-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’-

- We have a chance even at the bottom -
 
ИндексИндекс  PortalPortal  FriendsFriends  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Християнски символи

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Eαrl Phαntømhive
Admin.
Admin.


Брой мнения : 1126
Points : 1272
Join date : 02.04.2010
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Християнски символи   Пет Юли 02, 2010 11:21 am


Християнството още в първите векове на своето съществувание е изградило собствена система от символи, които не представляват проста първична сигнализация, а са носители на дълбоки евангелски, библейски и нравствени послания. Те са били така дълбоко вкоренени в тази религия през вековете, че се превърнали в неделима част от иконографията на живописната, дърворезбена и каменнопластична храмова украса из целия християнски свят, в това число и в православния.

Повече -> Цък
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/silber__
fieryangel



Брой мнения : 85
Points : 86
Join date : 23.05.2010
Age : 26
Местожителство : в момента Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Пет Юли 02, 2010 11:44 am

изпревари ме с 10 мин тъкмо щях да пусна нещо такова 31
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
fieryangel



Брой мнения : 85
Points : 86
Join date : 23.05.2010
Age : 26
Местожителство : в момента Пловдив

ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Пет Юли 02, 2010 12:30 pm

АНХ

Анх - най- значимият символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. "кръст с ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието.
Този кръст също така символизира и единението на женското божество — Изида и мъжкото божество — Озирис, т.е. съюза на земното и небесното. В иероглифното писмо с този знак се бележи "живот". Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта. Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите.
В по-ново време го използвали врачки и магьосници в магьосническите си ритуали и гадания.
През 60-те години на вече отминалия век, във времето на хипитата станал популярен символ на мир и справедливост.


КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА

Латински кръст, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара.


ГАМА - КРЪСТ

Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види върху облеклото свещениците на православната църква.


ГРЪЦКИ КРЪСТ

Гръцки кръст с най-простата форма. Всички страни са равни по дължина. Този знак (quadrata) се е използвал от предисторическо време с най-различно значение — като символ на бога на слънцето, бога на дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода. В ранното християнство гръцкият кръст е символ на Христос.
Върху националния флаг на Гърция този кръст — бял на син фон се е появил за първи път през 1820 година, символизирайки борбата против управлението на турците-мюсюлмани.

ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ

Най-висшата военна награда в Германия е железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика, която официално е премахната през 1957 година.
В хералдиката тази форма най-често се нарича "forme" или "pатте" (на фр. - "лапа"), заради формата си, която напомня четири лапи.


КЕЛТСКИ КРЪСТ

Понякога го наричат кръст на Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от "Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от първите две букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак.


КОНСТАНТИНОВ КРЪСТ

Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.


КОПТСКИ КРЪСТ

Кръстът на коптите принадлежи на коптската църква в Египет. Четирите гвоздея символизират гвоздеите, използвани при разпятието на Христос.

Друг вариант на копския кръст - произлиза от египетския АНХ принципно този е оригиналния, но бива заменен


КРЪСТ - КОТВА

Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът. Този символ се нарича и кръста на св. Николай защото той бил привързан към котва и хвърлен в морето. Според древните вярвания този знак помага да се устои в бърите на живота.

КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ

Кръстът на кръстоносците представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос.


КРЪСТ КРОСЛЕТ

Наричат го Тевтонски кръст. Четирите малки кръста символизират четирите Евангелия. Когато е диагонално разположен, се нарича кръст на Свети Юлиан, съставен от четири латински краста, това е емблемата на пътуващите бардове.

ЛАТИНСКИ КРЪСТ

Латинският кръст е най-разпространеният християнски религиозен символ в западния свят. По традиция се смята, че Христос е бил разпнат именно на такъв кръст, оттук и другото му наименование — кръст на Разпятието. Обикновено е изработен от необработено дърво, но понякога го покриват със злато, което символизира славата, или с червени петна (кръвта Христова) върху зелен цвят (Дървото на живота).
Тази форма, толкова сходна с човешка фигура с разтворени ръце, е символизирала Бога в Гърция и Китай много преди появата на християнството. Кръст, изправен от сърцето, при египтяните символизирал доброта.

КРЪСТ С ЛИСТА ОТ ДЕТЕЛИНА

Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича "кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица, и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос.


ЛОРАНСКИ КРЪСТ

Кръстът на Лоран има две напречни линии. Произходът му е свързан с фамилния знак на Гизите, които са управлявали Лоранското херцогството във Франция от началото на XVІ век.
Твърди се, че Жана д'Арк, която е родена близо до Лоран, е имала за своя емблема точно този кръст.
През юни 1940 година генерал Шарл де Гол одобрява тази форма на кръста като символ на освобождението на Франция от нацистките окупатори, а също така и като символ на организацията "Свободна Франция".


МАЛТИЙСКИ КРЪСТ

Известен е също под името "осмоъгълен кръст", символизира възраждането . Бял кръст с такава форма върху черен фон е бил от самото начало емблема на военния и религиозен орден на темплиерите, наричани още "йоанити", които се посветили на освобождението на Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272). През 1291 година вече били изгнанници. През 1310 година, те пренесли своята щаб-квартира на о-в Родос, а по-късно — на о-в Малта (1529), откъдето идва и названието на този кръст.
В наши дни малтийският кръст може да се види като знак на Санитарната бригада на св. Йоан; някои ордени, даващи рицарско звание, са с неговата форма.
Във филателията "малтийският кръст" е първият пощенски печат, с който са подпечатвани пощенските пратки от 1840 до 1844 година.


КРЪСТ НА МИРА

Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се "Движение за ядрено разоръжаване". Този символ Холтом взаимствал от семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear, ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг, което символизирало глобалното съглашение. Този символ привлякъл общественото внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон към центъра на ядрените изследвания в Беркшир. Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така и анархията.


КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО

Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството). Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.

ПАПСКИ КРЪСТ

Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст, символизиращ небето, земята и църквата – трите области на неговата власт. Използва се в процесиите, в които участва папата.

ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ

Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.

КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР

От ІV век този кръст е един от символите на апостол Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу, в миналото той е имал сатаниско значение – пародия на латинския кръст, сега символизира смирението.

КРЪСТ ПОТЕНТ

Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст – чук

РАЗПЯТИЕ

Разпятието се изобразява с фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича "Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата, разпятиего се нарича "Разпятие на Христа - царя".
Започнали да изобразяват Христос върху кръста след Константинополския събор през 692 година. В началото Христос не е бил съединен с кръста, бил е облечен с дълга туника, с корона на главата и разперени ръце. Брадата и голотата се появили едва през XІ век като символ на страданията. Били добавени също така и петте рани и трънения венец. Често в горната част изобразявали свитък с буквите INRI — латинската абревиатура на думите "Исус от Назарет, Цар Иудейски". Разпятието може да се види в домовете на католиците, в техните болници и учреждения. Протестатнтите смятат разпятието за символ на римския папа, и като правило то липсва в техните домове и църкви. Въпреки това, до XVІІІ век моряците протестанти често татуирали на гърба си разпятие, понеже вярвали, че злото ще ги подмине, срещайки лика на самия Христос.

РУСКИ КРЪСТ

Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката и покаялите се гришници които отиват в Рая, а останалите в Ада. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.

ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ

В хералдиката този кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик. Символизира непоколебимостта, издръжливостта и здравината в момента е емблемана знамената на Шотландия и Ямайка.

СВАСТИКА

От древността свастиката е символизирала късмета. Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Краищата на кръста се интерпретират като символи на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония това е символът на дълъг живот и процъфтяване. В Китай това е древна форма на знака "фан" (четирите посоки на света), а по-късно — символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 — така китайците си представяли безкрайността. А също така и свещен символ на будизма.
Ранните християни изобразявали свастиката върху гробовете като замаскирана форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу (fill the foot), откъдето идва и неговото английско название — fylfot.
В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".
В позитивния смисъл на свастиката има и изключения. Най-известното е германският Hakenkreuz, който нацистката партия прие за свой символ през 1919 година.
На Изток свастиката също може да предизвика негативни асоциации. В Индия, например, формата с завъртени краища по посока против часовниковата стрелка, наричана понякога "саувастика", може да означава нощ и черна магия, а така също и бог Кали, "черният бог", който носи смърт и разрушение.


ТАУ КРЪСТ

Наречен е по буквата "тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката "тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, спасението, блатгоденствието, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи "всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и "кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма.

КАМАРГСКИ КРЪСТ

Камарг област в Южна Франция има три елемента – кръст, сърце и котва. Това съ знаците съответоно на вярата, надеждата и любовта.

КРЪСТ НА СВ. БРИГИТА (Невестин кръст)

Ирландски кръст предшестващ христианството в Ирландия дори св. Бригита произхожда от древна келтска богиня. Този вид крост се е изплитал от слама за празиника Сретение Господне и е символ на благоденствието и закрилата.


КРЪСТ НА КРЪЩЕНИЕТО

Този кръст има осем краища и е образуван от наложени върху гръдския кръст х- образни части. Използва се при кръщение, тъй като числото 8 символизира възраждането. Символ е на 8 дневния период между влизанеето на Христов в Йерусалим и неговото Възкресение.

ЧЕРВЕН КРЪСТ

Червеният кръст е символ на Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред. Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (затова кръста е стакава форма в чест на създателя) организацията "Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация, но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които ченуват над 250 милиона души.


СОЛАРЕН КРЪСТ

Известен още като кръст колело, този древин символ се появява в праисторическите рисунки. Символизира завръщането на слънцето и кръговрата на сезоните. С течение на врамето обаче кръглата рамка се загубва и дава наталото на основния кръст.

ето го моето инфо исках да го пусна защото доста се постарах
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Съб Юли 03, 2010 6:53 pm

fieryangel написа:
АНХ

Анх - най- значимият символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. "кръст с ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието.
Този кръст също така символизира и единението на женското божество — Изида и мъжкото божество — Озирис, т.е. съюза на земното и небесното. В иероглифното писмо с този знак се бележи "живот". Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта. Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите.
В по-ново време го използвали врачки и магьосници в магьосническите си ритуали и гадания.
През 60-те години на вече отминалия век, във времето на хипитата станал популярен символ на мир и справедливост.


КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА

Латински кръст, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара.


ГАМА - КРЪСТ

Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види върху облеклото свещениците на православната църква.


ГРЪЦКИ КРЪСТ

Гръцки кръст с най-простата форма. Всички страни са равни по дължина. Този знак (quadrata) се е използвал от предисторическо време с най-различно значение — като символ на бога на слънцето, бога на дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода. В ранното християнство гръцкият кръст е символ на Христос.
Върху националния флаг на Гърция този кръст — бял на син фон се е появил за първи път през 1820 година, символизирайки борбата против управлението на турците-мюсюлмани.

ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ

Най-висшата военна награда в Германия е железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика, която официално е премахната през 1957 година.
В хералдиката тази форма най-често се нарича "forme" или "pатте" (на фр. - "лапа"), заради формата си, която напомня четири лапи.


КЕЛТСКИ КРЪСТ

Понякога го наричат кръст на Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от "Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от първите две букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак.


КОНСТАНТИНОВ КРЪСТ

Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.


КОПТСКИ КРЪСТ

Кръстът на коптите принадлежи на коптската църква в Египет. Четирите гвоздея символизират гвоздеите, използвани при разпятието на Христос.

Друг вариант на копския кръст - произлиза от египетския АНХ принципно този е оригиналния, но бива заменен


КРЪСТ - КОТВА

Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът. Този символ се нарича и кръста на св. Николай защото той бил привързан към котва и хвърлен в морето. Според древните вярвания този знак помага да се устои в бърите на живота.

КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ

Кръстът на кръстоносците представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос.


КРЪСТ КРОСЛЕТ

Наричат го Тевтонски кръст. Четирите малки кръста символизират четирите Евангелия. Когато е диагонално разположен, се нарича кръст на Свети Юлиан, съставен от четири латински краста, това е емблемата на пътуващите бардове.

ЛАТИНСКИ КРЪСТ

Латинският кръст е най-разпространеният християнски религиозен символ в западния свят. По традиция се смята, че Христос е бил разпнат именно на такъв кръст, оттук и другото му наименование — кръст на Разпятието. Обикновено е изработен от необработено дърво, но понякога го покриват със злато, което символизира славата, или с червени петна (кръвта Христова) върху зелен цвят (Дървото на живота).
Тази форма, толкова сходна с човешка фигура с разтворени ръце, е символизирала Бога в Гърция и Китай много преди появата на християнството. Кръст, изправен от сърцето, при египтяните символизирал доброта.

КРЪСТ С ЛИСТА ОТ ДЕТЕЛИНА

Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича "кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица, и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос.


ЛОРАНСКИ КРЪСТ

Кръстът на Лоран има две напречни линии. Произходът му е свързан с фамилния знак на Гизите, които са управлявали Лоранското херцогството във Франция от началото на XVІ век.
Твърди се, че Жана д'Арк, която е родена близо до Лоран, е имала за своя емблема точно този кръст.
През юни 1940 година генерал Шарл де Гол одобрява тази форма на кръста като символ на освобождението на Франция от нацистките окупатори, а също така и като символ на организацията "Свободна Франция".


МАЛТИЙСКИ КРЪСТ

Известен е също под името "осмоъгълен кръст", символизира възраждането . Бял кръст с такава форма върху черен фон е бил от самото начало емблема на военния и религиозен орден на темплиерите, наричани още "йоанити", които се посветили на освобождението на Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272). През 1291 година вече били изгнанници. През 1310 година, те пренесли своята щаб-квартира на о-в Родос, а по-късно — на о-в Малта (1529), откъдето идва и названието на този кръст.
В наши дни малтийският кръст може да се види като знак на Санитарната бригада на св. Йоан; някои ордени, даващи рицарско звание, са с неговата форма.
Във филателията "малтийският кръст" е първият пощенски печат, с който са подпечатвани пощенските пратки от 1840 до 1844 година.


КРЪСТ НА МИРА

Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се "Движение за ядрено разоръжаване". Този символ Холтом взаимствал от семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear, ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг, което символизирало глобалното съглашение. Този символ привлякъл общественото внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон към центъра на ядрените изследвания в Беркшир. Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така и анархията.


КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО

Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството). Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.

ПАПСКИ КРЪСТ

Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст, символизиращ небето, земята и църквата – трите области на неговата власт. Използва се в процесиите, в които участва папата.

ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ

Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.

КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР

От ІV век този кръст е един от символите на апостол Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу, в миналото той е имал сатаниско значение – пародия на латинския кръст, сега символизира смирението.

КРЪСТ ПОТЕНТ

Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст – чук

РАЗПЯТИЕ

Разпятието се изобразява с фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича "Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата, разпятиего се нарича "Разпятие на Христа - царя".
Започнали да изобразяват Христос върху кръста след Константинополския събор през 692 година. В началото Христос не е бил съединен с кръста, бил е облечен с дълга туника, с корона на главата и разперени ръце. Брадата и голотата се появили едва през XІ век като символ на страданията. Били добавени също така и петте рани и трънения венец. Често в горната част изобразявали свитък с буквите INRI — латинската абревиатура на думите "Исус от Назарет, Цар Иудейски". Разпятието може да се види в домовете на католиците, в техните болници и учреждения. Протестатнтите смятат разпятието за символ на римския папа, и като правило то липсва в техните домове и църкви. Въпреки това, до XVІІІ век моряците протестанти често татуирали на гърба си разпятие, понеже вярвали, че злото ще ги подмине, срещайки лика на самия Христос.

РУСКИ КРЪСТ

Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката и покаялите се гришници които отиват в Рая, а останалите в Ада. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.

ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ

В хералдиката този кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик. Символизира непоколебимостта, издръжливостта и здравината в момента е емблемана знамената на Шотландия и Ямайка.

СВАСТИКА

От древността свастиката е символизирала късмета. Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Краищата на кръста се интерпретират като символи на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония това е символът на дълъг живот и процъфтяване. В Китай това е древна форма на знака "фан" (четирите посоки на света), а по-късно — символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 — така китайците си представяли безкрайността. А също така и свещен символ на будизма.
Ранните християни изобразявали свастиката върху гробовете като замаскирана форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу (fill the foot), откъдето идва и неговото английско название — fylfot.
В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".
В позитивния смисъл на свастиката има и изключения. Най-известното е германският Hakenkreuz, който нацистката партия прие за свой символ през 1919 година.
На Изток свастиката също може да предизвика негативни асоциации. В Индия, например, формата с завъртени краища по посока против часовниковата стрелка, наричана понякога "саувастика", може да означава нощ и черна магия, а така също и бог Кали, "черният бог", който носи смърт и разрушение.


ТАУ КРЪСТ

Наречен е по буквата "тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката "тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, спасението, блатгоденствието, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи "всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и "кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма.

КАМАРГСКИ КРЪСТ

Камарг област в Южна Франция има три елемента – кръст, сърце и котва. Това съ знаците съответоно на вярата, надеждата и любовта.

КРЪСТ НА СВ. БРИГИТА (Невестин кръст)

Ирландски кръст предшестващ христианството в Ирландия дори св. Бригита произхожда от древна келтска богиня. Този вид крост се е изплитал от слама за празиника Сретение Господне и е символ на благоденствието и закрилата.


КРЪСТ НА КРЪЩЕНИЕТО

Този кръст има осем краища и е образуван от наложени върху гръдския кръст х- образни части. Използва се при кръщение, тъй като числото 8 символизира възраждането. Символ е на 8 дневния период между влизанеето на Христов в Йерусалим и неговото Възкресение.

ЧЕРВЕН КРЪСТ

Червеният кръст е символ на Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред. Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (затова кръста е стакава форма в чест на създателя) организацията "Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация, но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които ченуват над 250 милиона души.


СОЛАРЕН КРЪСТ

Известен още като кръст колело, този древин символ се появява в праисторическите рисунки. Символизира завръщането на слънцето и кръговрата на сезоните. С течение на врамето обаче кръглата рамка се загубва и дава наталото на основния кръст.

ето го моето инфо исках да го пусна защото доста се постарах

Свастиката не е ли на обратно?
Върнете се в началото Go down
Eαrl Phαntømhive
Admin.
Admin.


Брой мнения : 1126
Points : 1272
Join date : 02.04.2010
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Нед Юли 04, 2010 8:51 am

Мхм, на обратно е
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/silber__
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Нед Юли 04, 2010 11:32 am

Eαrl Phαntømhive написа:
Мхм, на обратно е

Не, че нещо.. просто съм много скиптичен на тема знаци и много правя разлика между свастика и знакът на любовта, който е обърната свастика.
Веднъж го видях на един портрет на Буда.

Но все пак много добро описание! lol!
Върнете се в началото Go down
Eαrl Phαntømhive
Admin.
Admin.


Брой мнения : 1126
Points : 1272
Join date : 02.04.2010
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Сря Юли 07, 2010 5:42 pm


Стана ми интересно за Свастиката (по сериала ми станах вманиечена по тез работи) тъ намерих голямо инфо:



В
тази работа смятам да разгледам един от символите, с който се свързва
споменаването на понятието “националсоциализъм” , a именно свастиката
(Das Hakenkreuz). Имайки предвид широката известност на този знак,
както и статутът му днес, смятам за полезно да изложа накратко неговата
история и смисъл a влаган през вековете. Още по-интересно е да се
разбере неговото политическо значение и причината, поради която той
става символ на едно движение, довело със своите действия до значителна
промяна в историята на XX век. Изборът на свастиката е непосредствено
обвързан с арийската идея, за което ще стане въпрос по-долу.


Свастиката е символ с хилядолетия по-стар от Адолф Хитлер и Третия райх.
Той се е появил в зората на човешката цивилизация в Централна Азия и
Северна Индия и е съпътствал навсякъде индо-европейските народи по пътя
на тяхното преселение. Посредством будизма свастиката навлиза и в Китай
и Япония. В Шумер също има изображения на този знак. Племето Навахо в
Мексико и Маите в Южна Америка също го използват, при това със
значенията характерни за Евразия.


Наименованието
“свастика” идва от санскрит и означава благоденствие и късмет. В
ранните арийски култове в Европа, запазили се до Християнизацията, това
е символ на слънцето - слънчев знак. Почти всички европейски народи го
използват - има го при древните елини като знак на Зевс (въпреки някои
предположения, че той е зает по-късно, от малоазийските народи).
Траките, римляните, германите (знак на слънцето и Вотан-Один),
славяните също го използват (слънцето и четирите елемента, според някои
тълкувания). Съществува и в българската традиция. При българите има три
групи варианти - някои остатъци от траките, общославянски изображения и
такива на българите, които графично и смислово се покриват с тези на
скандинавците (не съм попадал на достатъчно убедително обяснение, за
това просто го констатирам).


Има
най-различни изображения на свастиката, но основната разлика е в
посоката на въртене - по посока и обратно на посоката на часовниковата
стрелка. В желанието си да придадат едва ли не някакъв сатанизъм на
националсоциализма някои автори и вестникари дават точно обратно на
истината тълкуване и данни за въртенето на свастиката. На санскрит има
две думи - свастика и сувастика (съответно дясно и ляво въртене) -
които показват смислите на този символ. Широко разпространеният вариант
е този, носещ късмет и използван при слънчевите култове - дясно
въртящият се. Във “Ведите” той е наречен “слънчев кръг” и представя
космическата хармония, движение около един център и кръговратът на
живота. Сувастиката в Индия е символ на богинята Кали и означава смърт,
разруха, промяна на съществуващия ред. На плащеницата на погребания в
църквата “Св.Четиридесет мъченици” във Велико Търново благороден
българин (може би цар Калоян) има поставена именно сувастика.


-
първоначален вариант
-
националсоциалситическа
-
древноиндийска
-
финска
-
антична
-
ирландска (ИРА)
-
китайска
-
ЮАР (Африканерите)

След
християнизацията на Европа свастиката като че ли е забравена или поне
загубва своя езически смисъл и се използва заедно с християнския кръст.
Тя обаче естествено не изчезва. В Западна Европа се среща в много
църкви и катедрали както и в личните гербове на рицарите. Един по-късен
пример е интересен. Във Финландия свастиката е официален държавен
символ до 1994 г. Там тя фигурира в знамената на въоръжените сили.
Причината обаче не е в отношенията между Германия и Финландия през
Втората световна война или прекалени симпатии към нацизма от страна на
фините. На един от първите самолети на образуваните през 1918г.
финландски ВВС, подарен от шведския граф Ерик фон Розен, е бил поставен
син пречупен кръст, личен знак за щастие на графа. Впоследствие той
става боен знак на авиацията.

За да стане по-ясен изборът на свастиката от NSDAP,
ще се спра накратко върху промените, които настъпват през вековете в
разбирането за произхода на европейските народи. През средновековието
генеалогията на европейците се извежда от втория син на Ной Яфет.
Доколкото е имало някакви спорове, те са се развивали в рамките на
библейските сведения и са били в две основни посоки. Това са въпросът
за “наследството на евреите” - т.е. кой е избраният народ след
разпъването на Божия син и този за първоначалния език, на който е
говорил Адам. През късното средновековие в Западна Европа начин на
легитимация на претенциите е извеждането на родословието на
управляващата династия от някой библейски или античен герой, както и
притежаването на римското наследство. Пример за това могат да бъдат
англичаните, които извеждат своята генеалогия от Сим т.е. новият избран
народ и Троя.

В
началото на XIXвек в историческата наука се открива нещо значимо -
Индия. Този пробив се дължи на лингвистиката, която открива връзката
между езика на ведите -санскрит, зендския език (от Зенд-Авеста) и
европейските езици. Макар и бавно, все още борейки се с библейското
мислене за сътворението на света, тази теория печели доста
привърженици. Идеята за общия корен на европейците поражда и тази за
неравенството на расите, разбирани в смисъл различен от библейския и
този за делението на човечеството на три големи раси. През XIX век се
заражда расизмът като наука. Не трябва обаче да се смята, че това е
едно стройно учение. Под “расизъм” трябва да се разглежда приписването
на духовни, нравствени и интелектуални качества на базата на расовия
произход. Далеч не всички обаче определят германската (или тевтонската)
раса като висша или най-ценна. Отношението към евреите далеч не е
еднозначно – все пак трябва да се има предвид, че Библията тогава е
била доста по-четена книга, отколкото днес. Мнозина са смятали евреите
за по-особени семити и дори за отделна раса, която е загубила величието
си. Като пример може да послужи французинът граф Гобино - един от
първите расисти, занимаващ се с процентното съотношение на различната
кръв у човека, като определяща нравствените му качества, и който заедно
с Чембърлейн е сочен като един от основните вдъхновители на арийския
расизъм, изповядван от националсоциализма. Последният например,
изпитващ голяма любов към Германия и германците, чак до там, че се жени
за дъщерята на Рихард Вагнер, посочва като арийски раси в Европа
англосаксонците, тевтонците и славяните (що се отнася до славяните,
националсоциалистите по никакъв начин не могат да ги приемат за равни
на германците, най-малко поради вековните битки по цялата източна
граница на Райха). Понятието ариец не е било използвано за първи път от
германци, а от французи. Чак до началото на XX век господстващото в
Германия понятие е индо-германи. Не може да бъде пренебрегнат и
европоцентризмът, който владее голяма част от образованите хора тогава.
Европа като културно-географско понятие е била толкова силна, че не е
било лесно да се приеме, че нейните народи произхождат от Азия. Има още
нещо съществено – разликата между лингвистика и антропология.
Лингвистите не са приемали понятието “арийска кръв”. Пък е понятно също
така, че съвременните индийци, като се изключи все още запазилата се
тогава каста на брамините, не приличат никак на европейците.

различни варианти на свастиката и сувастиката

Дори
по времето на Третия райх не съществува държавна доктрина по отношение
на произхода и историческото развитие на германската раса. Разбира се
основни насоки съществуват, но ясно се различават повече и по-малко
крайни възгледи. Хитлер например предпочита понятието арийци, като
приема техния азиатски произход, и поставя в състава им широк кръг
народи. Той дори понякога прави иронични забележки по отношение на Химлер,
като твърди, че когато елините и римляните са имали цивилизация,
древните германи все още са се замеряли с каменни брадви. Хайнрих
Химлер е доста по-краен в разбиранията си. Той определя северното
(нордическо) начало на германската нация и смятайки тази раса, зародила
се около полуостров Ютланд (дн.Дания), за творческата сила на
човечеството, се заема със задачата чрез SS
да осигуривъзпроизводството и бъдещето й. Тава обаче не пречи в ордена
на русо-сините да бъдат приемани германци от т.нар.фелийска (хунска)
раса. Едно обаче е общо – противопоставянето на семитите и презрението
към славяните.



В края на XIX – началото на XX век, в Австрия, във връзка с
превръщането и в дуалистична монархия и получаването на все повече
права от славянските народи, се формират групи, целящи запазването на
немския характер на империята. Част от тях придобиват крайно
националистически и расистки характер, като се противопоставят на
евреите, определяйки ги за разложители на обществото, и на славяните,
като заплашващи да обсебят държавата. Логично тяхната крайност,
продиктувана от многонационалния характер на империята, се прехвърля в
съседна Бавария, а оттам, в по-малка степен и в останалата част на
Германия. Тези групи основно се занимават с издаване на литература и
образуване на различни ордени (със сектантски характер), ратуващи за
германско християнство и връщане към езическите култове. Те са от
ограничен кръг хора, но в своите изследвания откриват свастиката и
посредством печатните си издания върху древната германска история
популяризират тези идеи и символи особено сред учащата се младеж.



Погромът след Първата световна война, обзелият страната хаос и
множеството крайни комунистически групи, често водени от евреи (Карл
Либкнехт и Роза Люксембург в Берлин, червената република в Бавария)
извеждат на дневен ред расистките теории и идеята за борбата между
арийците и евреите. В това размирно време свастиката ( Das Hakenkreuz )
става символ на Доброволческия корпус, който се състои от
националистически настроени войници и младежи, борещи се за запазването
на рухващия Райх, като защитават източните провинции от полските
нахлувания и въвеждат ред в обзетите от марксистки метежи германски
градове.
-
Славянски Коловрат
-
Воден Коловрат
-
Огнен Коловрат
-
Въздушен Коловрат
Земен Коловрат


Това е времето, когато свастиката става масов символ и се
противопоставя на червената звезда – символ на “юдео-болшевизма”,
опитващ се да подчини Германия. Именно в този момент се появява и NSDAP
, която издига това противопоставяне в свое знаме, и чиито цели са не
възстановяване на старата империя, а създаването на държава, която ще
предотврати допуснатите от кайзера грешки (според Хитлер поражението на
Германия не е причина за нещастието, а следствие на меката политика на
стария Райх спрямо евреите, болшевиките и дезертьорите - понятия, които
общо взето се припокриват). Иначе в “Моята борба” Хитлер е крайно
лаконичен - "В червеното виждаме социалната идея на движението, в
бялото - националистическата идея, в свастиката съзираме мисията на
борбата за победата на арийската раса и в същото време, победата на
идеята за съзидателната работа, която като такава винаги е била и
винаги ще бъде антисемитска".


Особеното
въздействие на свастиката не се дължи на това, че всички германци са
знаели нейната история и разпространението й в света. Но това не е и
предназначението на политическия символ. Той не винаги се съобразява с
всички значения и употреби. Неговата сила идва от смисъла, който вложи
в него политическият водач или съответната политическа сила. В периода
след Първата световна война свастиката е била на точното място в точния
момент. Тя е съчетавала в себе си арийската идея, често покриваща се с
идеята за германския народ и неговата борба за свобода срещу опитите на
една идея, представлявана тогава до известна степен от един чужд етнос,
от една чужда раса, да се наложи над него. И по посочените по-горе
причини на германските расисти не е било трудно да впишат този сблъсък
в своята идея за вечната борба между силите на съзиданието и силите на
разрухата – борбата между ариеца и евреина. Свастиката изплува като
един арийски символ от забравеното далечно минало и носи основната идея
на националсоциализма – на класовата борба се противопоставя расовата
като сблъсък, от който зависи човешкото развитие.


Слънчев кръг - символ на 5-та SS танкова дивизия "Викинг" -
тази форма на свастика е използвана
от древните българи (прабългарите)


Още
един вариант на “слънчевия кръг”- това е една от най-използваните
геометрични фигури от древните българи. Повечето сгради и укрепления са
с такава структура. Предположение за името - “Богар”. В случая това е
символ на 13-та танкова дивизия на Вермахта

Два български варианта на свастиката
издялани на камък конски тамги (жигосван знак за собственост)
или върху народни шевици от Родопите




Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.last.fm/user/silber__
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Нед Юли 11, 2010 12:10 am

Благодаря за информацията..

В наши дни почти никой нео нацист или националист не знае това..
Всички използват всички видове начупени кръстове, за да правят расизъм и анти симитизм..

Но никой не е сядал да попрочете що е то свастика..

Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Християнски символи   Today at 7:59 am

Върнете се в началото Go down
 
Християнски символи
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
-‘•̬●’-Anime Lovers -‘•̬●’- :: Приказки, митове и легенди :: Символи и знаци-
Идете на: