребално помещение за ковчега
на мъртвеца и друго помещение Колкото по-знатен и по-богат бил
египтянинът, толкова по-големи и по-ценни били неговите задгробни
дарове, толкова по-просторна и по-щедро украсена била и залата за
жертвоприношенията, която постепенно се превърнала в "заупокойно
светилище" или храм. Разбира се най-важни в това отношение били
владетелите - потомци на боговете, богове на този свят и след смъртта
си. Гробницата на царя трябвало да бъде не само най-голяма, най-добре
обзаведена, с най-богати дарове, с най-просторен заупокоен храм, но и по
външния си вид трябвало да се различава от гробниците на първенците и
чиновниците, а камо ли от по-низшите слоеве на египетското общество. От
мастаба гробницата се превърнала в пирамида. Това, което смайва при
пирамидите, е техническото постижение на строителите на пирамидите.
"Умът не го побира по какъв начин са могли да натрупат такова неизмеримо
количество каменни блокове", казва Филон. Най-дребният камък от
Хеопсовата пирамида тежи 2000 кг, а най-големият - 40 000 гк! Ричард
Лепсиус е бил първият, който се е опитал да обясни научно как са строени
пирамидите. Според неговата теория цялата работа започвала с това, че
изкопавали полегат коридор в скалата, която била избрана за основа на
пирамидата. После в края на коридора издълбавали помещението, в което
трябвало да се постави мумията в дървените ковчези и каменния саркофаг.
Точно над погребалната стая трябвало да се издига върхът на пирамидата.
Самата пирамида започвали да строят във вид на мастаба, която долу била
най-широка, а нагоре се стеснявала стъпаловидно. Така строежът, който
започвал, щом фараонът се възкачи на престола, растял на широчина и
височина чак до смъртта на фараона. Ако царят умре млад, оставял след
себе си малка пирамида, а ако доживее до по-напреднала възраст,
погребвали го в по-голяма пирамида. Съществува още един въпрос: колко
души са работили за построяването на Хеопсовата пирамида, колко време и с
какви средства? Херодот, който е посетил Египет над две хиляди години
след нейното построяване, разказва: "Та когато Хеопс станал цар, той
докарал страната до мизерия във всяко отношение. Най-напред затворил
всички храмове и така египтяните нямали възможност да правят
жертвоприношения. После принудил всички да работят за него. На едни
заповядал да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини
чак до Нил, на други - да разтоварват пренесените на салове през реката
каменни блокове и да ги превозват чак до Либийските планини. И така
работели десет мириарда (10 000) души на смени все по три месеца. Десет
години работниците строили пътя, по който после влачели каменните
блокове. Според мене изграждането на пътя не е по-малка работа,
отколкото самата пирамида... Този строеж и построяването на подземните
камери в хълма, върху който се издига пирамидата, продължавали цели
десетилетия... Двадесет години продължавал строежът на самата пирамида,
всяка страна на която е осем плетхрона (1 плетхрон = 29,6 м) дълга и
почти толкова висока; построена е от гладки и възможно най-съвършено
прилепнали един за друг каменни блокове, никой от които не е по-малък от
тридесет педи." Въпреки всичко почти всички гробници са били ограбени.
Представа за съкровищата, скрити в пирамидите, може да се добие по
единствената гробница на египетски фараон, която почти непокътната се е
озовала в ръцете на учените. През 1924 г. Хоуърд Картър изнесъл само от
предната камера на Тутанкамоновата гробница 34 тежки сандъка със златни
съдове, такъми, накити, скъпоценни камъни, украшения, злато и пак злато.
Когато по-късно се добрал до погребалната камера, намерил там позлатен
ковчег с размери: 5,20х3,35х2,75 метра, а в него втори позлатен ковчег, в
него пък трети позлатен ковчег - саркофаг от един-единствен къс
най-рядко срещан жълт планински кристал, в саркофага - още три други
позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато,
Картър открил мумията на фараона. На лицето си тя имала златна маска, на
пръстите - златни напръстници, а на шията - двойна златна верига.
Когато развил ивиците платно от мумията, намерил в гънките им толкова
много накити, че при описването им трябвало да ги разпредели в 101
групи. Освен това в гробницата имало красиво изработени статуи на
стражите на мъртвия и на богините-покровителки, скъпоценни предмети за
употреба, като например две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и
няколко позлатени стола. С една дума, както казал Картър: "Човек онемява
щом погледне тези съкровища".







Източник:
e-psylon.net

_________________



........................................................................................
Wolves and Women have much in common. Both share a wild spirit. Women and Wolves are instinctual creatures, able to sense the unseen. They are loyal, protective of their packs and of their pups. They are wild and beautiful. Both have been hunted & captured. Even in captivity, one can see in the eyes of a Woman, or a Wolf,the longing to run free, and the determination that should the opportunity arise, Whoosh, they will be gone...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animelovers.findtalk.biz
 
Египетските Пирамиди
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’- :: Интереси и занимания :: Любопитно-
Идете на: