-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’-

- We have a chance even at the bottom -
 
ИндексИндекс  PortalPortal  FriendsFriends  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Вампир

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Nipper
Администратор
Администратор
avatar

Брой мнения : 1623
Points : 2089
Join date : 28.12.2009
Местожителство : Пловдив

ПисанеЗаглавие: Вампир   Нед Юни 27, 2010 7:38 pm

Вампирите (Въпир, Кръвник, Упир) са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или
животинска кръв. Освен в митологията те са известни в киното и фантастиката.
В легендите на много народи присъстват вампири. Смята
се обаче, че образът на вампира, какъвто го познаваме от съвременната литература и кино е бил създаден в Западна Европа, където легендите за подобни същества, населяващи различни източноевропейски страни са много
разпространени.
Някои народи вярват във вампири, които не са подобни на човека, а имат животинска форма, като прилепи, паяци и кучета.
Вампиризмът се практикува от хора или животни, които пият кръв. Във фолклора е често срещано
вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил.
В исторически план вампиризмът може да бъде срещнат като вид канибализъм. В биологията терминът „вампиризъм“
се използва за хранещи се с кръв животни — пиявици, комари, прилепи вампири и др.

Вампирите
в различните култури





Лилит - Джон Колиер





Преданията за мъртъвците, хранещи се с кръв могат да бъдат намерени в митологията на почти всички народи по света,
включително най-древните. Зли духове, като Лилу са споменати още в
ранния Вавилон а кръвосмучещите Акхару, още в
най-ранната митология на шумерите. Тези женски демони скитали часове в
тъмнината, в търсене на поредните си жертви — новородени бебета и
бременни жени. Един от тези демони, на име Лилиту, по-късно бил
причислен и към юдейската митология, под името Лилит.
В Индия имало истории за Ветала, вампироподобни
същества, живеещи в чужди трупове. Интересна история се разказва за крал
Викрамедитай и неговите нощни опити да хване неуловим Ветала. Историите
за Ветала са събрани в книгата „Байтал Пахиси“. Ветала е немъртъв, който като прилепите, виси по клоните на
дърветата с главата надолу и може да бъде намерен в гробищата.
Китайците също имали свой
еквивалент на вампирите, той изсмуквал жизнената енергия на своите
жертви (чи).
В един мит египетската богиня Секмет се изпълва с
кръвожадност, по-късно заради многото ѝ убийства била засищана с
алкохол в цвета на кръвта.
В Омировата „Одисея“, когато сянката на Одисей
преминава през отвъдното е примамена от кръвта на скоро пожертвани овни.
Стригите, нощни птици които се хранят с човешка
плът и кръв са споменавани в романските легенди. Румънската дума за вампир, стригой (вампири,
станали такива след смъртта на човека), произлиза от името на албанския Стригида, но легендите и за двете
същества са създадени от славяните.
Като пример за по-късна вяра във вампирите може да се посочи 12-ти
век
в Англия, историкът и хроникьорът Валтер Мап и Уилям
Нюбърг записват разказ за човек върнал се от отвъдното, с някои прилики с
добре познатите източно-европейски вампири.
Митовете за вампири са най-силни в Източна Европа и в славянския фолклор,
където вампирите са възкръснали мъртъвци, които причиняват смъртта на
хора, често пият кръвта им, или ги душат. Тези митове гласят „Вампирът
може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с прясна
човешка кръв или чрез изгаряне. Пряката слънчева светлина ги забавя, но
не може да ги убие“. Според други разпространени версии, вампирите
могат да бъдат убити само като бъдат заляти със светена вода, набучени
със сребърен или дървен кол в сърцето или изгарят от пряка слънчева
светлина. Счита се също, че вампирите отбягват или се страхуват от разпятие или чесън.


Вампирът
в славянските вярвания



Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и
погребани според традицията, или са умрели по непристоен, нечестествен
начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство, боговете не ги допускат в света
на мъртвите
, където да намерят покой. Душите им остават в света на
живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.
Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или
да се вселяват в чужди трупове и да ги
вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири.
Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си
цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да
заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да
пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с
изпражнения, да им носят кошмари, да
им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.
Суеверия


Древните славяни изпитвали голям страх пред вампирите и това
си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват
от труповете, за които вярвали, че са вампирясали:

  • Режели главите им и ги слагали между краката, за да не могат да си
    ги открият;
  • Режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не
    могат да пакостят с тях;
  • Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични
    камъни;
  • Забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш, или гвоздей;
  • Слагали гарванов нокът — зад дясното
    ухо.
  • В края ня 18-ти и началото на 19-ти век хората започнали да взимат и
    други предпазни мерки.Смятало се,че среброто,светената вода,кръстовете и
    чесънът държали на страни опасните същества.

За някои вампири се е смятало, че отклоняват реките и предизвикват
суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху тях. Също изравяли
трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също
произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и
въпиру, и от плеадницу…“
или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и
вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают
до скончание века“
.
Семейни
вярвания



Съгласно тези вярвания, някои вампири се връщат при семействата си и
се опитват да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са
умирали. Широко е разпространена легендата за вампира, който се върнал
от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда
дете, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда,
открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други
вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Според друга легенда, така
една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и
разкъсвало полата ѝ. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си,
той се ухилил и тя видяла парцалчета между зъбите му. Усъмнила се,
намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал,
оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за
жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са
характерна и общо разпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от
древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.

Вампирология


Предмет
на изследването



Легендите описват много видове вампирообразни същества, но предмет на
това изследване се явява не всяко същество, пиещо кръв (от типа на ламиите, асуанга или чупакабра), и не всякакви неживи или безтелесни
неспокойни духове, подобно на ревенантите, отмъщаващия за своята
смърт на конкретен човек. Затова ще започнем с определението за
понятието вампир
Определение


Онлайн „Митическа енциклопедия“ трактува това като „неживи, които
стават от гробовете през нощите за да пият кръвта на живите“
.
Съгласно мнението на оксфордския тълковен речник вампирът е „свръхестествено
същество със злобна природа, изглеждащи обикновено като трупове и
хранещи се с кръвтта на спящите“
. В друг речник, на Колинс, това е „същество
от филмите на ужасите, които съгласно вярванията напускат могилите си и
пият кръвта на живите“
. При Дал това название се приписва на
приказни „същества сменящи формата си, и бидейки мъртви летят като
кръвопийци, ядейки хората“ и се явяват като разновидност на неспокоен
покойник. Други определения го наричат „немъртъв кръвопиец, нападащ
живите“
или „мъртво тяло, което продължава да живее в гроба“.
Упирите


Упир е един от най-древните духове
в славянската митология.
Първоначално славяните вярвали в съществуването единствено на
две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща
напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и
всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап
славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги
останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл
дух
— кръвопиец, наричан вампир.
Етимологични
данни



Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма онпыр,
с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“
пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната
българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир,
въпир, upir, upierz
)
Тук обаче трябва да се отбележи, че в славянските езици думите за неговото обозначаване са много повече —
в Европа в понятието vampire влиза почти всеки оживяващ мъртвец. Там не се разделят понятията
вампир и упър (рус., пол. и укр. упырь), което съществува при славяните и ще го използваме често, за да отделяме
оживелия мъртвец от фолклора от аристократичното чудовище в плащ с
висока яка — онзи образ който си представяме, като чуем думата „вампир“.
Но освен бледото лице, маниерите и зъбите,
има нещо друго — определението трябва да е относително научно. Вампирът
може да се разглежда като съвкупност от следните признаци. Съществуват
множество „чудовища, пиещи кръв“ и множество „похитители на
жизнена енергия“
— изследвания от нас образ на вампира лежи на
пресечната точка на няколко множества и представлява човек, който после смъртта или някаква странна трансформация не прекъсва
съществуването си, а продължава да „живее“, хранейки се със
жизнената енергия на околните, предимно под формата на кръв.
Естествено, дори това определение е относително и условно, тъй като в
последно време образът на вампира донякъде е излязъл от тези рамки —
представата за вампирите като друга раса, или вариантът за вампир, който не се храни с кръв. Но тези нововъведения все пак имат за отправна
точка вече сформирания образ и затова се явяват не изключения, а
допълнения към него.
Сега малко за произхода на термините и за това, какво ще разбираме
под тях. Упър или Вупир е ливонска дума, разпространена във Великото Литовско Княжество. Първата поява на тази дума
се среща през 1047
и се отнася до един руски княз, наречен „Upir Lichy“, или „Зъл упир“. Вероятно
тази дума означава фолклорен вариант на чудовище, което се явява пра-прототип на
класическия вампир.
Думата „вампир“ е унгарска, но със западно славянски или цигански
произход и се е разпространила в Европа чрез преводите на немските записи за случаите
на вампирски истерии. Първото използване на тази дума в английския език се отнася към 1732, когато в
статия в едно списание, посветена на финансовите въпроси алчните
длъжностни лица били наречени „политически вампири“, стремящи се
със своята данъчна политика да пресушат обществените доходи. С две думи —
кръвопийци на обществото.
Френското носферату, втори по разпространение термин за
обозначаване на вампир, се възприема като „по-висш стил“ и се смята за
произлязъл от гръцкото nosophoros (носещ чумата). Представата за
това, че то е свързано с латинската дума „немъртъв“ е неправилна,
латинското фералис означава погребан или погубен и
съчетанието на тази дума с отрицателна частица не дава нужния смисъл.
Вампирология
през Средните векове



Тъй като християнската митология и нейната система за
строежа на душата и тялото не оставя място за съществуването на жив мъртвец, систематично изследване на въпроса не
се е водело, въпреки че различни хроники периодически включвали разкази
за вампироподобни същества. Това са работите на Уолтър Меп
„De Nagis Curialium“ — 1190, или „Хроники“ (11361198) на Уилям
Нюрбургски
. Тези работи включват разкази за няколко същества
(включително покварен свещеник) действащи в рамките на поведението на
класически упир, включвайки изтеглянето на силите от представители
на своето семейство и разпространението на болести, обаче за тяхното
обозначаване се използвала думата „revenant“. След това живият
мъртвец само рядко се мярка в текстовете от 12-ти — 13-ти век, а след
това практически изчезва и се обявява отново вече под влиянието на
разказите от времето а 18-ти век от Източна Европа.
17 — 18ти век


Нов бум на интереса към вампирите се състои в края на 17-ти век и в
първата половина на 18-ти и е бил най-вероятно свързан със серия епидемии, развилнели се по Европа в този момент, а също така с това, че по
време на войната с турците в Европейските покрайнини се влива ново парче
от Балканите, с чиято митология се
появява шанс да се запознае. Освен това 18-ти век е преломен в
развитието на европейската култура: тя открива за себе си цялата прелест на
народните суеверия. Устните предания започнали активно да
се записват и издават. Разказите за вампири се появили не само в
сборниците с народни предания, но и във вестникарските новини и
официални донесения. Всъщност, повечето от документираните данни за упирите се отнасят именно към този период.По това време
се появяват и други митове за вампирите.Според тези митове вампирите са
същества с човешки облик.Кожата им обаче е значително бледа,студена и
слънчевите лъчи я изгарят.Подобно но останалите вярвяния те били
кръвопийци с изключителна мощ.

източник:уикипедия

_________________



........................................................................................
Wolves and Women have much in common. Both share a wild spirit. Women and Wolves are instinctual creatures, able to sense the unseen. They are loyal, protective of their packs and of their pups. They are wild and beautiful. Both have been hunted & captured. Even in captivity, one can see in the eyes of a Woman, or a Wolf,the longing to run free, and the determination that should the opportunity arise, Whoosh, they will be gone...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animelovers.findtalk.biz
Slain

avatar

Брой мнения : 291
Points : 511
Join date : 17.01.2011
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Вампир   Вто Яну 18, 2011 7:41 pm

Любимци са ми!

_________________
死後、その先は です?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://allanimes.forumotion.com/forum
xDnekobabyxD

avatar

Брой мнения : 198
Points : 214
Join date : 03.11.2010
Age : 21
Местожителство : Lugano, Switzerland

ПисанеЗаглавие: Re: Вампир   Нед Яну 23, 2011 1:59 am

хахаха D: и на мен <3
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Вампир   

Върнете се в началото Go down
 
Вампир
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Песни, които свързвам с "Дневниците на вампир"?
» Създаване на Хибрид: Вампир & Върколак.
» Създаване на вампир Vol.2
» Бавачката ми е вампир
» Как бихте кръстили детето си?

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’- :: Приказки, митове и легенди :: Митологични същества-
Идете на: